Book of Common Prayer
Псалом, посветен на покаянието
38 Псалом на Давид. За възпоменателна жертва.
2 (A)[a] Господи, в яростта Си не ме изобличавай
и в гнева Си не ме наказвай,
3 (B)защото Твоите стрели ме улучиха
и Твоята ръка тежи върху мене.
4 (C)Няма здраво място в плътта ми, понеже Ти си разгневен.
Няма спокойствие за моите кости заради греховете ми,
5 (D)защото моите беззакония надвишиха главата ми,
като тежък товар ме притиснаха.
6 Вонят и гноясват моите рани
поради безумието ми.
7 Аз се прегърбих и съвсем се наведох,
цял ден ходя нажален,
8 (E)защото цял се треса от треска
и нищо здраво няма в тялото ми.
9 Изнемощях и съвсем съм разбит;
аз викам от мъките на своето сърце.
10 (F)Господи, пред Тебе са всичките ми желания
и моето стенание не е скрито от Тебе.
11 Сърцето ми бие силно; моите сили ме напуснаха,
изчезва и светлината на очите ми.
12 (G)Моите приятели и моите близки се отдалечиха заради раните ми
и моите роднини ме избягват.
13 А онези, които посягат на живота ми, слагат примки и които ми желаят зло,
говорят за моето загиване
и замислят коварства всеки ден.
14 (H)Но аз като глух – не чувам,
и съм като ням, който не отваря устата си.
15 Станах като човек, който не чува,
и няма в устата си отговор,
16 защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще ме чуеш, Господи, Боже мой.
17 (I)И аз казах: „Нека да не тържествуват над мене моите врагове;
когато кракът ми се подхлъзне, да не важничат над мене.
18 Близко съм до това да падна
и страданието не ме напуска никога.
19 (J)Беззаконието си признавам,
съкрушен съм заради греха си.
20 А онези, които враждуват с мене без причина, са силни;
онези, които ме ненавиждат без вина, са многобройни.
21 (K)Те ми отвръщат със зло за доброто, враждуват против мене,
защото следвам доброто.
22 (L)Господи, Боже мой, не ме изоставяй,
не се отдалечавай от мене;
23 (M)Господи, Спасителю мой,
побързай ми на помощ!“
Далет
25 (A)Душата ми е стъпкана в прахта:
дай ми живот според словото Си.
26 Разказах за своите пътища и Ти ме чу:
научи ме на Своите наредби.
27 Дай ми да разбера пътя на Твоите наредби
и ще размислям за Твоите чудеса.
28 Душата ми чезне от скръб,
насочи ме според Своето слово.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата
и бъди милостив към мене чрез Своя закон.
30 Избрах пътя на истината,
винаги помня Твоите решения.
31 Привързах се към Твоите наредби;
Господи, не допускай да загина.
32 С ревност ще изпълнявам Твоите заповеди,
защото Ти ме изпълваш с благоразумие.
Хе
33 Господи, посочи ми пътя на Своите наредби
и ще се придържам към него докрай.
34 Вразуми ме и ще спазвам Твоя закон,
ще го следвам от все сърце.
35 Поведи ме по пътеката на Своите заповеди,
защото аз я пожелах.
36 Наклони сърцето ми към Своите наредби,
а не към печалбарство.
37 Отвърни очите ми, за да не виждам суета,
дай ми да живея чрез Твоето слово.
38 Спази обещанието Си към Своя служител,
както към всеки, който Ти се подчинява.
39 Отклони от мене хулата, от която се страхувам;
Твоите решения са добри.
40 Ето аз силно пожелах Твоите заповеди,
дай ми да живея според Твоята правда.
Вав
41 Господи, нека ме споходят Твоята милост
и Твоето спасение според обещанието Ти.
42 Тогава ще дам отговор на този, който ме хули,
защото се уповавам на Твоето слово.
43 Не отнемай напълно от устата ми словото на истината,
защото аз се уповавам на Твоите решения
44 и ще следвам Закона Ти винаги,
до вечни векове.
45 Ще ходя свободно по Твоя път,
защото търсих Твоите заповеди.
46 Ще говоря за Твоите откровения пред царе,
без да изпитвам срам.
47 Ще се утешавам с Твоите заповеди,
които силно обикнах.
48 Ще простирам ръцете си към Твоите заповеди,
които обикнах,
и ще размислям за Твоите наредби.
25 Ако пък ти се родят синове и внуци и живеете дълго на земята, ако поквара ви обземе и направите идол, образ на нещо, вършите зло пред очите на Господа и Го разгневите, 26 (A)то призовавам днес небето и земята да свидетелстват против вас, че наистина скоро ще бъдете изличени от страната, която отивате да наследите отвъд Йордан. Дълго в нея няма да останете, а ще бъдете напълно изтребени. 27 (B)И ще ви разпилее Господ сред народите, малцина от вас ще оцелеят сред народите, при които Господ ви отведе. 28 (C)Там вие ще служите на богове, дело на човешка ръка, от дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито помирисват. 29 (D)Но и оттам ще търсите Господ, вашия Бог. И ще Го намери всеки, който Го търси от все сърце и душа, 30 (E)попаднал в нещастие. И когато в сетни дни те сполети всичко това, ти ще се обърнеш към Господа, твоя Бог, и ще послушаш гласа Му. 31 (F)Господ, твоят Бог, е Бог милостив. Той няма да те изостави, няма да те погуби и няма да забрави завета, за който е дал клетва на предците ти.
23 (A)Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя. 24 Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.
2 (B)За себе си аз реших да не ви наскърбявам, когато дойда отново при вас. 2 Защото, ако аз ви наскърбявам, тогава кой ще ме радва? Нима този, когото аз наскърбявам? 3 Затова ви и написах всичко това, за да не стане така, че когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме радват. Убеден съм за всички вас, че моята радост е радост за всички ви. 4 Наистина ви писах от голяма мъка и с болка на сърце, както и с много сълзи, но не за да се наскърбите, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.
Прошка за наказания коринтянин
5 Ако пък някой е нанесъл оскърбление, той е наскърбил не мене, а всички вас или поне някои от вас. 6 На него му стига наказанието, което получи от повечето от вас; 7 (C)дори би било по-добре да му простите и да го утешите, за да не рухне от прекалената си мъка. 8 Затова ви моля да се отнесете към него с любов. 9 Писах ви с цел да проверя послушанието ви – дали сте послушни във всичко. 10 А на когото простите, прощавам и аз. Защото, ако и аз съм простил някому нещо, простил съм го заради вас пред Христос, 11 (D)за да не ни надвие Сатана, понеже знаем намеренията му.
Успех на проповедта за Иисус Христос
12 (E)А когато дойдох в Троада, за да благовестя за Христос, и ми беше отворена врата за делото на Господа, 13 (F)духът ми не можа да се успокои, понеже не намерих Тит, моя брат. Затова се сбогувах с тях и заминах за Македония.
14 Нека благодарим на Бога, Който винаги ни дава успех чрез силата на Христос и навсякъде разнася чрез нас като ухание знанието за Него. 15 Защото ние сме Христово благоухание пред Бога – за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват. 16 За едните това е смъртоносно ухание, което убива, а за другите – живително ухание, което дарява живот. И кой е способен на това? 17 Но ние не сме като другите, които търгуват с Божието слово, а говорим искрено, вдъхновени от Бога и пред Бога като служители на Христос.
Притча за изгубената овца
15 Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат. 2 (A)А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“
Притча за блудния син
11 И каза още: „Един човек имаше двама синове. 12 По-младият от тях рече на баща си: ‘Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.’ И бащата им раздели имота си. 13 След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14 А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда. 15 Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине. 16 И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше. 17 Като дойде на себе си, рече: ‘Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам. 18 Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: «Татко, съгреших против небето и пред тебе 19 и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си».’ 20 И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна. 21 А синът му рече: ‘Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.’ 22 (A)Но бащата рече на слугите си: ‘Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. 23 Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. 24 Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.’ И взеха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри. 26 И повика един от слугите и попита какво се е случило. 27 Онзи му рече: ‘Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.’ 28 А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани, 29 но той отговори на баща си с думите: ‘Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си. 30 А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.’ 31 Баща му рече: ‘Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое, 32 а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.