Book of Common Prayer
33 (A)Той превръща реки в пустиня
и водни извори – в суха земя,
34 (B)земя плодородна – в суха степ,
за нещастие на тези, които живеят там.
35 (C)Той превръща пустиня в езеро
и суха земя – във водни извори;
36 и заселва там гладуващи,
и те строят град за живеене;
37 (D)засяват ниви, засаждат лозя,
които им принасят обилни плодове.
38 (E)Той благославя заселниците и те твърде много се размножават,
и добитъкът им не намалява.
39 При все това те намаляха и изнемогнаха
поради угнетение, нещастие и скръб.
40 (F)Той проявява презрение към князете
и ги оставя да скитат в пустинята без път.
41 (G)А бедния Той избавя от нещастие
и умножава рода му като стадо овце.
42 (H)Праведните виждат това и се радват,
а всички нечестиви хора затварят устата си.
43 (I)Който е мъдър, ще помисли за това
и ще разбере милосърдието на Господа.
Бог избавя Своите възлюбени
108 Песен. Псалом на Давид.
2 (J)[a] Боже, непоколебимо е сърцето ми!
Ще пея и ще Те възпявам с душата си.
3 Събудете се вие, арфа и гусла!
Зората искам да събудя.
4 Господи, ще Те прославя между народите
и ще Те възпявам между хората,
5 защото Твоята милост надвишава небесата
и Твоята вярност достига до облаците.
6 Боже, възвеличен си над небесата!
Твоята слава да се разпростре над цялата земя.
7 (K)Да се избавят Твоите възлюбени,
спаси ме с десницата Си и ме изслушай.
8 Бог каза в Своето светилище: „Ще възтържествувам,
ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот;
9 Мой е Галаад и Мой – Манасия,
а Ефрем е шлем на Моята глава.
Юдея е Мой скиптър.
10 Моав е Моят умивалник,
върху Едом ще простра обувката Си,
над филистимската земя ще тържествувам.“
11 Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме доведе до Едом?
12 Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли
и не излизаш вече с нашите войски?
13 Дай ни помощ против притеснителя сега,
защото човешката защита е безполезна.
Възхвала на Всемогъщия Бог
33 (A)Радвайте се, праведни, заради Господа:
на праведните подобава да въздават хвалебствена песен.
2 (B)Славете Господа с гусла,
възпявайте Го с десетострунна арфа;
3 пейте Му нова песен;
свирете Му благозвучно, с радостни възгласи.
4 (C)Защото словото на Господа е истинно
и всичките Му дела са надеждни.
5 (D)Той обича справедливост и правосъдие;
земята е изпълнена с милостта на Господа.
6 (E)(F)Небесата са сътворени чрез словото на Господа
и цялото им войнство – чрез диханието на устата Му.
7 (G)Той събра накуп морските води;
постави бездните в складове.
8 Цялата земя да изпитва страхопочитание пред Господа.
Да благоговеят пред Него всички, които обитават земята.
9 Защото Той каза – и всичко сътвори;
Той заповяда – и всичко започна да съществува.
10 Господ осуетява намеренията на езичниците,
обезсилва замислите на народите.
11 (H)А намеренията на Господа устояват за вечни времена;
замислите на сърцето Му – от род в род.
12 (I)Блажен е онзи народ, чийто Бог е Господ,
народът, който Той си е избрал за наследство!
13 (J)Господ гледа от небесата,
наблюдава всички хора.
14 (K)Обглежда от трона Си всички,
които живеят по земята:
15 (L)Той е създал сърцата на всички тях
и знае всичките техни дела.
16 (M)Никой цар не може да се спаси благодарение на многото войска;
храбрият воин няма да се избави благодарение на голямата си сила.
17 Конят е измамна надежда за спасяване;
с голямата си сила няма да избави никого.
18 (N)Ето окото на Господа бди над тези, които благоговеят пред Него
и които се надяват на милостта Му:
19 Той ще ги спаси от смърт
и в глад ще ги опази живи.
20 (O)Нашата душа се уповава на Господа:
Той е наша помощ и наша защита.
21 Сърцето ни се весели чрез Него,
защото възлагаме надеждата си на Неговото свято име.
22 (P)Господи, милостта Ти да бъде над нас,
тъй както се надявахме на Тебе.
15 А един ден преди Саул да дойде, Господ даде на Самуил следното откровение: 16 (A)„Утре по това време ще ти изпратя един човек от областта на Вениаминовото племе – него ти помажи за цар на Моя народ Израил. Той ще избави народа Ми от филистимската власт. Защото Аз погледнах милостиво към Своя народ, понеже неговият зов за помощ достигна до Мене.“ 17 Когато Самуил видя Саул, Господ му каза: „Ето човека, за когото ти говорих; той ще царува над Моя народ.“ 18 Саул се приближи до Самуил при вратите и го попита: „Кажи ми, къде е домът на ясновидеца?“ 19 Самуил отговори на Саул: „Аз съм ясновидецът, върви пред мене към възвишението. Днес вие ще обядвате с мене. Утре рано аз ще те пусна да си отидеш, след като ти обясня всичко, което имаш на сърце. 20 Не се грижи за ослиците, които ти се изгубиха преди три дни, защото те се намериха. И за кого е всичко, което е най-ценно в Израил? Не е ли за тебе и за целия ти бащин дом?“ 21 Саул отговори: „Не съм ли аз вениаминец от най-малкото Израилево племе? Моят род не е ли най-незначителен между родовете от Вениаминовото племе? Защо ми говориш всичко това?“
22 Самуил взе със себе си Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде почетно място между поканените, които бяха тридесетина души. 23 Тогава Самуил каза на готвача: „Донеси онази част, която ти бях дал и за която ти бях наредил да я запазиш при себе си.“ 24 Готвачът донесе плешката и това, което беше с нея, и ги сложи пред Саул. Самуил каза: „Ето това е запазено. Сложи го пред себе си и яж, понеже за този случай то е запазено за тебе, когато свиках народа.“
И в онзи ден Саул обядва със Самуил. 25 Тогава те слязоха от възвишението в града и Самуил разговаряше със Саул на покрива[a]. 26 Рано сутринта, при зазоряване, Самуил повика Саул на покрива и каза: „Стани, аз ще те изпратя.“ Саул стана и двамата, той и Самуил, излязоха навън.
27 Когато наближаваха края на града, Самуил рече на Саул: „Кажи на слугата да върви пред нас, а ти спри сега и аз ще ти открия какво каза Бог.“
Помазване, и прояви на Саул като цар
10 (B)Тогава Самуил взе съд с елей, изля го върху главата му, целуна го и каза: „Ето Господ те помаза за цар на Своето наследство в Израил[b]:
30 (A)Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина. 31 Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ: 32 (B)‘Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.’ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 А Господ му каза: ‘Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.’ 35 (C)Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: ‘Кой те е поставил за предводител и съдия?’ – него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител. 36 (D)Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години. 37 (E)Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: ‘Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!’[a] 38 (F)Този е, който по време на събранието[b] в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас. 39 (G)Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, 40 (H)(I)като рекоха на Аарон: ‘Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.’ 41 И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. 42 (J)Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: ‘На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята? 43 Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан – образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.’
Иисус Христос в Гетсиманската градина
39 (A)(B)И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му. 40 Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“ 41 И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите: 42 (C)„Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“ 43 И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше. 44 Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. 45 Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга. 46 И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“
Залавяне на Иисус Христос
47 (D)(E)Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“ 48 А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“ 49 Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“ 50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. 51 Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.