Book of Common Prayer
Вселената възхвалява Господа
148 Алилуя. Величайте Господа от небесата,
величайте Го във висините!
2 (A)Величайте Го, всички Негови ангели,
величайте Го, всички Негови войнства!
3 Величайте Го, слънце и луна,
величайте Го, всички сияйни звезди.
4 (B)Величайте Го, небесни висини
и води, които сте над небесата.
5 Ще величаят името на Господа,
защото Той заповяда – и те бяха сътворени.
6 Той ги постави за вечни векове;
даде закон, който няма да отмине.
7 Величайте Господа от земята
вие, морски чудовища и всички бездни,
8 огън и град, сняг и мъгла, ти,
силен вятър, който изпълняваш наредбите Му,
9 (C)вие, планини и всички хълмове,
плодни дървета и всички кедри,
10 (D)зверове и всякакъв добитък,
влечуги и летящи птици,
11 земни царе и всички народи,
князе и всички земни властелини,
12 (E)младежи, както и девойки,
старци и момчета!
13 (F)Величайте името на Господа,
защото единствено Неговото име е над всички,
Неговото величие е над земята и над небесата!
14 Господ ще въздигне величието на Своя народ,
славата на всички вярващи в Него,
на потомците на Израил, близкия до сърцето Му народ. Алилуя.
Хвалебствена песен
149 Алилуя. Пейте на Господа нова песен;
възхвала за Него подобава в събранието на вярващите.
2 Нека Израил се радва на Този, Който го създаде;
соновете на Сион да се радват на своя Цар.
3 (G)Нека величаят името Му с хора,
с тимпани и с арфи да Му пеят,
4 защото Господ е благосклонен към Своя народ,
възнаграждава смирените с победа.
5 Нека тържествуват вярващите в слава,
да ликуват в своите домове.
6 Възхвалата към Господа е в устата им
и двуостър меч в техните ръце,
7 за да въздадат отмъщение върху народите,
да наложат наказания върху племената,
8 да вържат техните царе в окови
и техните водачи – с железни вериги,
9 да изпълнят над тях присъдата, така както е написано.
Тази чест е за всички, които вярват в Него. Алилуя.
Заключителна възхвала към Бога
150 Алилуя. Величайте Бога в светилището Му,
величайте Го за Неговата могъща небесна твърд!
2 Величайте Го за Неговите могъщи дела,
възхвалявайте Го заради голямото Му величие!
3 Величайте Го с тръбен звук,
величайте Го с арфи и гусли!
4 (H)Величайте Го с тимпани и ликуване,
хвалете Го със струнни инструменти и флейти!
5 Величайте Го със звучни чинели.
Величайте Го с гръмогласни чинели!
6 Всичко, което има дихание,
да величае Господа! Алилуя.
Присъствието на живия Бог; срещу идолите
114 (A)Когато Израил – домът на Яков –
излезе от Египет, от другоезичен народ,
2 тогава Юдея стана светиня на Господа,
Израил – Негово владение.
3 (B)Морето видя и побягна;
река Йордан се върна назад.
4 (C)Планините скачаха като овни
и хълмовете – като агнета.
5 Какво ти е, море, че бягаш,
и ти, Йордане, защо се върна назад?
6 Защо скачате, планини, като овни
и вие, хълмове – като агнета?
7 Трепери ти, земьо, в присъствието на Господа,
в присъствието на Бога на Яков,
8 (D)Който превръща скалата в езеро
и твърдия камък – в бликащ извор.
115 [a] Не нас, Господи, не нас,
а Своето име прослави
заради Своята милост, заради Своята вярност.
2 (E)Защо езичниците да казват:
„Къде е техният Бог?“
3 Нашият Бог е на небесата;
това, което желае, това прави.
4 (F)(G)(H)А техните идоли са от сребро и злато,
създадени са от човешки ръце.
5 Уста имат, но не говорят;
очи имат, но не виждат;
6 уши имат, но не чуват;
ноздри имат, но нямат обоняние;
7 ръце имат, но не пипат;
крака имат, но не ходят;
не издават звук с гърлото си.
8 Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят,
и всички, които се надяват на тях.
9 (I)Израилю, уповавай се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.
10 Доме Ааронов, уповавай се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.
11 Вие, които имате страхопочитание пред Господа, уповавайте се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.
12 Господ ни помни, благославя,
благославя Израилевия дом,
благославя Аароновия дом;
13 благославя онези, малки и големи,
които имат страхопочитание пред Господа.
14 (J)Да ви даде Господ все повече и повече,
на вас и на вашите потомци.
15 Благословени сте вие от Господа,
Който сътвори небето и земята.
16 (K)Небето принадлежи на Господа,
а земята Той определи за хората.
17 (L)Мъртвите няма да възхвалят Господа,
нито тези, които слизат в страната на мълчанието,
18 а ние ще благославяме Господа
отсега и за вечни времена. Алилуя.
Сънят на Навуходоносор и лудостта му
4 [a] „Аз, Навуходоносор[b], живях безгрижно в дома си и се радвах на благополучие в палата си. 2 Но имах сън, който ме уплаши, докато лежах в леглото си; размишленията и виденията, които нахлуха в главата ми, ме смутиха. 3 Затова издадох заповед да повикат при мене всички вавилонски мъдреци, за да ми изтълкуват значението на този сън. 4 (A)Тогава дойдоха вълшебници, гадатели, звездобройци и прорицатели и аз им разказах съня, но те не можаха да ми го разтълкуват. 5 (B)Най-после влезе при мене Даниил, който беше наречен Валтасар, по името на моя бог и в когото действа духът на светите богове. На него аз разказах съня с думите: 6 ‘Валтасаре, ти, който си началник на мъдреците! Аз зная, че у тебе действа духът на светите богове и никаква тайна не те затруднява; разтълкувай ми видяното в моя сън и какво е значението му.
7 (C)А виденията, които видях на леглото си, бяха такива: видях – ето посред земята имаше необикновено високо дърво. 8 Това дърво израсна голямо и яко и височината му достигаше до небето, и то се виждаше до краищата на цялата земя. 9 (D)Листата му бяха прекрасни и плодовете му – изобилни, и то даваше храна на всички; под него намираха защита полските зверове и в клоните му се укриваха небесните птици, и от него се хранеше всяко живо същество.
10 И във виденията, които съзерцавах на леглото си, видях – и ето от небето слезе един свят Страж. 11 Той извика с мощен глас и каза:
«Отсечете това дърво, окастрете клоните му, обрулете листата му и разхвърляйте плодовете му; нека изчезнат зверовете под него и птиците от неговите клони. 12 Но оставете в земята ствола с корена му и нека бъде стегнат в железен и меден обръч. Нека да се напоява с небесна роса сред полската трева и нека участта му да бъде с животните в тревата. 13 Разумът му да не бъде повече човешки разум, а да му се даде зверски разум и да преминат над него седем години. 14 (E)Това е определено по възвестена от Стражите заповед и е отредено по присъда на Светиите, за да знаят живите: Всевишният владее над човешкото царство. Той го дава на този, на когото пожелае и поставя над него най-нищожния между хората».’
15 Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор. А ти, Валтасаре, разкрий какво е значението му, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да разтълкува значението му, а ти можеш, защото у тебе действа духът на святите богове.“
16 Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана смаян известно време и изпита страх поради мислите си. Но царят каза: „Валтасаре, не се страхувай от този сън и от значението му.“ Валтасар отговори: „Господарю мой! Този сън нека бъде за твоите врагове и значението му – за твоите противници! 17 Дървото, което си видял, че е израснало голямо и яко, чиято височина достигала до небето и се виждало по цялата земя, 18 листата на което са били прекрасни, с изобилни плодове за храна за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони се укривали небесните птици,
7 Но краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и внимателни, когато се молите. 8 (A)И преди всичко, обичайте се истински един друг, защото любовта покрива много грехове. 9 Оказвайте си гостоприемство един на друг, без да роптаете. 10 (B)Подпомагайте се взаимно, всеки с отредения му дар, като добри стопани на разностранната Божия благодат. 11 Говори ли някой, нека говори с Божии думи; помага ли някой, нека помага със силата, която Бог му дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисус Христос, Чиито слава и мощ са за вечни времена. Амин.
Иисус Христос и апостол Петър
15 (A)След като се нахраниха, Иисус попита Симон Петър: „Симоне, син на Йона[a], обичаш ли Ме повече, отколкото тези?“ Петър Му отвърна: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите агънца.“ 16 Запита го пак втори път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър Му отговори: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце.“ 17 (B)Попита го трети път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър се наскърби, че трети път го пита: „Обичаш ли Ме?“, и Му рече: „Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце. 18 Истината, истината ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си искаше. А когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опаше и ще те поведе там, където не искаш.“ 19 (C)А това Той каза, за да посочи с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. След тези думи му каза: „Следвай Ме!“
20 (D)А Петър се обърна и видя, че след Него върви ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята беше седнал близо до Иисус и беше запитал: „Господи, кой ще Те предаде?“ 21 Когато Петър го видя, попита Иисус: „Господи, а какво ще стане с този?“ 22 Иисус му отговори: „Ако искам той да остане жив, докато дойда, тебе какво те засяга? Ти Ме следвай.“ 23 Така се разнесе тази мълва между братята[b], че този ученик няма да умре. Но Иисус не му каза, че няма да умре, а: „Ако искам той да остане жив, докато дойда, тебе какво те засяга?“
Истинността на това Евангелие
24 (E)Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и който ги написа. И ние знаем, че свидетелството му е истинно. 25 Има още много други дела, които Иисус извърши. И ако те биха били описани едно по едно, мисля, че и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.