Book of Common Prayer
Пътят на живота и радостта
16 Миктам. [a] Песен на Давид.
Запази ме, Боже,
защото на Тебе се уповавам.
2 Казах на Господа: „Ти си мой Господ.
Без Тебе няма добро за мене.“
3 Към посветилите се на Бога по земята и Твоите избраници –
към тях е моят стремеж.
4 Ще се умножат скърбите на онези, които тичат към други богове.
Аз няма да им принеса възлияния от кръв,
устата ми няма да произнесе техните имена.
5 (A)Господ е делът на моето наследство и моята чаша.
Ти държиш жребия за мене.
6 Отреденото за мене се падна в хубава земя.
Това наследство е добро за мене.
7 Ще прославям Господа, Който ми е дал разсъдък.
Дори и нощем моето сърце ме поучава.
8 (B)Поставям Господа винаги пред мене,
понеже Той е от дясната ми страна, няма да се огъна.
9 (C)Затова се зарадва сърцето ми, развесели се душата ми
и тялото ми ще живее в безопасност.
10 (D)Защото Ти няма да оставиш душата ми в преизподнята
и няма да допуснеш посветения на Тебе да види тление.
11 Ще ми посочиш пътя на живота.
Пълната радост е в Твоето присъствие,
при Тебе е вечното блаженство.
Божията закрила над праведника
17 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов,
чуй молитвата ми от искрена уста.
2 От Тебе да излезе моята присъда.
Нека Твоите очи погледнат справедливо.
3 (E)Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем,
постави ме на изпитание, но не намери нищо.
Моята уста не съгреши.
4 В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста,
опазих се от пътищата на насилниците.
5 (F)Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища,
моите крака не се отклониха от тях.
6 Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш.
Вслушай се в мене, чуй моята дума.
7 Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете,
които се надигат против тях, яви чудните Си милости.
8 (G)Пази ме като зеница на око,
скрий ме под сянката на Своите криле
9 от лицето на нечестивите, които ме съсипват,
от враговете на живота ми, които ме обсаждат.
10 Затвориха закоравялото си сърце,
устата им говорят надменно.
11 И ето вече ме нападат;
впериха поглед, искат да ме повалят на земята.
12 (H)Те са като лъв, който жадува за плячка,
като млад лъв, който дебне на потайни места.
13 (I)Стани, Господи, изправи се срещу тях, повали ги!
Със Своя меч избави живота ми от нечестивия,
14 от смъртни хора, Господи, хората на този свят,
чиято утроба оставяш да се пълни с богатства.
Те имат много синове
и ще оставят богатството си на своите деца.
15 А аз, праведен, ще гледам Твоето лице.
Когато се събудя, ще се наситя с Твоя образ.
Страдания и прослава на Месия
22 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
Няма помощ след думите на моя стон.
3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем – но няма покой за мене.
4 Но Ти си Светият,
живееш сред славословията на Израил.
5 На Тебе се уповаваха нашите предци –
уповаваха се и Ти ги избавяше;
6 към Тебе викаха за помощ
и биваха спасени.
7 Но аз съм като червей, не човек;
подигравка за хората и презрян от народа.
8 (B)Всички, които ме гледат, осмиват ме,
поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:
9 (C)„Той се уповаваше на Господа,
нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“
10 Защото Ти ме извади от майчина утроба,
вдъхна ми упование на майчини гърди.
11 (D)На Тебе бях предаден от майчина утроба,
от майчина утроба Ти си мой Бог.
12 (E)Не се отдалечавай от мене,
понеже скръбта е близо, а помощник няма.
13 Много бикове ме обграждат,
мощни бикове от Васан ме обкръжават,
14 (F)разтвориха своите уста срещу мене
като лъвове, ревящи и разкъсващи.
15 Разлях се като вода.
Всичките ми кости се разглобиха.
Сърцето ми стана като восък,
разтопи се във вътрешностите ми.
16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд;
езикът ми прилепна на небцето
и Ти ме сведе в прахта на смъртта.
17 Защото кучета ме обградиха,
сбирщина от злосторници ме обкръжи.
Те прободоха ръцете и краката ми.
18 Всичките ми кости се броят.
Враговете ми се взират и ме гледат.
19 (G)Делят моите дрехи помежду си
и за връхната ми дреха хвърлят жребий.
20 Но Ти, Господи, не се отдалечавай!
Ти, сило моя, побързай ми на помощ!
21 Избави от меч живота ми
и от лапите на кучета – душата ми самотна.
22 (H)Спаси ме от устата на лъва
и от рогата на дивите животни!
Ти ме послуша.
23 (I)Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си.
Посред събранието ще Те славя.
24 Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го.
Всички потомци на Яков, възвеличете Го.
С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,
25 защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия,
не скри лицето Си от него,
вслуша се в неговите викове.
26 Ти си причината за моята възхвала във великото събрание.
Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.
27 Нека бедните да ядат и да се насищат;
да възхваляват Господа онези, които Го търсят;
да живеят сърцата ви завинаги!
28 (J)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички краища на земята
и ще се поклонят пред Него
всички езически родове,
29 защото царството е на Господа
и Той е владетел на народите.
30 Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята
пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта,
и онези, които не могат да запазят душата си за живот.
31 (K)Потомството ми ще Му служи за вечни времена.
За Господа ще разказва следващото поколение.
32 Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост
на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.
17 Йесей каза на сина си Давид: „Вземи за братята си тази ефа препечено жито и тези десет хляба и ги занеси бързо на братята си в лагера. 18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника, виж дали братята ти са добре и донеси вест от тях. 19 Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.
20 И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик. 21 Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други. 22 Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са. 23 Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу. 24 А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха. 25 Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“
26 (A)Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“ 27 И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“ 28 А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“ 29 А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“ 30 И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.
Проповед на апостол Петър в дома на Корнилий
34 (A)Петър започна с думите: „Наистина, сега разбирам, че Бог не гледа кой какъв е, 35 (B)(C)но Той приема от всеки народ онзи, който се бои от Него и постъпва праведно. 36 (D)Той отправи към израилтяните Своето слово, като благовестеше мир чрез Иисус Христос, Който е Господ на всички. 37 (E)Вие знаете какво стана по цяла Юдея, като се започна от Галилея след кръщението, което проповядваше Йоан: 38 (F)как Бог помаза със Светия Дух и със сила Иисус от Назарет, Който обикаляше, вършейки добрини и изцелявайки всички онези, които бяха под властта на дявола, защото Бог беше с Него. 39 (G)И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши в юдейската страна и в Йерусалим, и как Го убиха, като Го приковаха на дърво. 40 (H)Но Бог Го възкреси на третия ден и Му даде да се явява – 41 (I)не на целия народ, а на нас, изначално избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след възкресението Му от мъртвите. 42 И ни заповяда да проповядваме на хората и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живи и мъртви. 43 (J)За Него всички пророци свидетелстват, че всеки, който вярва в Него, ще получи прошка за греховете чрез призоваване Неговото име.“
Езичници приемат Светия Дух
44 Докато Петър още говореше тези думи, Светия Дух слезе върху всички, които слушаха словото. 45 (K)А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петър, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светия Дух; 46 (L)защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза: 47 (M)„Може ли някой да попречи на тези, които приеха Светия Дух, да се кръстят с вода, както и ние?“ 48 И им нареди да се кръстят в името на Иисус Христос. След това го помолиха да остане при тях няколко дена.
Проповедта на Йоан Кръстител
1 (A)Начало на Евангелието[a] на Иисус Христос, Божия Син, 2 (B)както е писано у пророците: „Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе. 3 (C)Гласът на викащия в пустинята призовава: ‘Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог’.“
4 (D)Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове. 5 И излизаха при него от цялата страна Юдея и всички жители на Йерусалим и се кръщаваха от него в река Йордан, след като изповядваха греховете си. 6 (E)А Йоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си, ядеше акриди и див мед.
7 (F)Той възвестяваше: „След мене идва по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на обувките Му. 8 (G)Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух.“
Кръщението на Иисус Христос и изкушението
9 (H)В онези дни Иисус дойде от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан. 10 (I)И докато излизаше от водата, видя небесата отворени и Духът като гълъб да слиза върху Него. 11 (J)Тогава прозвуча глас от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син, у Когото е Моето благоволение.“
12 Веднага след това Духът Го изведе в пустинята. 13 И Той беше в пустинята четиридесет дена, изкушаван от Сатаната; беше със зверовете и ангелите Му служеха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.