Book of Common Prayer
Молба за защита на праведния
26 Псалом на Давид.
Съди ме, Господи: живях невинно
и се уповавам на Господа, без да се колебая.
2 (A)Господи, подложи ме на изпитание, провери ме,
изпитай моите чувства и моя разум;
3 защото Твоята милост е пред очите ми
и аз постъпвах според Твоята истина.
4 (B)Сред измамници не седях
и с коварни няма да общувам.
5 Мразя сборището на злосторниците
и с нечестиви няма да живея.
6 (C)Ще умивам ръцете си в невинност
и ще обикалям жертвеника Ти, Господи.
7 Ще Те възхвалявам на висок глас
и ще разказвам за всички Твои чудеса.
8 Господи, обичам дома, в който Ти живееш,
и мястото, където живее Твоята слава.
9 (D)Не погубвай душата ми заедно с грешниците
и живота ми – заедно с онези, които проливат кръв,
10 в чиито ръце има злодеяния
и чиято десница е пълна с подкупи.
11 (E)Аз пък съм невинен;
спаси ме и се смили над мене.
12 (F)Кракът ми крачи по равен път,
в събранията ще възхвалявам Господа.
Молитва с увереност в Божията закрила
28 Псалом на Давид.
Аз викам към Тебе, Господи, моя скала:
не бъди безмълвен към мене,
за да не би при Твоето безмълвие
да стана като тези, които слизат в гроб.
2 (A)Чуй моята гореща молитва, когато викам към Тебе,
когато вдигам ръце към святия Твой храм.
3 (B)Не ме събирай с нечестиви
и със злосторници,
които говорят с ближните си за мир,
а в сърцата си таят злоба.
4 (C)Въздай им според техните дела,
според техните злодейства,
въздай им според делата на техните ръце,
отплати им се с каквото заслужават.
5 (D)Понеже не прозряха делата на Господа
и извършеното от Неговите ръце,
Той ще ги съсипе и няма да ги възстанови.
6 Да величаем Господа,
защото Той чу моята гореща молитва.
7 Господ е моя сила и моя защита.
На Него се уповаваше сърцето ми и Той ми помогна.
Затова сърцето ми ликува.
Със своите песни Му благодаря.
8 Господ е сила за Своя народ
и спасителна защита за Своя помазаник.
9 (E)Спаси народа Си и благослови наследството Си,
води го и го възвеличи за вечни времена!
Божията благост и милост
36 За първия певец. Псалом на Давид, служител Господен.
2 (A)[a] Беззаконието на нечестивия е в сърцето му;
няма страх от Бога пред очите му.
3 Той се мами сам в очите си,
че беззаконието му няма да се открие и осъди.
4 Думите, изречени от него, са измама и лукавство;
той се е отказал да постъпва разумно и да върши добро.
5 (B)Замисля беззаконие на леглото си,
тръгнал е по лош път, не се гнуси от зло.
6 (C)(D)Господи, Твоята милост е до небесата,
Твоята истина стига до облаците!
7 Твоята справедливост е като високи планини
и Твоето правосъдие е като дълбините на морето!
Ти, Господи, се грижиш за хора и животни!
8 Колко е скъпоценна Твоята милост, Боже!
Хората са в безопасност под сянката на Твоите криле.
9 (E)Те се насищат от богатството на Твоя дом
и от потока на Твоите блага ги напояваш.
10 (F)Защото Ти си изворът на живота:
в Твоята светлина можем да видим светлината.
11 Продължи да бъдеш милостив към тези, които Те познават,
и справедлив към искрените по сърце.
12 Нека не попадна под краката на горделивец
и ръката на грешник да не ме изгони.
13 Ето падналите, които вършат беззаконие;
повалени са и не могат да станат.
Молитва при изпитания
39 За първия певец. От Йедутун[a]. Псалом на Давид.
2 [b] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си,
ще обуздавам устата си,
докато нечестивият е пред мене.“
3 Бях ням и безгласен и мълчах,
лишен от блага;
и моето страдание се усили.
4 Пламна сърцето в гърдите ми,
огън се разгоря в мислите ми.
Тогава проговорих с езика си:
5 „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,
открий ми числото на моите дни,
за да разбера, че съм преходен.
6 (A)Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,
и възрастта ми е като нищо пред Тебе.
Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
7 Наистина, човек е като сянка;
напразно вдига шум,
трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
8 И сега какво ми остава да очаквам, Господи?
Надеждата ми е единствено в Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония,
не ме предавай на безумен за поругание.
10 Станах ням, не отварям устата си,
защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Своите удари,
аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
12 Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,
Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.
Така че всеки човек е само полъх!
13 (B)Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,
не стой безмълвен пред моите сълзи,
защото аз съм гост пред Тебе и странник,
както и всички мои предци.
14 (C)Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,
преди да си замина и да ме няма вече.“
28 Тези думи бяха още в устата на царя, когато прозвуча глас: „На тебе, царю Навуходоносоре, се известява: царството се отнема от тебе! 29 Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае!“ 30 В същия миг тази присъда над Навуходоносор се изпълни: той беше отстранен от общение с хората, ядеше трева, както се хранят воловете, и тялото му се напояваше с небесна роса, така че косата му порасна като орлови пера, а ноктите му – като на птица.
31 „След като отминаха определените дни, аз, Навуходоносор, вдигнах очи към небето и разумът ми се възвърна. Тогава възвеличих Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието могъщество е вечно могъщество и Чието царство надживява родовете. 32 (A)Всички живеещи на земята са нищо. Той владее над небесното войнство, както и над живеещите на земята така, както пожелае. Никой не може да Го възпрепятства и да Го попита: ‘Защо Ти направи това?’
33 В същото време разумът ми се възвърна и за слава на моето царство се възвърнаха величието ми и царският ми блясък. Тогава моите съветници и велможи ме потърсиха, аз бях възстановен в царското си достойнство и величието ми още повече се увеличи. 34 (B)Затова аз, Навуходоносор, възхвалявам, прославям и величая Небесния Цар, Който върши всичко справедливо, делата Му са справедливи и има силата да смири онези, които постъпват горделиво.“
Извор на любовта
7 (A)Възлюбени, нека се обичаме взаимно, защото любовта е от Бога и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога.
8 (B)Който не обича, той не е познал Бога, защото Бог е любов. 9 (C)Божията любов към нас се прояви в това, че Бог изпрати в света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. 10 (D)А любовта се състои в това, че не ние обикнахме Бога, а Той обикна нас и изпрати Сина Си за изкупление на нашите грехове.
11 Възлюбени, ако така Бог ни обикна, и ние сме длъжни да се обичаме взаимно. 12 (E)Никой никога не е видял Бога. Ако се обичаме взаимно, Бог пребъдва в нас и любовта Му у нас е достигнала пълнота. 13 (F)По това, че ни е дал Своя Дух, познаваме, че ние пребъдваме в Него и Той – в нас. 14 (G)Ние самите видяхме и свидетелстваме, че Отец изпрати Сина Си за Спасител на света. 15 (H)Който изповядва, че Иисус е Божият Син, Бог пребъдва в него и той – в Бога. 16 (I)И ние познахме и повярвахме в любовта, която Бог има към нас.
Бог е любов и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него. 17 Любовта у нас достига съвършенство, така че да имаме дръзновение в съдния ден, защото ние живеем в този свят така, както Той живя. 18 Няма страх в любовта. Съвършената любов отхвърля страха, защото в страха има мъка. Който изпитва страх, той не е съвършен в любовта. 19 Ние обичаме Бога, защото Той ни обикна пръв. 20 (J)Ако някой каже: „Обичам Бога“, а мрази брат си, той е лъжец. Защото този, който не обича своя брат, когото е видял, как може да обича Бога, Когото не е видял? 21 А ние имаме тази заповед от Него: който обича Бога, трябва да обича също своя брат.
Излекуване на обладания от нечист дух в Капернаум
31 (A)И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше народа в съботните дни. 32 (B)И бяха изумени от учението Му, защото в словото Му имаше сила.
33 В синагогата имаше един човек, обзет от бесовски нечист дух; и той завика с висок глас: 34 „Какво общо имаш Ти с нас, Иисусе Назарянино? Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те кой си Ти – Божият Светия.“ 35 Иисус му рече с укор: „Млъкни и излез от него!“ И бесът, като го повали сред синагогата, излезе от него, без да му стори нищо. 36 И ужас обхвана всички и си говореха един на друг: „Какви са тези думи? Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат.“ 37 И се разнесе мълва за Него навред из областта.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.