Book of Common Prayer
Призив за помощ
70 (A)(B)За първия певец. Псалом на Давид. За възпоменание.
2 [a] Боже, побързай да ме избавиш,
Господи, побързай да ми помогнеш.
3 Нека в безчестие и срам потънат
всички, които посягат на живота ми;
да отстъпят посрамени
онези, които злорадстват над нещастието ми!
4 Да се смутят и се засрамят тези,
които злорадстват, като казват: „Нека! Нека!“
5 Да се радват и веселят заради Твоите дела
всички, които Те търсят,
и онези, които се стремят към Твоето спасение,
винаги да казват: „Велик е Бог!“
6 Аз пък съм беден и сиромах;
Боже, бързай към мене!
Ти си ми Помощник и Спасител!
Боже мой, не се бави!
Молитва за утеха и помощ на преклонни години
71 (C)(D)На Тебе, Господи, се надявам,
за да не се посрамя никога.
2 Чрез Твоята справедливост ме освободи и избави,
чуй ме и ме спаси.
3 Бъди ми закрила, на която винаги мога да разчитам.
Ти си отредил моето спасение,
защото си моя твърдина и моя крепост.
4 (E)Боже мой, освободи ме от ръката на нечестивия
и от ръката на несправедливия и потисника,
5 Защото Ти, Господи, си моята надежда.
Господи, от младините ми си мое упование.
6 На Тебе разчитам от майчина утроба,
Ти ме отдели по рождение.
За Тебе е моята непрестанна прослава.
7 За мнозина бях като чудо.
Ти обаче си мое сигурно прибежище.
8 Устата ми е пълна
с прослава за Тебе и цял ден Те възпявам.
9 Не ме отхвърляй, когато остарея,
не ме изоставяй, когато губя силата си.
10 Защото враговете ми говорят за мене;
тези, които искат да ме убият, се съветват помежду си
11 (F)и казват: „Бог го изостави.
Преследвайте го и го хванете, защото няма кой да го спаси.“
12 (G)Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже, побързай да ми помогнеш!
13 (H)Да се посрамят и да загинат противниците на душата ми;
със срам и безчестие да се покрият тези, които ми желаят зло.
14 Аз пък винаги ще се надявам
и ще постоянствам в Твоята прослава.
15 (I)Устата ми ще разказва за Твоята справедливост
и всеки ден за безбройните Ти благодеяния.
16 Аз ще вникна във великите дела на Господа, своя господар;
вечно ще припомням само Твоята справедливост.
17 (J)Боже, Ти ме наставляваш от моята младост
и досега известявам за Твоите чудеса.
18 (K)Не ме изоставяй, когато остарея и побелея, Боже,
докато мога да свидетелствам на този род
за Твоята сила и на всички следващи – за Твоята мощ.
19 (L)Господи, Твоята справедливост достига до небесата.
Ти твориш велики неща. Господи, кой е велик като Тебе?
20 (M)Ти ми даде да усетя много страдания и беди,
но ме върна към живот,
изведе ме обратно от земните бездни.
21 Ти ме умножи и възвеличи;
обърнат към мене, ме утеши.
22 Боже мой, ще те славя с арфа заради Твоята вярност;
ще възпявам с гусла Тебе, Светия Израилев.
23 Устата ми ще се радва, когато Те възпявам,
ще се радва и моята душа, спасена от Тебе.
24 Езикът ми всеки ден ще говори за Твоята справедливост,
защото онези, които ми желаят зло, са посрамени и унизени.
Плач за оскверненото светилище
74 Поучение на Асаф.
Боже, защо ни отхвърли завинаги,
защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?
2 (A)Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност,
който спаси като начало на Своето наследство.
Спомни си и тази планина Сион, на която се засели.
3 Простри ръцете Си към вековните развалини.
Врагът разруши всичко в светилището.
4 Твоите врагове крещят сред храма Ти.
Поставиха своите знаци за знамена.
5 Приличаха на секачи в гъсталак.
6 Ето разбиват в него всички украси
с брадви и чукове.
7 (B)Запалиха Твоето светилище
и оскверниха жилището на Твоето име.
8 Замислиха да ни изтребят до крак
и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 Знамения за нас не се виждат.
Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае – докога още?
10 (C)Докога, Господи, врагът ще ни укорява
и противникът ще пренебрегва Твоето име?
11 (D)Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си?
Извади я от дрехата Си и ги изтреби.
12 Бог е мой цар от древността.
Той е спасението по земята.
13 (E)Ти раздели морето със силата Си
и строши главите на водните чудовища.
14 (F)Строши главата на левиатана[a]
и я даде за храна на пустинните животни.
15 Ти раздели извори и потоци,
пресуши буйни реки.
16 (G)Твой е денят, също и нощта.
Ти създаде светлината и слънцето.
17 Ти установи всички граници на земята,
направи лятото и зимата.
18 Спомни си, че врагът хулеше Господа;
един безумен народ пренебрегва Твоето име.
19 Не давай на зверовете душата на Своята гургулица!
Не забравяй живота на Своите сиромаси.
20 Погледни към Своя завет[b]!
Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.
21 Не оставяй потиснатият да се върне посрамен!
Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!
22 Стани, Боже, защити делото Си;
припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.
23 Не забравяй вика на Твоите противници,
растящия рев на въстаналите против Тебе.
4 Когато Сауловият син Йевостей чу, че Авенир е умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и израилтяните се смутиха. 2 (A)Този Саулов син имаше двама военачалници: единият се казваше Баана, а другият – Рихав, синове на Ремон от Беерот. Те принадлежаха към племето на Вениамин, понеже и Беерот се числеше към областта на това племе. 3 И бееротци избягаха в Гитаим и останаха да живеят там като чужденци и досега.
4 (B)Сауловият син Йонатан имаше син, който беше недъгав в краката. Той беше на пет години, когато от Йезреел дойде вест за Саул и Йонатан. Кърмачката му, като го взела, побягнала. Както бягала бързо, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.
5 Синовете на бееротеца Ремон – Рихав и Баана, тръгнаха и стигнаха по най-големия дневен пек до къщата на Йевостей, който по пладне спеше в леглото си. 6 Рихав и брат му Баана влязоха в тази къща, уж да вземат жито, прободоха го в корема и избягаха. 7 Защото, когато те влязоха в къщата, Йевостей лежеше на леглото си в своята спалня; те го прободоха и го убиха. Отсякоха главата му, взеха я със себе си и вървяха през полето цяла нощ. 8 Те донесоха в Хеврон на Давид Йевостеевата глава и казаха на царя: „Ето главата на Йевостей, син на Саул, твой неприятел, който искаше да те погуби. Сега Господ отмъсти на Саул и на потомството му заради моя господар – царя.“
9 Давид отговори на Рихав и на брата му Баана, синове на бееротеца Ремон: „Жив е Господ, Който избави душата ми от всякакво бедствие! 10 (C)Ако тогава този, който ми извести: ‘Ето Саул умря’, мислейки се за радостен вестител, аз хванах и убих в Секелаг, вместо да го възнаградя, 11 то сега, когато престъпници убиха невинен човек в къщата му в неговото легло – няма ли сега да изискам кръвта му от вашата ръка и няма да ли ви изтребя от земята?“ 12 Тогава Давид отправи заповед към приближените си и те ги убиха, отсякоха ръцете и краката им и ги обесиха край водоема в Хеврон. А Йевостеевата глава взеха и погребаха в гроба на Авенир в Хеврон.
25 (A)Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. 26 Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. 27 А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“ 29 Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила. 30 (B)И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“ 31 А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“ 32 И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му. 33 (C)Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки. 34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога. 35 А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“ 36 Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“ 37 (D)Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“ 38 (E)Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха 39 и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града. 40 Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
Божии заповеди и човешки предания
7 (A)При Него се събраха фарисеите и някои от книжниците, дошли от Йерусалим. 2 (B)Те видяха, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, т.е. с неумити ръце, и ги укориха. 3 Защото фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си умият усърдно ръцете, придържайки се към преданието на нашите предци. 4 (C)И като си дойдат от пазара, не ядат, докато не се умият. Има и много други неща, които са приели да спазват: измиване на чаши, гърнета, медни съдове и легла. 5 Тогава фарисеите и книжниците Го запитаха: „Защо учениците Ти не постъпват според преданието на нашите предци, а ядат хляба с неумити ръце?“ 6 (D)А Той им рече: „Добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерите, както е писано: ‘Този народ с устните си Ме почита, но сърцето му стои далече от Мене.’ 7 Напразно обаче Ме почитат, щом като проповядват поучения, които са човешки наредби. 8 Понеже оставихте Божията заповед и спазвате човешкото предание, миете гърнета и чаши и вършите много други подобни неща.“ 9 И им каза: „Добре отменяте Божията заповед, за да спазите вашето предание. 10 (E)Защото Мойсей е казал: ‘Почитай баща си и майка си’ и ‘Който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт’. 11 А вие казвате: ‘Ако някой каже на баща си или на майка си: «Това, което ти би получил от мене, е курбан, което означава дар за Бога»’ – 12 така вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, 13 като престъпвате Божието слово чрез преданието си, което вие предавате, и вършите множество подобни неща.“
Кое прави човека нечист
14 И като повика целия народ, Иисус заговори: „Чуйте Ме всички и разберете: 15 нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни, но което излиза от него, то осквернява човека. 16 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“
17 (F)И след като се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за тази притча. 18 А Той им каза: „Нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? 19 (G)Защото то не влиза в сърцето му, а в корема и излиза навън.“ Така Той очисти всяка храна. 20 Още каза: „Което излиза от човека, то осквернява човека. 21 Защото отвътре, от човешкото сърце, излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства, 22 кражби, користолюбие, лукавства, коварство, разпътство, завист, богохулство, гордост, безумство. 23 Цялото това зло излиза отвътре и осквернява човека.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.