Book of Common Prayer
63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.
2 Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.
3 Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.
4 Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.
5 Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще <Те> славословят устата ми.
6 Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;
7 Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.
8 Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.
9 А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.
10 Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.
11 А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото <име>, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.
98 (По слав. 97). Пейте Господу нова песен, защото Той извърши чудесни дела: Неговата десница и Неговата света мишца Му спечелиха победа.
2 Господ изяви победата Си, Откри правдата Си пред народите.
3 Спомни милостта Си и верността Си към Израилевия дом; Всичките земни краища видяха спасението извършено от нашия Бог.
4 Възкликнете Господу, всички земи, Запейте и радвайте се, да! пейте хваления.
5 Славословете Господа с арфа, С арфа и с глас на псалмопеене.
6 С тръби и с глас на рог Радостно викайте пред Царя Господа.
7 Нека бучи морето и всичко що има в него, Вселената и ония, които живеят в нея;
8 Реките нека ръкопляскат, Нека се радват заедно и хълмовете,
9 Пред Господа; защото иде да съди земята; Ще съди вселената с правда, И племената с правота.
103 (По слав. 102). Давидов <псалом>. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене <нека хвали> светото Му име.
2 Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.
3 <Той е>, Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;
4 <Който> изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;
5 <Който> насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, <Тъй щото> младостта ти се подновява като на орел.
6 Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.
7 Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.
8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи <гняв> до века.
10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
11 Защото колкото е високо небето от земята, <Толкова> голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
12 Колкото отстои изток от запад, <Толкова> е отдалечил от нас престъпленията ни.
13 Както баща жали чадата си, <Така> Господ жали ония, които Му се боят.
14 Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.
15 Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.
16 Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.
17 Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците
18 На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19 Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.
20 Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му
21 Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.
22 Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.
3 Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя <към него> молитва и молби с пост, вретище и пепел.
4 Когато се помолих на Господа моя Бог и се изповядах, рекох: О Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта <Си> към ония, които Те любят и пазят Твоите заповеди!
5 Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите съдби;
6 и не послушахме слугите Ти пророците, които говориха в Твое име на царете ни и на началниците ни, на бащите ни и на всичките люде на земята <ни>.
7 На Тебе Господи, прилича правда, а на нас срам на лицето, както е и днес, на Юдовите, мъже на ерусалимските жители и на целия Израил, както на ония, които са ближни, така и на ония, които са далечни по всички страни гдето си ги изгонил поради престъплението, което извършиха против Тебе.
8 Господи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни и на бащите ни, защото Ти съгрешихме,
9 На Господа нашия Бог принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него,
10 и не послушахме гласа на Господа нашия Бог да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите Си пророците.
10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.
11 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.
12 казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";
13 и пак: - "Аз на Него ще уповавам" и пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог".
14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно <на тях>, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,
15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.
16 (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).
17 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.
18 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.
44 А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
46 Аз дойдох <като> светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.
47 И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
48 Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.
© 1995-2005 by Bibliata.com