Book of Common Prayer
Благословение за царя и неговото царство
72 (A)На Соломон. Боже, дай на царя Своето правосъдие
и на царския син – Своята правда,
2 за да съди Твоя народ справедливо
и да раздава правосъдие за угнетените.
3 (B)Планините да донесат мир за народа Ти,
а хълмовете – правда.
4 Той ще съди бедните сред народа;
ще спаси децата на сиромаха и ще унищожи нечестивия.
5 (C)(D)И родовете ще се боят от Тебе, докато има слънце,
докато луната съществува.
6 (E)Той ще слезе като дъжд над окосена ливада,
като дъждовни капки, напояващи земята.
7 Праведникът ще благоденства в неговите дни
и ще има мир в изобилие, докато луната съществува.
8 (F)Той ще владее от море до море
и от река Ефрат до краищата на света.
9 (G)Жителите на пустинята ще коленичат пред него
и враговете му ще лижат прахта.
10 (H)Царете на Тарсис[a] и островите ще му донесат подаръци,
а царете на Шева и Сева ще му поднесат дарове.
11 И всички царе ще му се поклонят
и всички народи ще му служат,
12 (I)защото ще спаси бедния, викащ за помощ,
нуждаещия се, както и безпомощния.
13 Ще се смили над унижения и сиромаха
и ще спаси живота на бедните.
14 Ще ги избави от притеснение и насилие,
защото тяхната кръв е скъпоценна в очите му.
15 И той ще живее и ще му се предаде златото на Шева.
И ще се молят за него непрестанно
и всеки ден ще го благославят.
16 (J)Ще има изобилие на жито по земята, стигащо до върховете на планините,
гъсто и буйно като горите на Ливан.
А жителите на градовете ще се размножават като тревата по земята.
17 (K)Името му ще бъде вечно
и ще се предава, докато грее слънцето.
Чрез него ще бъдат благословени
всички народи и ще го славят.
18 Славете Господа,
Бог Израилев,
единствен Той прави чудеса.
19 Славното Му име да бъде възхвалявано завинаги
и цялата земя да се изпълва с него.
Амин, амин.
20 Завършиха молитвите на Давид, Йесеевия син.
Йод
73 (A)Твоите ръце ме сътвориха и ме оформиха;
надари ме с разум, за да мога да науча Твоите заповеди.
74 Тези, които имат страхопочитание пред Тебе, ще ме видят и ще се зарадват,
защото се уповавам на Твоето слово.
75 Господи, зная, че Твоите решения са справедливи
и Ти справедливо ме наказа.
76 Нека Твоята милост да бъде утеха за мене
според Твоето слово към Своя служител.
77 Да дойде върху мене Твоето милосърдие и аз ще живея,
защото Твоят Закон е моя утеха.
78 Нека бъдат посрамени горделивите, защото несправедливо ме угнетяват;
аз пък ще размислям за Твоите заповеди.
79 Нека се обърнат към мене тези, които благоговеят пред Тебе
и които познават Твоите заповеди.
80 Нека сърцето ми да бъде чисто чрез Твоите наредби,
за да не се посрамя.
Каф
81 (B)Душата ми копнее за спасение от Тебе;
аз се уповавам на Твоето слово.
82 Очите ми копнеят за Твоето слово;
те питат кога ще ме утешиш.
83 Станах като мях, който изсъхва от дима,
но Твоите наредби не забравих.
84 Колко са дните на Твоя служител?
Кога ще накажеш моите гонители?
85 Горделивите, които не постъпват според Твоя Закон,
изкопаха яма за мене.
86 Всички Твои заповеди са истинни.
Гонят ме несправедливо, помогни ми.
87 Без малко щяха да ме погубят на земята,
но аз не изоставих Твоите разпоредби.
88 Дай ми да живея по Твоята милост
и ще спазвам заповедите, изречени от Тебе.
Ламед
89 (C)Господи, Твоето слово
е утвърдено за вечни времена в небесата;
90 Твоята истина преминава от род в род.
Ти си поставил земята на твърди основи и тя стои.
91 По Твоите решения всичко съществува досега,
защото всичко служи на Тебе.
92 Ако Твоят Закон не беше утеха за мене,
аз щях да загина в скръбта си.
93 Няма никога да забравя Твоите заповеди,
защото чрез тях Ти ми даряваш живот.
94 Аз съм Твой, спаси ме,
защото вниквах в Твоите разпоредби.
95 Нечестивите ме причакват, за да ме погубят,
но аз размишлявам над Твоите заповеди.
96 Видях, че всяко съвършенство има граница,
но Твоята заповед е безкрайно богата.
30 Тогава Мойсей изрече открай докрай, пред цялото събрание на Израил, думите на следната песен:
Песента на Мойсей
32 (A)„Слушай, небе, аз ще говоря;
и нека чуе земята моите думи.
2 (B)Да се разлее като дъжд учението ми,
да бликнат като роса словата ми,
като ситен дъждец по злакове,
като из ведро да вали по тревите!
3 Името на Господа ще прославя;
въздайте слава на нашия Бог!
4 (C)Той е твърдината! Делата Му са съвършени,
всичките Му пътища са праведни!
Бог е верен и няма неправда у Него.
Той е справедлив и истинен!
5 (D)(E)Но децата Му извършиха светотатство пред Него –
твърдоглаво и покварено потомство!
6 (F)Така ли въздаваш благодарност на Господа,
глупав и неразумен народе?
Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил,
Който те е създал и утвърдил?
7 Спомни си отдавна минали дни,
помисли за годините на толкова поколения.
Попитай своя баща – и той ще ти каже,
старците си – и те ще ти дадат отговор.
8 (G)Когато Всевишният даваше наследство на народите,
когато разселваше потомците на Адам,
постави граници между народите според броя на Израилевите синове;
9 (H)защото дял на Господа е Неговият народ,
Яков Му е наследство по жребий.
10 (I)Той го намери в безлюдна земя,
в степ, огласяна от вой на зверове,
закриляше го и бдеше над него,
пазеше го като зеницата на окото Си.
11 (J)Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото
и кръжи над тях
с разперени криле,
за да ги вдигне и понесе в полета си,
12 така Господ Сам го водеше
и нямаше с него чужд бог.
13 (K)Той го издигна на хълмиста земя,
нахрани го с плодове от полето,
накърми го с мед от камъка
и с елей от скала като кремък;
14 (L)и с краве масло, и с овче мляко;
с тлъстина от агнета,
от васански овни и от козли,
с най-отбрана пшеница;
ти пи и вино – кръвта на лозата.
21 Срамувам се, че го казвам: нима ние не можехме също да правим така! Но за каквото дръзне да се похвали някой, говоря като безумен, ще дръзна и аз. 22 (A)(B)Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамови потомци ли са? И аз съм. 23 (C)(D)Христови служители ли са? Ще кажа като безумен: аз съм още повече! Аз много повече съм се трудил, прекалено много са ме били, много повече съм затварян, много пъти съм се изправял пред смъртта. 24 (E)Юдеите пет пъти ми удариха по четиридесет удара без един. 25 (F)Три пъти ме биха с тояги, веднъж – с камъни, три пъти претърпях корабокрушение, денонощие прекарах в открито море. 26 (G)Много пъти съм пътувал: преминавал съм опасни реки, бил съм в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по безлюдни места, в опасност по море, в опасност от лъжебратя, 27 в труд и мъка, често в безсъница, в глад и жажда, често без храна, в студ и без дрехи. 28 Освен всичко друго, прибавяха се и всекидневните нападки против мене и грижите за всички църкви. 29 Когато някой изнемогва, изнемогвам и аз. Когато някой изпада в съблазън, като че ли се пека на огън. 30 (H)Ако трябва да се хваля, ще се хваля със своята немощ. 31 Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос[a], Който е благословен за вечни времена, знае, че не лъжа. 32 (I)В Дамаск управителят на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, като искаше[b] да ме хване. 33 [c] Но аз бях спуснат в кош през прозорец по стената и избягах от ръцете му.
Притча за десетте слуги
11 (A)(B)И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство. 12 Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне. 13 И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: ‘Вложете ги в нещо, докато се върна.’ 14 Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: ‘Не искаме той да царува над нас.’ 15 Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил. 16 Дойде първият и рече: ‘Господарю, твоята мина припечели десет мини.’ 17 Той му рече: ‘Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.’ 18 Дойде вторият и каза: ‘Господарю, твоята мина принесе пет мини.’ 19 Рече и на него: ‘И ти бъди над пет града.’ 20 Дойде и друг и каза: ‘Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа. 21 Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.’ 22 Господарят му рече: ‘С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял. 23 Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?’ 24 И рече на присъстващите: ‘Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.’ 25 Те му рекоха: ‘Господарю, той има десет мини!’ 26 (C)Но той отвърна: ‘Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има. 27 А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.