Book of Common Prayer
34 (По слав. 33). <Псалом> на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят <това> и ще се зарадват.
3 Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.
4 Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.
5 Погледнаха към Него; и светнаха <очите им>, И лицата им никога няма да се посрамят.
6 Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.
7 Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.
8 Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.
9 Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.
12 Желае ли човек живот, Обича ли дългоденствие, за да види добрини? -
13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.
14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.
15 Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.
16 Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.
17 <Праведните> извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.
18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.
19 Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;
20 Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.
21 Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.
33 (По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление.
2 Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.
3 Пейте Му нова песен, Свирете изкусно с възклицание.
4 Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са <извършени> с вярност.
5 Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно.
6 Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество.
7 Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници.
8 Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената.
9 Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.
10 Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената.
11 Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род.
12 Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство.
13 Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада;
14 От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, -
15 Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи.
16 Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен <мъж> не се отървава чрез голямо юначество.
17 Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави <никого>.
18 Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост,
19 За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи.
20 Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш.
21 Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповахме.
22 Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас Според както сме се надявали на Тебе.
19 И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци.
2 Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях.
3 А като видя това {Или: А Илия се убоя и.}, <Илия> стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там.
4 А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.
5 Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж.
6 И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна.
7 А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе.
8 И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
4 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани,
2 със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов,
3 и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.
4 <Има> едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:
5 един Господ, една вяра, едно кръщение,
6 един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.
7 А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал
8 Затова казва: - "Като възлезе на високо, плени плен И даде дарове на човеците".
9 (А това "възлезе" що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята.
10 Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).
11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;
13 докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;
15 но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,
16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.
6 След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.
2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.
3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4 А наближаваше юдейският празник пасхата.
5 Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6 (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.
13 И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14 Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
© 1995-2005 by Bibliata.com