Book of Common Prayer
69 (По слав. 68). За първия певец, по криновете {Псал. 45, надписът.}, Давидов <псалом >Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме <заставиха> да върна онова, което не бях грабнал.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 Чужд станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 За мене приказват седящите в портата; И <аз станах> песен на пияниците.
13 Но аз към Тебе <отправям> молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред Тебе са всичките мои противници.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Трапезата им пред тях нека <им> стане примка, И когато са на мир <нека стане> клопка.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват {Еврейски: Влязат.} в Твоята правда.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 А мене, <който> съм сиромах и оскърбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога <и> копита.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И <людете Му> ще се заселят там, и ще го владеят.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
73 (По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 Не са в <общите> човешки трудове Нито са измъчвани, като <другите> човеци.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича <като> дреха.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна <чаша> се изпива от тях.
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави <места>, Тръшнал си ги на разорение.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 Както <се презира> съновидение, когато се събуди <някой, >Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Но <тогава> моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш <в> слава.
25 Кого имам на небето <освен Тебе?> И на земята не желая <другиго> освен Тебе.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; <Но> Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; <Тебе>, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
6 И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение.
7 А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и< толкова> много се засилиха, <щото> земята се изпълни от тях.
8 Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа.
9 И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас;
10 елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята.
11 Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници.
12 Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че <египтяните> се отвращаваха от израилтяните.
13 Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;
14 огорчаваха живота им с тежка работа, <да правят> кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки.
15 При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза:
16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата <за раждане.>}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.
17 Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца.
18 Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца?
19 И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях.
20 Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много.
21 И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове.
22 Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди <на евреите>, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.
12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, <пак> са едно тяло, така е и Христос.
13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух <да съставляваме> едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.
16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?
18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?
20 Но сега те са много части, а едно тяло.
21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.
22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
23 и тия <части> на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни <части> получават най-голямо благоприличие.
24 А благоприличните ни <части> нямат нужда <от това>. Но Бог е сглобил тялото <така>, че е дал по-голяма почит на оная част, която не <я> притежава;
25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави <една> част, всичките части се радват заедно с нея.
27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?
28 А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.
29 Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.
30 И заръча им никому да не казват за Него.
31 И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32 И явно говореше тая дума. А Петър Го взе <настрана> и почна да Го мъмри.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и <така> нека Ме следва.
35 Защото който иска да спаси живота {Или душата; <така и до края на главата.>} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.
36 Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.
9 И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.
© 1995-2005 by Bibliata.com