Book of Common Prayer
25 (По слав. 24). Давидов <псалом>. По Еврейски, азбучен псалом. Към Тебе, Господи, издигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене.
3 Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами; Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно.
4 Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.
5 Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.
6 Помни, Господи, благите Си милости И милосърдията Си, защото са от века.
7 Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си.
8 Господ е благ и праведен, Затова ще научи грешните на пътя <Си>.
9 Ще води кротките с правда, И ще научи кротките на пътя <Си>.
10 Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност Към ония, които пазят завета Му и изявлението Му.
11 Заради името Си, Господи, Прости моето беззаконие, защото е голямо.
12 Бои ли се човек от Господа? - Него Той ще настави кой път да избере.
13 Душата му ще живее в спокойствие, И потомството му ще наследи земята.
14 Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, И ще им покаже завета Си.
15 Моите очи са винаги към Господа, Защото Той ще измъкне из мрежата нозете ми.
16 Обърни се към мене и смили се за мене, Защото съм усамотен и наскърбен.
17 Олекчи скърбите на сърцето ми, Извади ме из утесненията ми.
18 Вгледай се в угнетението ми и теготата ми. И прости всичките ми грехове.
19 Виж неприятелите ми, защото са много, И с люта ненавист ме мразят.
20 Пази душата ми и избави ме; Да се не посрамя, защото на Тебе уповавам.
21 Незлобие и правота нека ме пазят, Защото Тебе чакам.
22 Боже, избави Израиля От всичките му беди.
9 За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.
6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.
7 Но Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,
8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.
10 И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.
11 Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.
13 Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, <която ми причиняват> ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
14 За да разкажа всичко, <поради което> Ти< си> за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, <И> за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 Народите затънаха в ямата, <която сами> направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
16 Господ е станал познат <чрез> правосъдието, <което> е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).
17 Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.
18 Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.
19 Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).
15 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?
2 Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;
3 Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема <да хвърли> укор против ближния си,
4 Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, <ако и да> се <е> клел за своя повреда не се отмята;
5 Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.
8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна.
15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;
21 и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.
22 Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до <най-високите> небеса, нека държим това, което сме изповядали.
15 Защото нямаме <такъв> първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а <имаме Един>, Който е бил във всичко изкушен като <нас>, но пак без грях.
16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, <която> да помага благовременно.
5 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,
2 <такъв първосвещеник>, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,
3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.
4 А <както> никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,
5 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а <Му я даде> Оня, Който <Му> е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";
6 както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"
23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.
3 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.
2 Той дойде при <Исуса> нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.
3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство.
4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.
8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.
9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?
10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?
11 Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.
12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?
13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, <сиреч>, Човешкият Син, Който е на небето.
14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,
15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.
© 1995-2005 by Bibliata.com