Book of Common Prayer
146 (По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.
2 Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.
3 Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.
4 Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.
5 Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,
6 Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;
7 Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.
8 Господ отваря <очите на> слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,
9 Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.
10 Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!
147 (По слав. 146). Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, <и> хвалението е прилично.
2 Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Велик е нашият Господ, и голяма е силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Господ укрепява кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Пейте Господу и благодарете <Му>. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост. (По слав. 147).
12 (1)Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 (2)Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 (3)Установява мир в твоите предели, Насища те с най-изрядната пшеница.
15 (4)Изпраща заповедта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 (5)Дава сняг като вълна, Разпръсква сланата като пепел,
17 (6)Хвърля леда си като уломъци: Пред мраза Му кой може устоя?
18 (7)<Пак> изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра Си да духа, и водите текат.
19 (8)Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 (9)Не е постъпил така с никой <друг народ>; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
111 (По слав. 110). По еврейски, азбучен псалом. Алилуя. Ще славя Господа от все сърце. В съвета на праведниците и всред събранието <им>.
2 Велики са делата Господни, Изследими от всички, които се наслаждават в тях.
3 Славно и великолепно е Неговото дело; И правдата Му остава до века.
4 Достопаметни направи чудесните Си дела; Благ и милостив е Господ.
5 Даде храна на ония, които Му се боят; Винаги ще помни завета Си.
6 Изяви на людете Си силата на делата Си Като им даде народите за наследство.
7 Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие; Всичките Му заповеди са непоколебими;
8 Утвърдени са до вечни векове, Като са направени във вярност и правота.
9 Той изпрати изкупление на людете Си; Постави завета Си за винаги; Свето е, преподобно е Неговото име.
10 Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.
112 (По слав. 111). По еврейски азбучен псалом. Алилуия. Блажен оня човек, който се бои от Господа, Който много се възхищава от заповедите Му.
2 Потомството му ще бъде силно на земята; Родът на праведните ще се благослови.
3 Изобилие и богатство <ще има> в дома му; И правдата му ще трае до века.
4 Виделина изгрява в тъмнината за праведните; <Той> е благ, и милостив, и праведен.
5 Блазе на човека, който показва милост и дава на заем; Ще поддържа делото си в съда.
6 Наистина никога няма да се поклати; Праведният е вечен паметник.
7 От лош слух не ще се бои; Сърцето му е непоколебимо понеже уповава на Господа.
8 Утвърдено е сърцето му; той не ще се бои До тогаз, до когато види <повалянето> на неприятелите си.
9 Разпръсна, даде на сиромасите; Правдата му трае до века; Рогът му ще се издигне на почит.
10 Нечестивият ще види <това> и ще се наскърби, Ще поскърца със зъби, и ще се стопи; Желаното от нечестивите ще погине.
113 (По слав. 112). Алилуия. Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно.
2 Да бъде името Господно благословено От сега и до века.
3 От изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление.
4 Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата.
5 Кой е като Иеова нашия Бог, Който, <макар> седалището Му и да е на високо,
6 <Пак> се снизхождава да преглежда Небето и земята,
7 Въздига сиромаха от пръстта. И възвишава немотния от бунището,
8 За да го тури да седне с първенци, Да! с първенците на людете Му, -
9 Който настанява в дома бездетната, <И я прави> весела майка на деца. Алилуия.
1 В начало Бог създаде небето и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.
7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.
8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.
9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.
10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.
14 И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;
15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.
16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,
18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.
22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.
26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, <давам>, всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
2 Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.
2 И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
3 И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, <от всичко>, което Бог беше създал и сътворил.
3 Благословен <да бъде> Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;
4 както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;
5 като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,
6 за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения <Си>,
7 в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,
8 която е направил да <доставя> нам изобилно всяка мъдрост и разумение,
9 като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,
10 за да се приложи когато се изпълнят времената, <сиреч>, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно, -
11 в Него <казвам>, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени <на това> според намерението на <Бога>, Който действува във всичко по решението на Своята воля,
12 тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа,
13 в Когото и вие, като чухте словото на истината, <сиреч>, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,
14 който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на <Бога, - да бъдете> за похвала на Неговата слава.
29 На следния ден <Иоан> вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!
30 Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.
31 И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.
32 И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.
33 И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.
34 И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.
© 1995-2005 by Bibliata.com