Book of Common Prayer
78 (По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,
6 За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;
28 И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 <Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
47 <Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 <Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
50 Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 <Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,
52 А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;
54 <Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
26 И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,
2 защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;
3 остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;
4 и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;
5 понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.
6 Затова Исаак се настани в Герар.
12 И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.
13 Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик.
14 Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха;
15 и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.
16 И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.
17 Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.
18 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.
19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.
20 Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова <Исаак> нарече кладенеца Есен {Т.е., Каране.}, понеже се караха за него.
21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна {Т.е., Вражда.}.
22 Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот {Т.е., Широта.}, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя.
23 От там отиде във Вирсавее.
24 И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама.
25 И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.
26 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата {В изданието от 1940 г. - Оховата, вероятно печатна грешка.} и военачалника си Фихола.
27 И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?
28 А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,
29 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега <виждаме, че> ти си благословеният от Господа.
30 Тогава <Исаак> им даде угощение и те ядоха и пиха.
31 На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир.
32 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода.
33 И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.
17 бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте <им> се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за <тях>), за да изпълнят това <бдение> с радост, а не с въздишане; защото <да бдят с въздишане> не <би било> полезно за вас.
18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.
19 А особено <ви> се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро повърнат.
20 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,
21 дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.
22 Но моля ви се, братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах.
23 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако дойде скоро, ще ви видя.
24 Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.
25 Благодат да бъде с всички вас Амин.
53 И всеки отиде у дома си.
8 А Исус отиде на Елеонския хълм.
2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.
3 И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:
4 Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.
5 А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?
6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за <какво> да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
7 Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.
8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.
9 А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите <и следваха> до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.
10 И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?
11 И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.
© 1995-2005 by Bibliata.com