Book of Common Prayer
Възхвала на Бога Спасител
146 Алилуя. Душо моя, възхвалявай Господа!
2 (A)Ще възхвалявам Господа, докато съм жив;
ще пея на своя Бог, докато съществувам.
3 Не се доверявайте на князе,
на човешко същество, от което не идва помощ.
4 Диханието на човека излиза и той се връща в пръстта;
в този ден завършват неговите замисли.
5 Блажен е онзи, за когото Бог на Яков е помощник,
надеждата му е у Господа, неговия Бог,
6 (B)Който сътвори небето и земята,
морето и всичко, което е в тях, Който е верен вечно,
7 (C)раздава правосъдие за потиснатите,
дава хляб на гладните.
Господ освобождава пленените,
8 (D)Господ отваря очите на слепите,
Господ въздига сломените,
Господ обича праведните.
9 (E)Господ пази странниците,
помага на сираци и вдовици,
а пътя на неправедните проваля.
10 (F)Господ ще царува вечно;
твоят Бог, Сионе, владее от род в род. Алилуя.
Прослава на Божието величие
147 (G)Алилуя. Добре е да се възпява нашият Бог,
приятно е да Му се въздава възхвала.
2 (H)Господ изгражда Йерусалим,
събира разпръснатите синове на Израил.
3 (I)Той изцелява съкрушените сърца
и превързва техните рани;
4 (J)определя броя на звездите;
дава имена на всички тях.
5 (K)Нашият Господ е велик, силата Му е велика
и всемогъщият Му разум е неизмерим.
6 (L)Господ помага на съкрушените да се изправят,
унижава неправедните до земята.
7 Възпейте Господа с благодарствена песен,
пейте на нашия Бог в съпровод на гусли!
8 (M)Той покрива небето с облаци,
приготвя дъжд за земята,
прави да расте трева по планините;
9 (N)дава храна на добитъка, както
и на малките на гарвана, когато викат към Него.
10 (O)Не се радва на силните коне,
нито се възхищава на храбрите воини.
11 Господ е благосклонен към онези, които благоговеят пред Него,
към онези, които се уповават на Неговата милост.
Божието благословение над Йерусалим
12 [a] Йерусалиме, възхвалявай Господа;
Сионе, величай своя Бог,
13 (P)защото Той прави здрави резетата на твоите порти,
благославя твоите синове;
14 (Q)установява мир в твоите предели,
насища те с едра пшеница;
15 (R)изпраща Своето слово на земята;
изреченото от Него бързо се разпространява;
16 Той дава сняг като вълна;
сипе скреж като прах;
17 (S)изпраща градушката Си като късове;
пред Неговия студ кой ще устои?
18 Изпраща словото Си и всичко се разтапя;
духне с вятъра Си и потичат води.
19 (T)Съобщава Своето слово на Яков,
Своите наредби и Своите решения – на Израил.
20 (U)С никой друг народ не е постъпвал така;
те не знаят Неговите решения. Алилуя.
Прослава на Божиите дела
111 Алилуя. Ще прославям Господа от все сърце
в съвета на праведните и в събранието им.
2 Велики са делата на Господа,
достойни за възхищение от всички, които Го обичат.
3 (A)Неговото дело е славно и великолепно
и Неговата справедливост пребъдва вечно.
4 (B)Той направи незабравими Своите чудеса;
Господ е щедър и милостив.
5 Дава храна на онези, които изпитват страхопочитание пред Него; Той помни вечно Своя завет.
6 Той показа силата на делата Си пред Своя народ,
за да му даде езичниците за наследство.
7 Делата на ръцете Му са истина и правосъдие;
заповедите Му са неотменими,
8 винаги непоклатими,
основани върху истина и правда.
9 Той предостави спасение на Своя народ;
установи за вечни времена Своя завет.
Свято и достойно за почит е Неговото име!
10 (C)Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта;
всички, които изпълняват Неговите заповеди, постъпват благоразумно.
Възхвалата за Него ще пребъдва вечно.
Блаженство и награда за праведния
112 (D)Алилуя. Блажен е човекът, който изпитва страхопочитание пред Господа
и който обича Неговите заповеди.
2 Неговите потомци ще бъдат силни на земята;
родът на праведните ще бъде благословен.
3 (E)В неговия дом ще има изобилие и богатство
и неговата справедливост пребъдва вечно.
4 (F)Светлина изгрява за праведните в тъмнината;
тя е благодатна, милосърдна и пълна с правда.
5 Блажен е човекът, който се смилява и дава назаем;
той ще е непоколебим в думите си пред съда.
6 Той няма да се поколебае никога.
Праведникът се помни вечно.
7 Той няма да се уплаши от клевета,
сърцето му е непоколебимо, защото се уповава на Господа.
8 Сърцето му е силно: той няма да се уплаши,
когато види враговете си.
9 (G)Той щедро пръска средства, раздава на бедните;
благодеянието му пребъдва вечно;
неговата мощ ще се възвиси със слава.
10 Нечестивият вижда това и изпада в ярост,
скърца със зъби и се стопява.
Желанието на нечестивите ще пропадне.
Възхвала на името на Господа
113 Алилуя. Възхвалявайте, служители Господни,
възхвалявайте името на Господа.
2 Да бъде прославено името на Господа
отсега и завинаги.
3 От изток до запад
да бъде възхвалявано името на Господа.
4 Господ е възвисен над всички народи;
Неговата слава надвишава небесата.
5 (H)Кой е като Господа, нашия Бог,
Който обитава във висините,
6 навежда се надолу, за да гледа
по небето и по земята;
7 (I)издига слабия от прахта
и въздига бедния от калта,
8 за да го постави наред с князете,
с благородниците от народа му;
9 (J)Той настанява бездетната вкъщи
като майка, радваща се на деца!
Алилуя!
36 Тогава Саул каза: „Да нападнем филистимците тази нощ, да ги разграбим до съмване и да не оставим нито един от тях жив.“ А те отговориха: „Прави всичко, което намираш за добре.“ Но свещеникът рече: „Да пристъпим тук към Бога.“ 37 (A)Саул се допита до Бога: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“ Но в онзи ден Той не му даде никакъв отговор. 38 Тогава Саул заповяда: „Явете се тук всички вие, народни началници, разпитайте и разберете кой е извършил днес греха? 39 Защото – жив е Господ, Който спаси Израил! – дори това да е Йонатан, и той непременно ще умре.“ Но никой от целия народ не му отговори. 40 Саул каза на всички израилтяни: „Вие застанете на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем от другата страна.“ Народът отвърна на Саул: „Прави, каквото намериш за добре.“ 41 Саул се помоли на Господа: „Боже на Израил[a], покажи това[b].“ Жребият се падна на Йонатан и Саул, а народът беше освободен. 42 Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан[c]“, и жребият се падна на Йонатан.
43 Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“ Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“ 44 Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш[d].“ 45 Но народът каза на Саул: „Да умре Йонатан, който извърши такъв спасителен подвиг за Израил? Не, това не може да бъде! Жив е Господ! И косъм няма да падне от главата му на земята, защото само с помощта на Бога днес той извърши това дело.“ Така народът избави Йонатан и той не умря.
Мирът с Бога – основа за надеждата
5 И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос. 2 Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава. 3 (A)Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение, 4 търпението – опитност, опитността – надежда, 5 (B)а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден. 6 (C)Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас – нечестивите. 7 Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре. 8 (D)Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни. 9 (E)Затова много повече сега, след като сме оправдани с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от Божия гняв. 10 (F)И ако чрез смъртта на Сина Му настъпи помирение между Бога и нас, макар и да Му бяхме врагове, то още повече Неговият живот ще ни донесе спасение, след като сме се помирили! 11 Но не само това – ние дори се гордеем с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получихме сега помирение.
Притча за царската сватба
22 (A)А Иисус продължи да им говори с притчи и каза: 2 (B)„Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си; 3 (C)и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги с думите: ‘Кажете на поканените: «Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата».’ 5 Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия. 6 (D)Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха. 7 Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им. 8 След това каза на слугите си: ‘Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.’ 10 (E)И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости. 11 Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12 и му каза: ‘Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?’ А онзи не каза нито дума. 13 (F)Тогава царят рече на слугите: ‘Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби, 14 защото мнозина са звани, а малцина – избрани’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.