Book of Common Prayer
5 На първия певец на духови инструменти. Давидов псалом. Послушай Господи, думите ми; Внимавай на размишлението ми,
2 Слушай гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; Защото на Тебе се моля.
3 Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям <молитвата си> към Тебе, и ще очаквам.
4 Защото Ти не си Бог, Който се удоволствуваш в беззаконие; Нечистият няма да живее при Тебе,
5 Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;
6 Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.
7 Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм.
8 Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми, Направи пътя Си ясен пред мене.
9 Защото непоколебимост няма в устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; С езика си ласкаят.
10 Имай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили; Изрини ги поради многото им престъпления, Защото са се повдигали против Тебе.
11 Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе; Винаги ще се радват, защото Ти им си покровител; И ще ликуват в Тебе ония, които любят Твоето име.
12 Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, Ще го покриеш с благоволение като с щит.
6 За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
2 Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
3 Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?
4 Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;
5 Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата <шеол> е заменена с} кой ще те славослови?
6 Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.
7 Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници.
8 Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;
9 Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.
10 Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.
10 (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? <Защо> се криеш във време на неволя?
2 (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които <ония> измислюват.
3 (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, <даже Го> презира.
4 (24)Нечестивият, от гордостта на лицето <си казва: Господ> няма да издири; Всичките му помисли <са, че> няма Бог.
5 (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.
6 (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма <да изпадна> в злощастие.
7 (27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8 (28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 (30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.
11 (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13 (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да <Го> издирваш?
14 (34)Ти си <го> видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да <ги> хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15 (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, <докато> не намериш <вече от него>.
16 (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17 (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18 (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
11 (По слав. 10). За първия певец. Давидов< псалом>. На Господа уповавам; Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица?
2 Понеже, ето, нечестивите запъват лък, Приготвят стрелите си на тетивите, За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце.
3 Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил?
4 Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.
5 Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.
6 Над нечестивите ще навали примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.
7 Защото праведният Бог обича правдата; Праведният <човек> ще гледа лицето Му.
3 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?
2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;
3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 А змията рече на жената: Никак няма да умрете;
5 но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си <да яде> с нея, та и той яде.
7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.
8 И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.
9 Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?
10 А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.
11 А <Бог> му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.
13 И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.
14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки <вид> добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено <всяко> твое желание и той ще те владее.
17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
20 И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.
21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
2 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да <го> изгубим някога.
2 Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, от начало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха <го чули;>
4 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?
5 Защото не на ангели подчини той бъдещия свят, за който говорим;
6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?
7 Ти си го направил <само> малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;
8 Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.
9 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.
10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.
19 И ето, свидетелството, <което> Иоан <даде>, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?
20 Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.
21 И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.
22 На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?
23 Той рече: Аз съм "глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа", както рече пророк Исаия.
24 А изпратените бяха от фарисеите.
25 И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?
26 В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,
27 Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.
28 Това стана във Витавара отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.
© 1995-2005 by Bibliata.com