Book of Common Prayer
Молба за защита на праведния
26 Псалом на Давид.
Съди ме, Господи: живях невинно
и се уповавам на Господа, без да се колебая.
2 (A)Господи, подложи ме на изпитание, провери ме,
изпитай моите чувства и моя разум;
3 защото Твоята милост е пред очите ми
и аз постъпвах според Твоята истина.
4 (B)Сред измамници не седях
и с коварни няма да общувам.
5 Мразя сборището на злосторниците
и с нечестиви няма да живея.
6 (C)Ще умивам ръцете си в невинност
и ще обикалям жертвеника Ти, Господи.
7 Ще Те възхвалявам на висок глас
и ще разказвам за всички Твои чудеса.
8 Господи, обичам дома, в който Ти живееш,
и мястото, където живее Твоята слава.
9 (D)Не погубвай душата ми заедно с грешниците
и живота ми – заедно с онези, които проливат кръв,
10 в чиито ръце има злодеяния
и чиято десница е пълна с подкупи.
11 (E)Аз пък съм невинен;
спаси ме и се смили над мене.
12 (F)Кракът ми крачи по равен път,
в събранията ще възхвалявам Господа.
Молитва с увереност в Божията закрила
28 Псалом на Давид.
Аз викам към Тебе, Господи, моя скала:
не бъди безмълвен към мене,
за да не би при Твоето безмълвие
да стана като тези, които слизат в гроб.
2 (A)Чуй моята гореща молитва, когато викам към Тебе,
когато вдигам ръце към святия Твой храм.
3 (B)Не ме събирай с нечестиви
и със злосторници,
които говорят с ближните си за мир,
а в сърцата си таят злоба.
4 (C)Въздай им според техните дела,
според техните злодейства,
въздай им според делата на техните ръце,
отплати им се с каквото заслужават.
5 (D)Понеже не прозряха делата на Господа
и извършеното от Неговите ръце,
Той ще ги съсипе и няма да ги възстанови.
6 Да величаем Господа,
защото Той чу моята гореща молитва.
7 Господ е моя сила и моя защита.
На Него се уповаваше сърцето ми и Той ми помогна.
Затова сърцето ми ликува.
Със своите песни Му благодаря.
8 Господ е сила за Своя народ
и спасителна защита за Своя помазаник.
9 (E)Спаси народа Си и благослови наследството Си,
води го и го възвеличи за вечни времена!
Божията благост и милост
36 За първия певец. Псалом на Давид, служител Господен.
2 (A)[a] Беззаконието на нечестивия е в сърцето му;
няма страх от Бога пред очите му.
3 Той се мами сам в очите си,
че беззаконието му няма да се открие и осъди.
4 Думите, изречени от него, са измама и лукавство;
той се е отказал да постъпва разумно и да върши добро.
5 (B)Замисля беззаконие на леглото си,
тръгнал е по лош път, не се гнуси от зло.
6 (C)(D)Господи, Твоята милост е до небесата,
Твоята истина стига до облаците!
7 Твоята справедливост е като високи планини
и Твоето правосъдие е като дълбините на морето!
Ти, Господи, се грижиш за хора и животни!
8 Колко е скъпоценна Твоята милост, Боже!
Хората са в безопасност под сянката на Твоите криле.
9 (E)Те се насищат от богатството на Твоя дом
и от потока на Твоите блага ги напояваш.
10 (F)Защото Ти си изворът на живота:
в Твоята светлина можем да видим светлината.
11 Продължи да бъдеш милостив към тези, които Те познават,
и справедлив към искрените по сърце.
12 Нека не попадна под краката на горделивец
и ръката на грешник да не ме изгони.
13 Ето падналите, които вършат беззаконие;
повалени са и не могат да станат.
Молитва при изпитания
39 За първия певец. От Йедутун[a]. Псалом на Давид.
2 [b] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си,
ще обуздавам устата си,
докато нечестивият е пред мене.“
3 Бях ням и безгласен и мълчах,
лишен от блага;
и моето страдание се усили.
4 Пламна сърцето в гърдите ми,
огън се разгоря в мислите ми.
Тогава проговорих с езика си:
5 „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,
открий ми числото на моите дни,
за да разбера, че съм преходен.
6 (A)Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,
и възрастта ми е като нищо пред Тебе.
Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
7 Наистина, човек е като сянка;
напразно вдига шум,
трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
8 И сега какво ми остава да очаквам, Господи?
Надеждата ми е единствено в Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония,
не ме предавай на безумен за поругание.
10 Станах ням, не отварям устата си,
защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Своите удари,
аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
12 Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,
Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.
Така че всеки човек е само полъх!
13 (B)Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,
не стой безмълвен пред моите сълзи,
защото аз съм гост пред Тебе и странник,
както и всички мои предци.
14 (C)Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,
преди да си замина и да ме няма вече.“
Преследване на Давид от Саул
19 А Саул говореше на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид. Но Давид се харесваше много на Сауловия син Йонатан. 2 И Йонатан съобщи на Давид, казвайки: „Моят баща Саул иска да те убие. Затова пази се утре. Остани на тайно място и се скрий. 3 Аз пък ще изляза и ще застана до своя баща на нивата, където ще си ти. Ще поговоря на баща си за тебе, ще видя какво е положението и ще ти съобщя.“
4 Йонатан говорѝ на баща си Саул добро за Давид и му каза: „Да не съгрешава царят спрямо своя слуга Давид, защото той не е съгрешил против тебе, а делата му са твърде полезни за тебе. 5 Той излага живота си, когато сразява филистимците, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти виждаше това и се радваше. Защо искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давид?“ 6 Саул послуша гласа на Йонатан и се закле: „Жив е Господ! Давид няма да бъде убит.“ 7 Тогава Йонатан повика Давид и му съобщи всички тези думи. И Йонатан доведе Давид при Саул. И той присъстваше при него, както преди.
8 Започна се пак война. Давид потегли, сражава се с филистимците и им нанесе голямо поражение. И те побягнаха от него. 9 (A)Обаче зъл дух, допуснат от Господа, дойде върху Саул, когато седеше в дома си с копие в ръка, а Давид свиреше с ръката си на арфата. 10 И Саул поиска да прикове Давид с копието в стената. Но Давид го отбягна и се спаси в тази нощ.
11 (B)Саул изпрати пратеници в дома на Давид да го причакат и на сутринта да го убият. Това съобщи на Давид жена му Мелхола и каза: „Ако не се спасиш тази нощ, утре ще бъдеш убит.“ 12 (C)Тогава Мелхола спусна Давид през прозореца. И той тръгна, избяга и се спаси. 13 А Мелхола взе един домашен идол и го постави в леглото, а при главата му – козя кожа, и го покри с дреха. 14 Когато Саул изпрати пратениците да доведат Давид, тя каза: „Той е болен.“ 15 Тогава Саул изпрати отново пратеници да видят Давид и каза: „Докарайте ми го с леглото, за да бъде умъртвен!“ 16 Когато пратениците влязоха, и ето в леглото имаше домашен идол и козя кожа под главата му. 17 Тогава Саул каза на Мелхола: „Защо ме измами така, като остави моя враг да си отиде и да се спаси?“ Мелхола отговори на Саул: „Той ми каза: ‘Не ме задържай! Ще те убия!’“
18 Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават.
Убийство на апостол Яков и залавянето на апостол Петър
12 В това време цар Ирод започна гонение срещу някои от църквата, за да им стори зло, 2 и уби с меч Яков, брата на Йоан.
3 (A)И като видя, че това се понрави на юдеите, реши да хване и Петър. Това се случи през дните на Безквасниците. 4 (B)След като го залови, хвърли го в тъмница и го предаде на четири стражи от по четирима войници да го пазят, понеже възнамеряваше след Пасха да го изведе на съд пред народа. 5 И докато Петър беше пазен в тъмницата, църквата[a] непрестанно се молеше на Бога за него.
Освобождаване на апостол Петър
6 В онази нощ, преди Ирод да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, а пред вратата стражи пазеха тъмницата. 7 И ето Господен ангел се яви и светлина обля тъмницата. Той побутна Петър по хълбока и го събуди с думите: „Стани бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му. 8 Тогава ангелът му каза: „Опаши се и си обуй сандалите.“ Той така и направи. После му рече: „Облечи си дрехата и върви след мене!“ 9 Петър излезе и тръгна след него, без да знае, че това, което прави ангелът, е истина. Струваше му се, че вижда видение. 10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която водеше към града, и тя им се отвори сама. Те излязоха и тръгнаха по една улица. В този миг внезапно ангелът го остави. 11 (C)А Петър, като дойде на себе си, рече: „Сега наистина разбрах, че Господ изпрати Своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“ 12 (D)И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Йоан, наричан Марк, където се бяха събрали мнозина и се молеха. 13 Когато той почука на пътната врата, една слугиня на име Рода отиде да види кой е. 14 И като позна гласа на Петър, от радост не отвори вратата, а изтича да обади, че Петър стои пред вратата. 15 А те ѝ рекоха: „Ти не си с ума си!“ Но тя настояваше, че е така. Те ѝ отвърнаха: „Това е неговият ангел.“ 16 В това време Петър продължаваше да чука и когато отвориха, видяха го и се слисаха. 17 Той им даде знак с ръка да мълчат, разказа им как Господ го е извел от тъмницата и добави: „Обадете това на Яков и на братята.“ После излезе и отиде на друго място.
Излекуване на парализиран в Капернаум
2 (A)След няколко дена Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща. 2 Веднага се събраха толкова хора, че дори пред вратата за тях нямаше място. И Той им възвестяваше Благовестието. 3 Тогава дойдоха при Него с един парализиран, носен от четирима души. 4 Но като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха покрива на къщата, където се намираше Той, направиха отвор и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният. 5 Като видя вярата им, Иисус каза на парализирания: „Синко, прощават ти се греховете.“ 6 Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: 7 (B)„Защо този човек говори така? Това е богохулство! Кой може да прощава грехове освен един Бог?“ 8 Иисус, като разбра чрез духа Си[a], че така размишляват у себе си, им рече: „Защо размишлявате така в сърцата си? 9 Кое е по-лесно да кажа на парализирания: ‘Прощават ти се греховете’ ли, или да кажа: ‘Стани, вземи си носилката и започни да ходиш?’ 10 Но за да разберете, че Синът човешки има власт на земята да прощава грехове“ – рече на парализирания: 11 (C)„Казвам ти: стани, вземи си носилката и се прибери у дома си!“ 12 (D)Той веднага стана, взе носилката си и излезе пред всички, така че всички се чудеха и прославяха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.