Book of Common Prayer
83 (По слав. 82). Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; Не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;
2 Защото, ето, враговете Ти правят размирие, И ненавистниците Ти са издигнали глава.
3 Коварен съвет правят против Твоите люде, И се наговарят против скритите Твои.
4 Рекоха: Елате да ги изтребим, за да не са народ, И да се не споменава вече името на Израиля.
5 Защото единодушно се съгласиха заедно, Направиха съюз против Тебе, -
6 Шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните,
7 Гевал, Амон и Амалик, Филистимците с тирските жители;
8 Още и Асирия се съедини с тях, Станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)
9 Стори им като на мадиамците, Като на Сисара, като на Явина при потока Кисон,
10 Които загинаха в Ендор, Ставайки тор на земята.
11 Направи благородните им като Орива и Зива, Дори всичките им първенци като Зевея и Салмана,
12 Които рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.
13 Боже мой, направи ги като въртящия се прах, Като плява пред вятъра.
14 Както огънят изгаря лесовете, И както пламъкът запалва горите.
15 Така ги прогони с урагана Си, И смути ги с бурята Си.
16 Покрий лицата им с позор, За да потърсят Твоето име, Господи.
17 Нека се посрамят и ужасят за винаги, Да! нека се смутят и погинат,
18 За да познаят, че Ти, Чието име е Иеова, Един си Всевишен над цялата земя.
42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.
5 Защо си отпаднала душе моя? И <защо> се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя <За> помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на <планините> Ермон, от гората Мисар.
7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
8 <Но пак> денем Господ ще заръча за <мене> милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.
9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
11 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: <Той е> помощ на лицето ми и Бог мой.
43 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.
2 Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти.
4 Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,
5 Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; <Той> е помощ на лицето ми и Бог мой.
85 (По слав. 84). За първия певец, псалом за Кореевите потомци {Псал. 42, надписът.}. Господи, Ти си се показал благосклонен към земята Си, Върнал си Якова от плен.
2 Простил си беззаконията на людете Си, Покрил си целия им грях. (Села).
3 Отмахнал си всичкото Си негодувание, Върнал си се от разпаления Си гняв.
4 Върни ни, Боже Спасителю наш, И прекрати негодуванието Си против нас.
5 Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш из род в род?
6 Не щеш ли пак да ни съживиш, За да се радват Твоите люде в Тебе?
7 Господи, покажи ни милостта Си, И дай ни спасението Си.
8 Ще слушам какво ще говори Господ Бог; Защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си; Но нека се не връщат пак в безумие.
9 Наистина Неговото спасение е близо при ония, които Му се боят, За да обитава слава в нашата земя.
10 Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха.
11 Вярност пониква от земята, И правда е надникнала от небето.
12 Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си.
13 Правдата ще върви пред Него, И ще направи стъпките Му път, <в който да ходим>,
86 (По слав. 85). Давидова молитва. Господи, приклони ухото Си; Послушай ме, защото съм сиромах и немощен.
2 Опази душата ми, защото съм посветен; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.
3 Смили се за мене, Господи, Защото към Тебе викам цял ден.
4 Развесели душата на слугата Си, Защото към Тебе, Господи, издигам душата си.
5 Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И многомилостив към всички, които Те призовават,
6 Послушай, Господи, молитвата ми. И внимавай на гласа на молбите ми,
7 В деня на неволята си ще призова Тебе, Защото ще ме послушаш.
8 Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, Нито <има> дела подобни на Твоите.
9 Всичките народи, които си направил; ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, И ще прославят името Ти.
10 Защото си велик и вършиш чудесни неща; Само Ти си Бог.
11 Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце,
12 Ще Те хваля, Господи Боже мой, от все сърце, И ще славя името Ти до века.
13 Защото голяма е Твоята милост към мене; И Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.
14 Боже, горделивите се издигнаха против мене, И тълпата на насилниците поиска душата ми; И не поставиха Тебе пред себе си.
15 Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, Дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност.
16 Обърни се към мене и смили се за мене; Дай силата Си на слугата Си, И избави сина на слугинята Си.
17 Покажи ми знак на благоволението <Си, >За да <го> видят ония, които ме мразят и да се посрамят За гдето Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил.
46 И така, Израил тръгна, с всичко що имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаака.
2 И Бог говори на Израиля в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме.
3 И рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ.
4 Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Иосиф ще тури ръката си на очите ти.
5 Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израиля качиха баща си Якова, децата си и жените си на колите които Фараон бе пратил; за да го возят;
6 събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков и цялото му семейство с него дойдоха в Египет;
7 той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внуките си, - цялото си семейство.
28 И Яков изпрати Юда пред себе си при Иосифа, за да покаже пътя пред него в Гесен; и тъй, дойдоха в Гесенската земя.
29 Тогава Иосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израиля, и като се яви пред него, падна на врата му и плака дълго на врата му.
30 И рече Израил на Иосифа: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив.
31 А Иосиф рече на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на Фараона, и ще му река: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене;
32 а тия човеци, понеже са овчари, и <се занимават> със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко що имат.
33 И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието?
34 Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини до сега сме скотовъдци. <Кажете това>, за да живеете в Гесенската земя, защото всичките овчари са отвратителни за египтяните.
9 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
2 На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.
3 Ето моето оправдание пред тия, които изпитват <поведението> ми:
4 Нямаме ли право да ядем и да пием <за сметка на църквите?>
5 Нямаме ли право <и ние>, както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?
6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим <за прехраната си?>
7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
9 Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли <тук> се грижи Бог,
10 или <го казва> несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, <трябва да вършее> с надежда, че ще участвува в плода.
11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
12 Ако други участвуват в <това> право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?
14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15 Но аз не съм използувал ни една от тия <наредби>, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
30 И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
31 И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
32 И отидоха с ладията на уединено място на саме.
33 А като отидоха< людете ги> видяха, и мнозина <ги> познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.
34 И <Исус> като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36 разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.
39 И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41 И като взе петте хляба и двете риби, <Исус> погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44 А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
© 1995-2005 by Bibliata.com