Book of Common Prayer
Мем
97 Колко обичам Твоя Закон!
Цял ден размишлявам върху него.
98 Ти ме направи по-мъдър от враговете ми със Своята заповед,
защото тя е моето вечно наследство.
99 Станах по-разумен от всички мои учители,
защото размишлявам над Твоите заповеди.
100 (A)Аз съм по-мъдър от старите,
защото спазвам Твоите заповеди.
101 Отклонявам стъпките си от всеки лош път,
за да следвам Твоето слово.
102 Няма да се отклоня от Твоите решения,
защото Ти ме наставляваш.
103 (B)Колко сладки са за вкуса ми Твоите думи!
По-сладки са от мед за моята уста.
104 Чрез Твоите заповеди станах разумен,
затова мразя всички пътища на лъжата.
Нун
105 (C)Твоето слово е светилник за краката ми,
светлина за пътеките ми.
106 Дадох клетва и постоянствам
да спазвам Твоите справедливи решения.
107 Господи, силно съм угнетен;
запази живота ми според Своето слово.
108 Господи, благоволи да приемеш
доброволните приноси на моята уста
и ме научи на Своите решения.
109 Животът ми постоянно е в опасност,
но аз не забравям Твоя Закон.
110 Нечестиви хора заложиха примка за мене,
но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
111 Възприех Твоите разпоредби като вечно наследство,
защото те са радост за сърцето ми.
112 Реших в сърцето си
винаги да изпълнявам Твоите наредби.
Самех
113 Аз мразя колебливите,
а обичам Твоя Закон.
114 Ти си моя закрила и моя защита;
аз се уповавам на Твоето слово.
115 Махнете се от мене, беззаконници!
Аз ще спазвам заповедите на своя Бог.
116 Укрепи ме според Своето слово, за да продължавам да живея;
не ме посрамяй в моята надежда.
117 Подкрепи ме и ще се спася;
в Твоите заповеди непрестанно ще вниквам.
118 Ти отхвърляш всички,
които отстъпват от Твоите наредби,
защото техните замисли са лъжа.
119 (D)Ти отхвърляш нечестивите по земята като сгурия,
затова обикнах Твоите наредби.
120 (E)Цялото ми тяло трепери от страх пред Тебе,
боя се от Твоите присъди.
Истинският Бог – Спасител и Промислител
81 За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. На Асаф.
2 Радостно пейте на Бога, нашата крепост,
възпявайте Бога на Яков!
3 Издигнете глас, ударете тимпани,
да засвирят сладкогласна гусла и арфа.
4 (A)Тръбете в началото на месеца,
на пълнолуние, в деня на нашия празник,
5 защото това е обичай за Израил,
наредба от Бога на Яков.
6 Той установи това като свидетелство за Йосиф
при излизането от египетската земя.
Тогава аз чух език, който беше непознат за мене.
7 (B)„Снех товара от раменете му
и ръцете му освободих от кошниците.
8 (C)В затруднение Ме повика и Аз те избавих.
Свидетелствах за тебе от гръмоносните облаци;
изпитах те край водите на Мерива.
9 Слушай, народе Мой, предупреждавам те!
Израиле, да беше Ме послушал.
10 (D)Да нямаш друг бог
и да не се покланяш на такъв чуждоземен бог.
11 А съм Господ, твоят Бог,
Който те изведе от египетската земя;
отвори устата си и Аз ще я напълня.“
12 (E)Но Моят народ не се вслуша в гласа Ми,
Израил не беше с Мене.
13 (F)Изоставих ги, водени от упорството на сърцата си,
да следват своите помисли.
14 Ако Моят народ Ме беше послушал,
ако Израил беше ходил по Моите пътища,
15 веднага бих укротил враговете им,
бих обърнал ръката Си против техните угнетители.
16 Онези, които мразят Господа,
Му угодничат
и тяхната участ ще продължи вечно.
17 Щях да храня Израил с най-добра пшеница,
щях да го насищам с планински мед.
Съд над съдиите
82 (G)Псалом на Асаф.
Бог застана в съвета на боговете, произнесе присъда сред него:
2 „Докога ще съдите несправедливо
и ще подкрепяте нечестиви?
3 (H)Съдете справедливо беден и сирак;
бъдете справедливи към потиснат и нуждаещ се.
4 Спасявайте бедния и сиромаха;
от ръката на нечестивия ги избавете!“
5 Не знаят, не разбират,
в мрак се лутат;
основите на земята се разклащат.
6 (I)Аз рекох: богове сте
и всички вие сте синове на Всевишния,
7 но вие ще умрете като хора,
ще загинете като всички земни князе.
8 Боже, управлявай земята,
защото всички народи Ти принадлежат!
12 Но синовете на Илий бяха покварени. Те не почитаха Господа, 13 (A)нито изпълняваха задълженията на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше кръвна жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, докато се вареше месото, 14 и я забождаше в котела или в котлето, в тигана или в гърнето. Каквото измъкваше вилицата, това свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Силом с всички израилтяни, които идваха там. 15 Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на принасящия жертва: „Дай на свещеника месо за печене. Той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.“ 16 Кажеше ли му някой: „Нека първо изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото желаеш“, той отсичаше: „Не, веднага дай, иначе насила ще взема.“ 17 И грехът на тези млади хора беше много голям пред Господа, защото те отклоняваха жертвоприношенията, предназначени за Господа.
18 Самуил още като дете се беше отдал в служба на Господа, облечен в ленен ефод. 19 Неговата майка постоянно му приготвяше малка горна дреха и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва. 20 А Илий благослови Елкана и жена му с думите: „Господ да те дари с потомство от тази жена вместо онова, което ти посвети на Господа!“ И те си заминаха за родното си място.
21 Господ благоволи към Ана и тя зачена и роди още трима синове и две дъщери. А момчето Самуил растеше при Господа.
22 Илий остаря твърде много. Когато чу за това, което синовете му са правили с всички израилтяни и как спели с жените, които служат при входа в скинията на събранието, 23 той им каза: „Защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ Господен. 24 Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам[a]. Вие изкушавате народа, който вярва в Господа. 25 Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.
26 (B)А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.
Светият Дух слиза върху апостолите
2 (A)А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, 2 внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. 3 И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. 4 (B)Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят.
5 А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето. 6 Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език. 7 Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци? 8 Как тъй всеки от нас слуша родния си език? 9 Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, 10 на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, 11 критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ 12 Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“ 13 А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“
Проповед на апостол Петър
14 Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи: 15 тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта, 16 но се случи реченото чрез пророк Йоил:
17 (C)‘И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът[a]; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; 18 и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват. 19 (D)Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. 20 (E)Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. 21 (F)И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси’.
За възкресението на мъртвите
27 (A)(B)Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха: 28 (C)„Учителю, Мойсей ни е написал: ‘Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.’ 29 И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен. 30 Вторият взе тази жена; и той умря бездетен. 31 Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца. 32 След всички умря и жената. 33 И тъй, на кого от тях ще бъде тя жена в деня на възкресението? Понеже и седмината я имаха за жена.“
34 А Иисус им отвърна: „Хората на този свят се женят и се омъжват. 35 Но онези, които се оказаха достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в новия свят, нито се женят, нито се омъжват. 36 Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове. 37 (D)А че мъртвите ще възкръснат, спомена и Мойсей, когато говореше за случилото се при къпината и каза, че Господ е Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. 38 (E)Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи; защото за Него всички са живи.“
39 (F)На това някои от книжниците отговориха: „Учителю, добре рече!“ 40 И не смееха вече да Го питат за нищо.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.