Book of Common Prayer

104 ^(A)Величай, душо моя, Господа!
Господи, Боже мой, Ти си дивно велик;
със слава и величие си облечен.
^2 (B)Ти се обличаш в светлина като с дреха,
разпростираш небесата като покрив на шатър;
^3 (C)Ти градиш над небесните води Своите горни чертози,
правиш облаците Своя колесница,
шестваш върху крилете на вятъра.
^4 (D)Ти правиш ветровете Свои вестители,
огнените пламъци – Свои служители.
⁵ Ти си поставил земята на твърди основи:
тя няма да се поклати за вечни времена.
⁶ Покрита беше с водни стихии като с дреха;
водите покриваха планините.
⁷ От Твоята заплаха те побягваха,
от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;
⁸ издигаха се по планините, снишаваха се в долините
до мястото, което им беше определил.
^9 (E)Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат
и няма да се върнат отново да покрият земята.
¹⁰ Ти превърна изворите в потоци
и те текат между планините,
¹¹ поят всички диви зверове
и дивите магарета утоляват жаждата си.
^12 (F)Край тях обитават небесни птици,
сред клоните издигат гласовете си.
¹³ Ти напояваш планините от Своите височини,
с плодовете на Твоите дела се насища земята.
¹⁴ Ти правиш да растат трева за добитъка
и растения за полза на човека
и така произвеждаш от земята храна
^15 (G)и вино, което весели сърцето на човека,
и маслиново масло, от което блести лицето му,
и хляб, който дава сила на човешкото сърце.
¹⁶ Насищат се дърветата на Господа,
ливанските кедри, които Той насади;
¹⁷ по тях птиците си правят гнезда,
кипарисите са жилища на щъркелите,
¹⁸ високите планини са жилища на козлите,
а скалите са убежища на зайците.
¹⁹ Той направи луната да отмерва времената,
слънцето да знае кога да залязва.
²⁰ Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ
и тогава бродят всички горски зверове;
^21 (H)млади лъвове реват за плячка
и искат от Бога храна за себе си.
²² Когато слънцето изгрее, те се прибират
и лягат в своите леговища.
²³ Човек отива по делата си
и се труди до вечерта.
²⁴ Господи, колко многобройни са делата Ти!
Всички тях Си създал с мъдрост;
земята е пълна с Твоите творения.
²⁵ Ето това огромно и пространно море!
Там има безброй морски твари,
малки и големи живи същества.
²⁶ Там плават кораби,
там е онзи левиатан^[a], който си създал да се гмурка в него.
²⁷ Всички те от Тебе очакват
да им дадеш храна навреме.
²⁸ Даваш им и те я събират,
отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.
^29 (I)Скриваш лицето Си и те се ужасяват,
отнемаш диханието им и те умират,
и отново се връщат в пръстта.
³⁰ Изпращаш Духа Си и те биват създадени.
Така обновяваш лицето на земята.
³¹ Славата на Господа да пребъдва за вечни времена!
Да се весели Господ за делата Си!
^32 (J)Погледне ли към земята, тя се тресе;
допре ли се до планините, те димят.
^33 (K)Ще пея на Господа, докато съм жив,
ще величая моя Бог, докато съществувам.
³⁴ Нека Му бъде приятна моята песен;
ще се веселя в името на Господа.
³⁵ Нека изчезнат грешниците от земята
и да няма вече нечестиви!
Величай, душо моя, Господа! Алилуя!^[b]