Book of Common Prayer
Зайн
49 Помни обещанието към Своя служител,
на което Ти ми заповяда да се уповавам.
50 Това е утеха в неволята ми –
че Твоето слово ми дава живот.
51 Горделивите ме хулиха твърде много,
но аз не се отклоних от Твоя Закон.
52 Господи, спомнях си Твоите решения от древни времена
и се утешавах.
53 Ярост ме обхваща при вида на нечестивите хора,
които изоставят Твоя Закон.
54 Твоите наредби бяха мои песни
там, където странствах.
55 Нощем си спомням Твоето име
и спазвам Твоя Закон.
56 Той стана мой,
защото спазвам Твоите заповеди.
Хет
57 Казах си: Господи, мое задължение е
да спазвам Твоето слово.
58 Молих се пред Тебе от все сърце:
бъди милостив към мене според Своето слово.
59 Размислях за моите пътища
и насочвах живота си към Своите наредби.
60 Бързах и не се забавих
да спазвам Твоите заповеди.
61 Примки на нечестиви хора ме окръжаваха,
но аз не забравях Твоя Закон.
62 Ставах посреднощ да Те славословя
за Твоите справедливи решения.
63 Верен другар съм на всички, които имат страхопочитание пред Тебе
и спазват Твоите заповеди.
64 (A)Господи, земята е пълна с Твоята милост –
научи ме на Своите наредби.
Тет
65 Добро си сторил, Господи, на Своя служител
според Своето слово.
66 Научи ме добре да разсъждавам и ми дай знание,
защото вярвам на Твоите заповеди.
67 Преди да пострадам, аз живеех в заблуда,
но сега спазвам Твоето слово.
68 Ти си благ и правиш добро;
научи ме на Своите наредби.
69 Горделивите плетат лъжи против мене;
но аз от все сърце ще спазвам Твоите заповеди.
70 (B)Тяхното сърце е безразсъдно и безчувствено;
но аз се утешавам с Твоя Закон.
71 Полезно е за мене, че пострадах,
защото така научих Твоите наредби.
72 Законът на Твоите уста за мене е по-добър
от хиляди късове злато и сребро.
Богатството е измамно
49 За първия певец. Псалом на Кореевия хор.
2 [a] Чуйте това, всички народи!
Внимавайте всички, които живеете по света:
3 синове на обикновени хора и синове на знатни,
заедно богати и бедни!
4 (A)Устата ми ще говори мъдро
и размислите ми ще са разумни.
5 Ще наклоня ухото си към притча;
ще разкрия загадката си с арфа.
6 Защо да се боя в дни на бедствие,
когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?
7 (B)(C)Те се осланят на своето богатство
и се хвалят с големия си имот.
8 (D)Но човек не може да откупи брат,
не може да даде на Бога откуп за него,
9 защото прекалено скъп е откупът за живота му
и трябва да се откаже завинаги от това –
10 че ще живее винаги
и няма да види гроб.
11 (E)Защото всеки вижда, че и мъдрите умират,
тъй както глупавият и неразумният загиват
и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни,
техни жилища от род в род,
а земите си назовават със своите имена.
13 (F)Но човекът не пребъдва в почест;
той загива като добитъка.
14 Този техен път е тяхното безумие
и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.
15 Те са предназначени като овце за преизподнята;
смъртта ще бъде техен пастир.
И праведните ще ги управляват на сутринта.
И техните тела ще се разпаднат;
преизподнята ще бъде техен дом.
16 Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята,
тъй като ще ме приеме.
17 Не се страхувай, когато някой забогатява,
когато славата на дома му расте,
18 (G)тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си.
Славата му няма да го последва.
19 Ако и да се смята за щастлив приживе,
защото го хвалят, когато му е добре,
20 пак ще отиде в поколението на своите предци,
които няма никога да видят светлина.
21 Човекът, който пребивава в почест, но без разум,
той загива като добитък.
Човекът без Бога
53 (A)За първия певец. По мелодията на махалат. [a] Поучение на Давид.
2 [b] Неразумният каза в сърцето си: „Няма Бог.“
Хората се поквариха и сториха отвратителни неща.
Няма кой да върши добро.
3 Бог погледна от небесата,
за да види има ли разумен човек,
който да търси Бога.
4 (B)Всички се отклониха, всички се поквариха.
Няма кой да върши добро, няма нито един.
5 Нима няма да се вразумят онези, които вършат зло?
Те поглъщат моя народ, както ядат хляб,
а не призовават Бога.
6 Те се ужасяват там, където няма нищо за страх,
защото Бог ще разпръсне костите на онези, които те притесняват.
Ще ги посрамиш, защото Той ги е отхвърлил.
7 Кой ще даде спасение на Израил от Сион?
Когато Бог върне пленените от Своя народ,
Израил ще се развесели.
13 1 (A) [a] Изпълнявайте усърдно всичко, което ви заповядвам: не прибавяй нищо към него и не отнемай нищо от него.
Изпитване на лъжепророците
2 (B)Ако се въздигне сред тебе пророк или съновидец и ти покаже знамение или чудо, 3 и се сбъдне това знамение или чудо, за което той ти е говорил, и тогава рече: „Да вървим след други богове, които ти не знаеш, и да им служим“ – 4 (C)ти не слушай думите на такъв пророк или на такъв съновидец. Защото Господ, вашият Бог, ви изпитва, за да узнае дали обичате Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа. 5 Господа, своя Бог, следвайте, от Него се бойте, Неговите заповеди спазвайте и Неговия глас слушайте, на Него служете и към Него се привързвайте! 6 А онзи пророк или онзи съновидец да бъде предаден на смърт, защото е проповядвал да отстъпите от Господа, своя Бог, Който ви изведе от египетската страна и те избави от дома на робството; той е искал да те отклони от пътя, по който Господ, твоят Бог, ти бе заповядал да вървиш, но ти трябва да премахнеш злото сред тебе.
7 Ако твоят кръвен брат или синът ти, или дъщеря ти, или обичната ти жена, или приятелят ти, който ти е скъп като живота ти, се опита да те изкуши с думите: „Да вървим и да служим на други богове“ – които нито ти си знаел, нито твоите предци, – 8 на боговете на народите, които са около вас, близо до тебе или далече от тебе, от единия край на света до другия, 9 ти не се съгласявай с него и не го слушай, не гледай към него със съжаление, не го щади и не го укривай, 10 а непременно го умъртви. Нека твоята ръка се вдигне първа срещу него, за да го убие – а после ръката на целия народ. 11 Убий го с камъни; нека да умре, защото поиска да те отклони от Господа, твоя Бог, Който те изведе от египетската земя, от дома на робството.
Радостта на апостола
2 Приемете ни в сърцата си. Никого не онеправдахме, на никого не навредихме, никого не използвахме користно. 3 (A)Не казвам това, за да ви осъдя. Защото преди малко казах, че сте в сърцата ни и в живота, и в смъртта. 4 Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.
5 (B)Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни – отвън борби, отвътре страхове. 6 (C)Но Бог, Който утешава смирените, утеши и нас с идването на Тит. 7 И не само с неговото идване, но и с утехата, която бе изпитал заради вас. Той ни разказа за вашия копнеж, за вашето съжаление, за предаността ви към мене, така че аз още повече се зарадвах. 8 Защото дори и да съм ви наскърбил в посланието, не съжалявам, макар че отначало съжалих, тъй като виждам наистина, че онова послание ви беше наскърбило, макар и за кратко. 9 Сега се радвам не затова, че се оскърбихте, а че скръбта ви доведе до разкаяние; защото скръбта, която изпитахте, дойде по Божия воля, така че с нищо не пострадахте от нас. 10 Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт. 11 И ето тъкмо това, че се оскърбихте по Божия воля, какво усърдие предизвика у вас, какво извинение, какво възмущение, каква боязън, какъв копнеж, каква ревност, каква отплата! С всичко показахте, че сте невинни в това, което се случи. 12 Следователно, ако съм ви писал, не съм го направил заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясна нашата привързаност към вас пред Бога. 13 Тъкмо затова се утешихме.
Но освен тази наша утеха още повече се зарадвахме от радостта на Тит, че всички вие сте го успокоили духовно 14 и че не съм се посрамил, ако нещо съм се похвалил с вас пред него. Но както всичко, което сме ви говорили, беше истина, така и похвалата ни пред Тит се оказа истина. 15 (D)И обичта му към вас е още по-голяма, когато си спомня за послушанието на всички вас, как сте го приели със страх и трепет. 16 Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.
За идването на Божието царство
20 (A)Попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус им отговори: „Божието царство няма да дойде така, че да бъде забелязано по външни знаци, 21 нито ще рекат: ‘Ето тук е, или пък там.’ Защото, ето Божието царство е вътре у вас[a].“ 22 Тогава каза на учениците Си: „Ще дойде време, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина човешки, но няма да видите. 23 (B)И ще ви кажат: ‘Ето тук е или там е!’ Но вие не ходете след тях и не Го търсете! 24 (C)Защото, както светкавицата блясва от единия до другия край на небето, тъй ще бъде и Синът човешки в Своя ден. 25 (D)Но преди това Той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение. 26 (E)(F)И както беше в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Сина човешки: 27 (G)ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до онзи ден, в който Ной влезе в ковчега. Тогава дойде потопът и погуби всички. 28 (H)Или както беше в дните на Лот: ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, садяха и строяха. 29 Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички. 30 Тъй ще бъде и в деня, когато се яви Синът човешки. 31 (I)В този ден ако някой бъде на покрива, а нещата му – в къщи, да не слиза да ги взима! Ако пък някой е на полето, да не се обръща назад! 32 (J)Спомняйте си за жената на Лот! 33 (K)Който поиска да спаси живота си, ще го погуби; а който го погуби, ще го спаси. 34 (L)Казвам ви: в онази нощ двама ще бъдат в една постеля – единия ще вземат, а другия ще оставят. 35 Две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят. 36 Двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят[b].“ 37 (M)Те го попитаха: „Къде ще е това, Господи?“ А Той им рече: „Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.