Book of Common Prayer
45 (По слав. 44). За първия певец, по Криновете*: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец.
2 Ти си по-красив от човешките чада; На устата ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века.
3 Препаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си;
4 И във величието си язди победоносно В ползата на истината и кротостта и правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.
5 Стрелите ти са остри, Забиват се в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе.
6 Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.
7 Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.
8 На смирна и алой и касия миришат всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.
9 Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато
10 Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;
11 Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти, и ти му се поклони.
12 И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа й. Ще търсят благоволението ти с подаръци.
13 Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.
14 Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, -
15 С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.
16 Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.
17 Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще те възхваляват до вечни векове.
47 (По слав. 46). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Ръкопляскайте, всички племена. Викнете към Бога с глас на тържество.
2 Защото Господ Всевишният е страшен, Велик цар е над цялата земя.
3 Покори племена под нас, И народи под нозете ни.
4 Избра за нас наследството ни, Превъзходната земя на Якова, когото възлюби. (Села).
5 Възлезе Бог с възклицание Господ с пълен глас.
6 Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте.
7 Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране.
8 Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол.
9 Началниците на племената се събраха, За да станат люде на Бога Авраамов; Защото земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.
48 (По слав. 47). Псаломска песен на Кореевите синове. Велик е Господ; и твърде достохвален В града на нашия Бог, в Своя свет хълм.
2 Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, Е хълмът Сион, гдето по северните му страни Е градът на великия цар.
3 В палатите му Бог е познат като прибежище.
4 Защото, ето, царете се събраха; Всички преминаха.
5 Те като видяха почудиха се, Смутиха се, спуснаха се на бяг.
6 Трепет ги обзе там, Болки като на раждаща жена.
7 С източния вятър Ти съкрушаваш тарсийските кораби.
8 Каквото бяхме чули, това и видяхме В града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който Бог и до века ще утвърди. (Села).
9 Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие Всред Твоя храм.
10 Според името Ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; Десницата Ти е пълна с правда.
11 Нека се весели хълмът Сион, Нека се радват Юдовите дъщери. Заради Твоите съдби.
12 Обиколете Сион и обходете го; Пребройте кулите му;
13 Обърнете внимание в укрепленията му; Разгледайте палатите му; За да го разказвате на поколението подир вас.
14 Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи дори до смърт.
12 Чуй Ме, Якове, и Израилю, когото Аз призовах: Аз съм същият, Аз първият и Аз последният.
13 Да! Моята ръка основа земята, И десницата Ми разпростря небето; Когато ги извикам, те всички се представят.
14 Съберете се, всички вие, и чуйте: Кой от тях е възвестил това? Оня, когото Господ възлюби, ще извърши волята Му над Вавилон, И мишцата му ще бъде над халдеите.
15 Аз, Аз говорих, да! призовах го; Доведох го; и пътят му ще благоуспее.
16 Приближете се при Мене, чуйте това: От начало не съм говорил скришно; Откак стана това, Аз бях там; И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му.
17 Така казва Господ Изкупителят ти, Светият Израилев: Аз съм Господ твоят Бог, Който те учи за ползата ти , Който те води в пътя, по който трябва да ходиш.
18 Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река, И правдата ти като морските вълни;
19 Потомството ти щеше да бъде като пясъка, И рожбите на чреслата ти като зърната му; Името му не би се отсякло Нито би се изтребило отпред Мене.
20 Излезте от Вавилон, бягайте от халдеите; С възклицателен глас прогласете, проповядвайте това, Разгласете го до земния край, Речете: Господ изкупи слугата Си Якова.
21 И те не жадуваха, когато ги водеше през пустините; Той направи да изтекат за тях води из канарата, Още разцепи канарата, и потекоха водите.
18 Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;
19 а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.
20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бог ви уверявам, че не лъжа).
21 После дойдох в сирийските и киликийските страни.
22 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;
23 а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.
24 И славеха Бога поради мене.
2 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
2 (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
3 Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
5 на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), 7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
8 (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),
9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
10 Искаха само да помним сиромасите,
6 И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
2 О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.
3 Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
6 И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
7 И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
8 И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
9 но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
10 И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
11 И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.