Book of Common Prayer
24 (По слав. 23). Давидов псалом. Господня е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея;
2 Защото Той я е основал върху моретата, И затвърдил върху водите.
3 Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
4 Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
5 Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си.
6 Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков. (Села).
7 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.
8 Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой.
9 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.
10 Кой е Тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата (Села).
29 (По слав. 28). Давидов <псалом>. Отдайте Господу, вие синове на силните, Отдайте Господу слава и могъщество.
2 Отдайте Господу дължимата на името Му слава; Поклонете се Господу в света премяна.
3 Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ <гърми> над големите води,
4 Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен.
5 Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри,
6 И прави ги да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си.
7 Гласът Господен разцепва огнените пламъци.
8 Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис.
9 Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва лесовете; А в храма Му всеки възгласява: Слава!
10 Господ седна <Цар> над Потопа; Да! Господ седи като Цар до века.
11 Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.
8 За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом. Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата.
2 Из устата на младенците и сучещите Укрепил Си сила поради противниците Си, За да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.
3 Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,
4 <Казвам си:> Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?
5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите {Или: Божеството.}, И със слава и чест си го увенчал.
6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му,
7 Всичките овце и говеда, Още и животните на полето,
8 Въздушните птици, морските риби, <И всичко> що минава през морските пътища.
9 Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!
84 (По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент {Псал. 81 надписът.}, псалом на Кореевите потомци. Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!
2 Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
3 Дори врабчето си намира жилище, И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си, При Твоите олтари, Господи на Силите, Царю мой и Боже мой.
4 Блажени ония, които живеят в Твоя дом; Те всякога ще Те хвалят. (Села).
5 Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към <Твоя дом>.
6 Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд <я> покрива с благословения.
7 Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
8 Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми. Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).
9 Боже, щите наш, виж, И погледни в лицето на Твоя помазаник.
10 Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди <други дни>; Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, Отколкото да живея в шатрите на нечестието.
11 Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
12 Господи на Силите, Блажен оня човек, който уповава на Тебе.
14 Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.
17 Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}.
18 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.
19 И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;
21 но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
22 После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло.
23 И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах <съновидението> на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
28 Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
29 Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
31 Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, <означава>, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.
33 Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
34 Нека стори Фараон <това> и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от< произведенията> на Египетската земя.
35 Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.
36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
37 Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?
39 Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
41 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.
42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.
43 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
44 При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.
45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.
3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се <съединим> и чрез възкресение подобно на Неговото;
6 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с <Него>, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.
7 Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,
9 знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
10 Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее <го> за Бога.
11 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.
12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.
13 Нито представяйте <телесните> си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и <телесните> си части на Бога като оръдия на правдата.
14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
19 Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
20 Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.
21 Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
22 Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.
© 1995-2005 by Bibliata.com