Book of Common Prayer
68 (По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.
2 Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.
3 А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.
4 Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.
5 Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.
6 Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.
7 Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)
8 Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, <Самата> оная Синайска планина <се разтресе >При присъствието на Бога, Израилевия Бог.
9 Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.
10 Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.
11 Господ издава дума <за победа;> Известителките за нея са голямо множество.
12 Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.
13 Щете ли да лежите всред кошарите, <Когато> крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?
14 Когато Всесилният разпръсваше царе в тая <земя, >Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.
15 Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.
16 Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в <който> Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава <там> до века,
17 Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, <както бе> в Синай.
18 Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш <като> Господ Иеова.
19 Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)
20 Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.
21 Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онзи, който упорствува в престъпленията си.
22 Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна <враговете> Си от морските дълбочини;
23 За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти <да има> дял от неприятелите <ти>.
24 Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището.
25 Напред вървяха певците, Подир тях свирещите с инструменти Всред девици биещи тъпанчета
26 В събранията благославяйте Бога; <Благославяйте> Господа, <вие които сте> от Израилевия източник.
27 Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, <и> Нефталимовите първенци.
28 Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас
29 От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.
30 Смъмри зверовете в тръстиката, Многото бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.
31 Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.
32 Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)
33 Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.
34 Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е <защита> над Израиля, И силата Му <стига> до облаците.
35 Боже, от светилищата Си <се явяваш> страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете <Си>. Благословен да е Бог.
72 (По слав. 71). <Псалом> за Соломона {Псал. 127, надписът.} Боже, дай Твоето правосъдие на царя, И правдата Си на царския син,
2 За да съди Твоите люде с правда, И угнетените Ти с правосъдие.
3 Планините ще донесат мир на людете, И хълмовете <мир> с правда.
4 Той ще съди справедливо угнетените между людете, Ще избави чадата на немотните, и ще смаже насилника
5 Ще Ти се боят догде трае слънцето, И догде <съществува> луната, из родове в родове.
6 Той ще слезе като дъжд на окосена ливада, Като ситен дъжд, който оросява земята.
7 В неговите дни ще цъфти праведният, И мир ще изобилва докато трае луната.
8 Той ще владее от море до море, И от Евфрат {Еврейски: Реката.} до краищата на земята.
9 Пред него ще коленичат жителите на пустинята; И неприятелите му ще лижат пръстта.
10 Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци; Царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.
11 Да! ще му се поклонят всичките царе, Всичките народи ще му слугуват.
12 Защото той ще избави сиромаха, когато вика, И угнетения и безпомощния.
13 Ще се смили за сиромаха и немотния, И ще спаси душите на немотните.
14 От угнетение и насилие ще изкупи душите им; И скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.
15 И ще живее; и нему ще се даде от шевското злато; Винаги ще се възнася молитва за него, И цял ден ще го благославят.
16 Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините; Плодът му ще се люлее като ливанската <планина>; И <жителите> по градовете ще цъфтят като земната трева.
17 Името му ще пребъдва до века; Името му ще се продължава докато трае слънцето; И ще се благославят в него човеците; Всичките народи ще го облажават.
18 Благословен да е Господ Бог Израилев, Който Един прави чудеса;
19 И благословено да бъде славното Негово име до века: И нека се изпълни със славата Му цялата земя. Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Иесевия син Давида.
9 И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие?
10 А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.
11 И <словото му> каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса;
12 И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.
13 И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие?
14 И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах но и моя живот искат да отнемат.
15 Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия;
16 а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе.
17 И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие.
18 Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали.
17 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,
18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;
19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.
20 Но вие не сте така познали Христа;
21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса),
22 да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,
23 да се обновите в духа на своя ум,
24 и да се облечете в новия човек, създаден по <образа на> Бога в правда и светост на истината.
25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.
26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;
27 нито давайте място на дявола.
28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си <нещо> полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.
29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;
30 и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,
31 всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;
32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.
15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23 (обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.
25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.
© 1995-2005 by Bibliata.com