Book of Common Prayer
Господ е Бог на цялата земя
68 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.
2 (A)[a] Да се надигне Бог и да се разпръснат враговете Му,
и нека да бягат от лицето Му онези, които Го мразят.
3 Разнеси ги, както дим се разнася!
Както восък се топи от огън,
така да загинат нечестивите пред лицето на Бога.
4 А благочестивите да се зарадват, да се развеселят пред лицето на Бога
и да възтържествуват с радост.
5 (B)Пейте на Бога, възпявайте името Му!
Превъзнасяйте Онзи, Който шества в небесата!
Името Му е Господ, радвайте се пред лицето Му!
6 (C)Бог е баща на сираци
и защитник на вдовици в святото Си жилище.
7 Бог настанява в семейство самотните,
освобождава затворниците,
а въставащите срещу Неговата воля оставя в пуста земя.
8 (D)Боже, когато Ти предвождаше Своя народ, шествайки през пустинята,
9 (E)земята се тресеше,
дори небесата се изливаха пред лицето на Бога –
на този Синай, който се тресеше
пред Бога, Бога на Израил.
10 Боже, Ти оставяш да падне изобилен дъжд върху Твоето наследство
и когато то изнемогваше, подкрепяше го.
11 Твоят народ живееше там. Боже,
Ти се грижиш за бедния в Своята благост.
12 Господ ще обяви послание.
Вестителките са голямо множество.
13 Царе с войските си бягат ли, бягат,
а жената, която си седи вкъщи, дели плячката;
14 когато се разположихте сред дяловете си,
станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро
и перата ѝ блестят като злато.
15 Когато Всемогъщият разпръсна царете в тази земя,
тя се белна като сняг на планината Цалмон.
16 Васанската планина е Божия планина. Васанската планина е висока планина.
17 Защо вие, високи планини,
завиждате на планината, където Бог благоволи да обитава?
Да! Господ винаги ще обитава там!
18 Божиите колесници са безброй – хиляди, хиляди.
Господ е сред тях на святата планина Синай.
19 (F)Ти се изкачи на височината, плени пленници,
получи дарове от хората. Дори някои от бунтуващите
се са готови да приемат, че Бог обитава там.
20 (G)Да бъде прославян Господ всеки ден!
Бог ни възлага бреме,
но Той ни и спасява.
Възнесението на пророк Илия
2 И когато дойде време Господ да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия и Елисей идваха от Галгал. 2 Илия каза на Елисей: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща във Ветил.“ Но Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те отидоха във Ветил. 3 Пророческите синове, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе и ще го възнесе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“
4 Илия пак му каза: „Елисей, стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща в Йерихон.“ И отново Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те достигнаха до Йерихон. 5 Тогава учениците на пророка, които бяха в Йерихон, се приближиха до Елисей и му казаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“
6 И още веднъж Илия му каза: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща към Йордан.“ Отново Елисей отговори: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така двамата продължиха. 7 Тогава петдесет души от учениците на пророка тръгнаха и се спряха недалече отстрани, а двамата стояха с лице към Йордан. 8 (A)Илия взе кожуха си, нави го и удари с него по водата, и тя се раздели на две страни. И двамата преминаха по сухо.
9 (B)Когато те преминаваха, Илия каза на Елисей: „Искай каквото желаеш да направя за тебе, преди да бъда взет от тебе.“ Елисей каза: „Нека да бъде мой двоен дял от твоя дух.“ 10 (C)Той отговори: „Ти искаш трудно нещо. Ако ме видиш как ще бъда взет от тебе, така и ще стане. Ако ли пък не видиш, това няма да стане.“ 11 (D)Както вървяха по пътя и разговаряха, изведнъж се появи огнена колесница с огнени коне и ги разделиха един от друг. Илия бе грабнат във вихрушката към небето. 12 (E)Елисей гледаше това и извика: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и конницата му!“
Начало на служението на пророк Елисей
И вече не го видя. Тогава сграбчи дрехите си и ги раздра на две. 13 След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан. 14 Тогава той взе кожуха на Илия, който бе паднал от него, удари с него по водата и каза: „Къде е сега Господ, Бог на Илия?“ И удари по водата и тя се раздели на две страни, и Елисей премина. 15 Отдалече го видяха учениците на пророка, които бяха срещу Йерихон, и казаха: „Илиевият дух почива върху Елисей.“ След това излязоха, за да го посрещнат, и му се поклониха до земята.
Книга със седем печата
5 (A)И видях в дясната ръка на Този, Който седеше на престола, свитък, изписан отвътре и отвън, запечатан със седем печата. 2 И видях силен ангел, който възвестяваше с висок глас: „Кой е достоен да разгърне свитъка и да счупи печатите му?“ 3 И никой – нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне свитъка и да погледне в него. 4 И аз плаках много, че никой не се намери достоен да разгъне свитъка и да погледне в него. 5 (B)А един от старците ми каза: „Не плачи! Ето лъвът, който е от Юдовото племе, Давидовият корен, победи и може да разгъне свитъка и да снеме седемте му печата.“
6 (C)И видях – на престола между четирите живи същества и старците стоеше Агнец като заклан, със седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя. 7 Той отиде и взе свитъка от десницата на Седналия на престола.
8 (D)И когато взе свитъка, четирите живи същества и двадесет и четиримата старци паднаха пред Агнеца, като всички държаха арфи и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите, 9 (E)и пееха нова песен: „Достоен си да вземеш свитъка и да счупиш печатите му, защото Ти беше заклан и със Своята кръв ни[a] изкупи за Бога – хора от всеки род и език, племе и народ, 10 (F)и ни направи царство от свещеници на нашия Бог, и ще царуваме на земята.“
11 (G)След това видях и чух гласовете на много ангели, които стояха около престола – около живите същества и старците, – техният брой беше неизчислимо голям, 12 които казваха с висок глас: „Достоен е закланият Агнец да приеме силата и богатството, премъдростта и могъществото, честта, славата и благословението!“
13 И чувах всяко създание на небето и на земята, под земята и в морето – всичко, което е в тях, да казва: „На Седналия и на Агнеца – благословение и чест, слава и могъщество за вечни времена!“
14 И четирите живи същества отвърнаха: „Амин!“ А двадесет и четиримата старци паднаха и се поклониха на Живеещия вечно[b].
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.