Book of Common Prayer
72 (По слав. 71). <Псалом> за Соломона {Псал. 127, надписът.} Боже, дай Твоето правосъдие на царя, И правдата Си на царския син,
2 За да съди Твоите люде с правда, И угнетените Ти с правосъдие.
3 Планините ще донесат мир на людете, И хълмовете <мир> с правда.
4 Той ще съди справедливо угнетените между людете, Ще избави чадата на немотните, и ще смаже насилника
5 Ще Ти се боят догде трае слънцето, И догде <съществува> луната, из родове в родове.
6 Той ще слезе като дъжд на окосена ливада, Като ситен дъжд, който оросява земята.
7 В неговите дни ще цъфти праведният, И мир ще изобилва докато трае луната.
8 Той ще владее от море до море, И от Евфрат {Еврейски: Реката.} до краищата на земята.
9 Пред него ще коленичат жителите на пустинята; И неприятелите му ще лижат пръстта.
10 Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци; Царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.
11 Да! ще му се поклонят всичките царе, Всичките народи ще му слугуват.
12 Защото той ще избави сиромаха, когато вика, И угнетения и безпомощния.
13 Ще се смили за сиромаха и немотния, И ще спаси душите на немотните.
14 От угнетение и насилие ще изкупи душите им; И скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.
15 И ще живее; и нему ще се даде от шевското злато; Винаги ще се възнася молитва за него, И цял ден ще го благославят.
16 Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините; Плодът му ще се люлее като ливанската <планина>; И <жителите> по градовете ще цъфтят като земната трева.
17 Името му ще пребъдва до века; Името му ще се продължава докато трае слънцето; И ще се благославят в него човеците; Всичките народи ще го облажават.
18 Благословен да е Господ Бог Израилев, Който Един прави чудеса;
19 И благословено да бъде славното Негово име до века: И нека се изпълни със славата Му цялата земя. Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Иесевия син Давида.
73 Иод. Твоите ръце ме направиха и утвърдиха; Вразуми ме за да науча Твоите заповеди.
74 Ония, които Ти се боят, ще се зарадват като ме видят, Защото на словото Ти уповах.
75 Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, И по справедливост си ме наказал.
76 Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха Според словото Ти към Твоя слуга.
77 Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея; Защото Твоят закон е моя наслада.
78 Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи; <Но> аз ще размишлявам за Твоите правила.
79 Нека се обърнат към мене ония, които Ти се боят, А именно ония, които познават Твоите свидетелства.
80 Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите повеления, За да се не посрамя.
81 Каф. Душата ми примира за Твоето спасение; <Но> аз се надявам, на Твоето слово.
82 Очите ми чезнат за <изпълнението на> словото Ти, Като казвам: Кога ще ме утешиш?
83 Защото станах като мех в дим; Но пак не забравям Твоите повеления.
84 Колко са дните на Твоя слуга? Кога ще извършиш съдба против гонителите ми:
85 Горделивите изкопаха ями за мене, Като се противят на Твоя закон.
86 Всичките Твои заповеди са верни; <Понеже човеците> ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.
87 Без малко щяха да ме погубят на земята; Но аз не оставих Твоите правила.
88 Съживи ме според милосърдието Си; Така ще пазя свидетелството на Твоите уста.
89 Ламед. Господи Твоето слово Е утвърдено на небето до века.
90 Верността Ти пребъдва из род в род; Ти си основал земята и тя стои.
91 Колкото за Твоите наредби, те и до днес стоят, Защото всички са Твои слуги.
92 Ако Твоят закон не беше ми наслада, То аз и тогава бих загинал в скръбта си.
93 До века няма да забравя Твоите правила, Защото чрез тях си ме съживил.
94 Твой съм аз; спаси ме, Защото потърсих Твоите правила.
95 Нечестивите ме чакаха за да ме погубят; Но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.
96 Видях граница на всяко съвършенство Но Твоята заповед е твърде широка.
18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди {Еврейски: За глада в дома ви.},
20 па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.
21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.
22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.
23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.
25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.
27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?
9 Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници,
10 не че <съм искал да кажа> за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонците, понеже тогава би трябвало да излезете от света, -
11 но в действителност ви писах да се не сношавате <с някого>, който се нарича брат ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно.
12 Защото, каква работа имам да съдя вънкашните <човеци?> Не съдите ли вие вътрешните,
13 докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.
6 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?
3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;
4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли <за съдии> ония, които от църквата се считат за нищо?
5 Казвам <това> за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?
7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре да не бъдете ограбени?
8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.
4 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:
5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
12 тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
13 И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?
14 Сеячът сее словото.
15 А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
16 Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
18 Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
19 а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.
20 А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
© 1995-2005 by Bibliata.com