Book of Common Prayer
119 (По слав. 118). По еврейски, азбучен псалом. Алеф Блажени ония, които са правдиви в пътя, Които ходят в закона на Господа.
2 Блажени които пазят изявленията Му, И Го търсят от все сърце;
3 Които и не вършат беззаконие, Ходят в пътищата Му.
4 Ти си <ни> заповядал за правилата си, Да ги пазим грижливо.
5 Дано се оправят пътищата ми Така щото да пазят Твоите повеления!
6 Няма да се посрамя тогава Когато почитам всичките Твои заповеди.
7 Ще Те славя с правдиво сърце, Когато науча справедливите Ти съдби.
8 Повеленията Ти ще пазя; Недей ме оставя съвсем.
9 Бет. Как ще очисти младежът пътя си? Като <му> дава внимание според Твоето слово.
10 От все сърце Те потърсих; Недей ме оставя да заблудя от заповедите Ти.
11 В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам.
12 Благословен си, Господи; Научи ме на повеленията Си.
13 С устните си разказах Всичките съдби на устата Ти.
14 В пътя на Твоите изявления се радваха толкова, Колкото във всичкото богатство.
15 За правилата Ти ще размишлявам, И Твоите пътища ще зачитам.
16 В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забравя Твоето слово.
17 Гимел. Показвай щедрота на слугата Си, за да живея; Така ще пазя словото Ти.
18 Отвори очите ми За да гледам чудесни неща в Твоя закон.
19 Пришелец съм аз на земята; Не скривай от мене заповедите Си.
20 Душата ми се изнурява от копнежа, <Който имам> винаги към Твоите съдби.
21 Ти си изобличил горделивите; Проклети да са ония, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Отдалечи от мене укор и презрение, Защото опазих Твоите повеления.
23 Даже първенци седнаха и говореха против мене; <Но> слугата Ти размишляваше за Твоите повеления.
24 Твоите свидетелства наистина са моя наслада <И> мои съветници.
12 (По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.
3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
4 <На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.
6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
8 При все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.
13 (По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене?
2 До кога ще имаш борба {Еврейски: Съветвания.} в душата Си, Болки в сърцето Си всеки ден? До кога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?
3 Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт;
4 Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.
5 Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти.
6 Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.
14 (По слав. 13). За първия певец. Давидов <псалом. >Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.
2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4 Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми <както> ядат хляб, И не призовават Господа?
5 Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.
6 Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.
7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
4 И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С <помощта> на Господа придобих човек.
2 Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.
3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
5 а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.
8 А Каин каза <това> на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.
9 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?
10 И рече <Бог>: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.
11 И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.
12 Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
13 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.
14 Ето, гониш ме днес от лицето на <тая> земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.
15 А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.
16 Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
11 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.
12 казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";
13 и пак: - "Аз на Него ще уповавам" и пак: - "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог".
14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно <на тях>, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,
15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.
16 (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).
17 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.
18 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.
29 На следния ден <Иоан> вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!
30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.
31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.
32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.
33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.
34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.
35 На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.
36 И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!
37 И двамата ученика го чуха да говори <така>, и отидоха подир Исуса.
38 И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, казва им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?
39 Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетият час.
40 Единият от двамата, които чуха от Иоана за <Него> и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41 Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).
42 Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър {Значи: Канара.}).
© 1995-2005 by Bibliata.com