Book of Common Prayer

8 За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом. Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата.

² Из устата на младенците и сучещите Укрепил Си сила поради противниците Си, За да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.

³ Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,

⁴ <Казвам си:> Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?

⁵ А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите {Или: Божеството.}, И със слава и чест си го увенчал.

⁶ Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му,

⁷ Всичките овце и говеда, Още и животните на полето,

⁸ Въздушните птици, морските риби, <И всичко> що минава през морските пътища.

⁹ Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!

138 (По слав. 137) Давидов <псалом>. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

² Ще ти се поклоня към светия Твой храм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

³ В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със сила в душата ми.

⁴ Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

⁵ Да! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

⁶ Защото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

⁷ Даже ако премина сред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

⁸ Господ ще извърши това, което <е потребно> за мене. Господи, понеже милостта Ти <трае> до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

3 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

² Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

³ но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

⁴ А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

⁵ но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

⁶ И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си <да яде> с нея, та и той яде.

⁷ Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

⁸ И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

⁹ Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

¹⁰ А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

¹¹ А <Бог> му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

¹² И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

¹³ И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

¹⁴ Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки <вид> добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

¹⁵ Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

¹² Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -

¹³ (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;

¹⁴ при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия;

¹⁵ но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото, ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;

¹⁶ нито е дарбата, каквато <бе съдбата>, чрез съгрешението на един; защото съдбата <беше> от един <грях> за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;

¹⁷ защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, <сиреч> правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), -

¹⁸ и тъй, както чрез едно прегрешение <дойде> осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело <дойде> на всичките човеци оправданието, което докарва живот.

¹⁹ Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.

²⁰ А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

²¹ така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.