Book of Common Prayer
Молитва за Божий съд при страдания
55 (A)За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в молитвата ми
и не пренебрегвай молбата ми.
3 Чуй ме и ми отговори.
Безпокоя се в грижата си и стена
4 от гласа на врага,
заради притеснението от нечестивия,
понеже ми приписват беззакония
и с гняв враждуват против мене.
5 Сърцето ми трепери вътре в мене
и смъртен ужас ме нападна.
6 Страх и трепет ме връхлетяха,
ужас ме обзе.
7 (B)И аз казах: „Кой би ми дал криле на гълъб?
Щях да отлетя и да намеря покой.
8 Ето бих отлетял далече
и щях да нощувам в пустинята.
9 Побързал бих да се скрия
в прибежище от силния вятър и бурята.“
10 Господи, раздели и объркай техните езици,
защото виждам насилия и разпри в града.
11 Обикалят върху стените му денем и нощем,
злодейства и злини са в него.
12 Всред него вилнее нечестие.
Насилието и измамата не напускат площадите му.
13 Ако враг бе ме похулил,
щях да понеса това;
и ако някой се бе отнесъл високомерно към мене,
бих се скрил от него.
14 (C)Но това си ти, човек, на мене равен,
мой другар и близък мой приятел!
15 Споделяхме мисли с доверие,
ходехме заедно сред множеството в Божия храм.
16 Смърт да ги сполети тези клеветници!
Да слязат живи у преизподнята,
понеже има злодейства в жилището им и вътре в тях.
17 Аз пък ще призова Бога
и Господ ще ме спаси.
18 Вечер, сутрин и по пладне ще въздишам и ще стена,
и Той ще чуе моя глас.
19 Той ще избави моята душа от онези, които ме нападат, и ще ми дари мир,
защото мнозина са против мене.
20 (D)Бог, Който от вечност седи на трона,
ще чуе и ще им отговори,
понеже у тях няма промяна
и те не се боят от Бога.
21 Враждуващият простря ръце срещу онези, които бяха в мир с него,
той оскверни своя съюз.
22 (E)Устата му са по-мазни от масло,
но вражда владее сърцето му.
Думите му са по-меки от маслиново масло,
но са като остри мечове.
23 (F)Възложи на Господа своето бреме и Той ще те подкрепи.
Той няма да допусне никога праведният да падне.
24 Но Ти, Боже, ще ги хвърлиш в дълбоката яма.
Кръвожадни и измамници няма да изживеят и половината от дните си,
а аз се уповавам на Тебе, Господи.
Възхвала на Божията вярност и милост
138 (A)На Давид.
Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете[a].
2 (B)Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.
3 (C)В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.
4 (D)Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,
5 (E)и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,
6 (F)защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.
7 Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.
8 Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.
Божието всезнание и промисъл
139 (G)За първия певец. Псалом на Давид.
Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.
2 (H)Ти знаеш кога сядам и кога ставам,
Ти разбираш отдалече моите мисли.
3 Ти определяш кога да странствам и кога да почивам
и всички мои пътища са Ти известни.
4 Защото няма още дума на езика ми,
а Ти, Господи, я знаеш цялата.
5 Обграждаш ме от всички страни
и поставяш върху мене Своята ръка.
6 Чудно знание –
недостижимо е за мене, не мога да го достигна.
7 (I)Къде да се скрия от Твоя Дух
и къде да избягам от Твоето присъствие?
8 Ако възляза на небето – Ти си там;
ако легна в преизподнята – Ти си също там!
9 Ако взема крилете на зората,
ако живея на запад край отдалеченото море,
10 и там Твоята ръка ще ме води
и Твоята десница ще ме обгърне.
11 И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие
и светлината около мене ще стане тъмнина.
12 (J)Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо
и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината.
13 (K)Защото Ти си ме създал,
оформил си ме в утробата на моята майка.
14 Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден.
Чудни са Твоите дела
и душата ми превъзходно знае това.
15 Моите кости не са били скрити от Тебе,
когато съм бил създаден тайно,
бил съм образуван в дълбините на земята.
16 (L)Твоите очи видяха как произлязох
и в Твоята книга са записани
всичките определени за мене дни,
преди да съществува нито един от тях.
17 (M)Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже,
колко са многобройни те!
18 (N)Ако ги преброя,
те са по-многобройни от пясъка.
Събудих се и все още съм с Тебе.
19 (O)Ти, Боже, погубваш нечестивите,
отдръпни от мен кръвожадните мъже,
20 които говорят злобно против Тебе!
Твоите врагове се вдигнаха напразно.
21 (P)Господи, не мразя ли Твоите врагове
и не се ли отвращавам от онези, които въстават против Тебе?
22 От цялото си сърце ги мразя –
те са врагове за мене.
23 (Q)Изпитай ме, Боже, и разбери сърцето ми!
Подложи ме на изпитание и разбери моите тревожни мисли!
8 При все това предимство за една страна е цар, който полага грижи за нея.
Отношение към богатството
9 Който обича сребро, няма да се насити на сребро; който обича богатство, няма полза от него. И това е също суета. 10 (A)Умножат ли се благата, умножават се и тези, които ги използват. Каква е ползата за притежателя, освен да гледа само с очите си? 11 Дали е ял достатъчно или оскъдно, сладък е сънят за онзи, който полага труд, а пък богатият не мигва от преяждане.
12 Съгледах тежко зло под слънцето – богатство, събирано от притежателя му за негова вреда. 13 Пропада то от случай лош и ето че роди се син, а празна е ръката му. 14 (B)И както е излязъл гол от майчина утроба, гол ще се върне, както е дошъл; и нищо той няма да вземе от изнурителния си труд, нищо, което би могъл да отнесе в ръка. 15 Това е тежко зло: както е дошъл, така си и отива. Каква е ползата от него, щом напразно се е трудил? 16 А цял живот той е ял на тъмно, сред много скърби, болести и ядове.
17 И ето какво съзирам за добро: приятно е да се яде и пие – наслада от благата на целия му труд, с който някой се е трудил под слънцето през всички дни на живота си, които Бог е отредил за него; нали това е негова награда? 18 И ако Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава награда и наслада от труда си – това е дар от Бога. 19 Бог му дарява весело сърце, защото няма дълго да помни дните на живота си.
23 Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. 24 (A)Така че законът беше за нас водач към Христос, за да се оправдаем чрез вяра. 25 А след като дойде вярата, не ни трябва вече водач.
26 (B)Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос – 27 (C)всички, които в Христос[a] се кръстихте, в Христос се облякохте. 28 (D)Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос. 29 (E)А щом вие сте Христови, тогава сте потомци на Авраам и по обещание – наследници.
Божии деца чрез Христос и Духа, а не роби на закона
4 Казвам още: наследникът, докато е невръстен, с нищо не се отличава от роб, макар да е господар на всичко. 2 Той е подвластен на настойници и управители до определеното от бащата време. 3 Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме подвластни на силите на света[b]. 4 Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона, 5 (F)за да изкупи онези, които бяха под закона, и да бъдем осиновени. 6 (G)А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва! Отче!“ 7 Затова не си вече роб, а син. Ако пък си син, ти си и Божий наследник чрез Христос[c].
Безпокойството на апостол Павел за галатяните
8 (H)Преди време, когато не познавахте Бога, служехте на тези, които по естество не са богове. 9 Но сега, като познахте Бога, или по-добре, като бяхте познати от Бога, защо се връщате отново към немощните и безпомощни сили и отново искате да им служите? 10 (I)Почитате дни и месеци, времена и години. 11 (J)Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
Божии заповеди и човешки предания
15 (A)Тогава някои йерусалимски книжници и фарисеи дойдоха при Иисус и Му казаха: 2 (B)„Защо Твоите ученици нарушават преданието на нашите предци? Те не си мият ръцете, когато ядат хляб.“ 3 Той им отговори с думите: „Защо и вие нарушавате Божията заповед заради вашето предание? 4 (C)Защото Бог е заповядал: ‘Почитай баща си и майка си, а който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.’ 5 А вие казвате: ‘Ако някой каже на баща си или на майка си: «Това, с което бих могъл да ти помогна, го давам принос за храма», 6 той може и да не зачете баща си или майка си.’ Така вие заради вашето предание отменяте Божията заповед. 7 Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия с думите: 8 (D)‘Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене; 9 (E)и благоговението му пред Мене почива на поучения, които са човешки наредби’.“
Кое прави човека нечист
10 И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете: 11 не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“
12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“ 13 А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено. 14 (F)Оставете ги – те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“
15 В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча.“ 16 Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате? 17 Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън? 18 (G)А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека. 19 Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство. 20 Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.