Book of Common Prayer
Спасение в името на Бога
20 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Нека Господ да те чуе в скръбен ден!
Нека името на Бога на Яков да те защити!
3 Да ти изпрати помощ от светилището
и от Сион да те укрепи!
4 Да си спомни всички твои безкръвни жертви
и да приеме твоите всеизгаряния благосклонно.
5 Да ти даде, каквото сърцето ти желае,
и да изпълни всяко твое намерение.
6 Ще се зарадваме за твоето спасение
и в името на нашия Бог ще издигнем знаме.
Господ да изпълни всички твои молби.
7 (B)Сега разбрах, че Господ спасява Своя помазаник,
откликва от святите Си небеса
с мощта на Своята спасяваща десница.
8 (C)Едни се надяват на колесници, други – на коне,
но ние призоваваме името на Господа, нашия Бог.
9 Те се препънаха и паднаха,
а ние станахме и стоим прави.
10 Господи, спаси царя
и ни послушай, когато Те призоваваме.
Прослава на Всемогъщия Бог
21 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [b] Господи, с Твоята сила царят се весели
и безмерно се радва за спасението, дошло от Тебе.
3 Ти му даде, каквото желае сърцето му,
и не отхвърли молбата на сърцето му,
4 защото Ти го срещна с добри благословения,
сложи корона от злато на главата му.
5 (D)Той поиска от Тебе да му дадеш живот;
Ти му даде дълголетие завинаги.
6 (E)Голяма е Неговата слава чрез спасението от Тебе.
Ти положи върху него чест и величие,
7 защото го благослови за вечни времена.
Развесели го чрез присъствието Си,
8 защото царят се уповава на Господа
и благодарение на Всевишния няма да се огъне.
9 Твоята ръка ще достигне всичките Ти врагове;
Твоята десница ще намери всички, които Те мразят.
10 Ще ги поставиш в огнена пещ, когато се явиш;
Господ ще ги погуби в гнева Си
и огън ще ги изгори.
11 (F)Ти ще изтребиш плода им от земята,
тяхното поколение сред човешките синове,
12 защото предприеха зло срещу Тебе,
скроиха заговори, но не можаха нищо да изпълнят.
13 Защото ще ги накараш да отстъпят,
когато се прицелиш със Своя лък срещу тях.
14 Издигни се, Господи, в силата Си,
ще възпеем и ще прославим Твоята мощ!
Свещенството и властта на Месия
110 (A)Псалом на Давид.
Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна,
докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“
2 Господ ще ти изпрати от Сион жезъла на Твоята сила;
владей сред враговете Си.
3 В деня на Твоята сила Твоят народ е готов със свято благоговение.
Аз те родих из утроба преди зората като роса.
4 (B)Кле се Господ и няма да се разкае:
„Ти си свещеник за вечни времена според служението на Мелхиседек[a].“
5 (C)Господ е от дясната Ти страна,
Той ще съкруши царе в деня на гнева Си;
6 ще съди народите, ще изпълни земята с трупове,
ще строши глави по обширната земя.
7 Ще пие от поток по пътя
и отново високо ще издигне глава.
Благодарност към Бога за избавлението
116 Радвам се, че Господ
чу моя молитвен глас.
2 Той наклони ухо към мене
и затова ще Го призовавам през всичките си дни.
3 (A)Вълните на смъртта ме обзеха,
адски мъки ме постигнаха,
понесох притеснение и скръб.
4 Тогава призовах името на Господа:
„Господи, спаси живота ми!“
5 (B)Господ е милостив и справедлив;
нашият Бог проявява милост.
6 Господ закриля простодушните:
бях изнемогнал и Той ме спаси.
7 (C)Върни се, душо моя, към спокойствие,
защото Господ ти стори добро.
8 (D)Ти спаси живота ми от смърт,
очите ми – от сълзи, и краката ми – от препъване.
9 (E)[a] Ще вървя по своя път пред Господа в земята на живите.
Чашата на спасението
10 (F)[b] Повярвах и затова казах:
„Аз съм много съкрушен.“
11 (G)В своята скръб си казах:
„Всеки човек е лъжец.“
12 Какво да въздам на Господа
за всичките Му благодеяния към мене?
13 Ще приема чашата на спасението
и ще призова името на Господа.
14 Ще изпълня моите обещания към Господа
пред целия Негов народ.
15 (H)Скъпа е в очите на Господа
смъртта на Неговите святи люде.
16 (I)О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб
и син на Твоята слугиня.
Ти строши моите окови.
17 На Тебе ще принеса жертва със славословие
и името на Господа ще призова.
18 (J)Ще изпълня своите обещания към Господа
пред целия Му народ
19 в храмовите дворове на Господа,
посред тебе, Йерусалиме! Алилуя.
Призив за възхвала
117 (K)Прославяйте Господа, всички езичници, прославяйте Го, всички народи;
2 защото Неговата милост към нас е велика
и верността на Господа пребъдва вечно. Алилуя.
19 Тогава Навуходоносор се разгневи и лицето му се изкриви от злоба против Седрах, Мисах и Авденаго. Той заповяда да опалят пещта седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха. 20 Издаде заповед някои от най-силните мъже от войската му да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ. 21 Тогава тези мъже бяха вързани с долните си дрехи, с хитоните, с превръзките на главата и с другите си дрехи и бяха хвърлени в пламтящата огнена пещ. 22 А понеже царската заповед беше строга и пещта нагорещена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви онези, които хвърлиха Седрах, Мисах и Авденаго. 23 А тези трима мъже – Седрах, Мисах и Авденаго – паднаха вързани[a] в пламтящата огнена пещ.
24 Цар Навуходоносор се ужаси, стана бързо и извика на велможите си: „Нали хвърлихме в огъня трима души вързани?“ В отговор те казаха: „Наистина е така, царю!“ 25 Той възрази: „Ха, аз виждам обаче четирима души, които развързани ходят сред огъня и нищо им няма, а четвъртият изглежда като Божий син.“ 26 Навуходоносор се приближи към вратата на разпалената с огън пещ и извика: „Седрах, Мисах и Авденаго, служители на Всевишния Бог, излезте и елате!“ Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня. 27 (A)Тогава сатрапите, наместниците, военачалниците и царските съветници дойдоха заедно и видяха, че огънят не е оказал въздействие върху телата на тези мъже, дори космите на главите им не бяха опърлени, дрехите им не бяха пострадали и дори миризма на изгорено не се усещаше от тях.
28 Тогава Навуходоносор каза: „Да бъде прославян Бога, изповядван от Седрах, Мисах и Авденаго, Който изпрати Своя ангел и избави служителите Си, затова, че те се надяваха на Него, не послушаха царската заповед и пожертваха телата си, за да не служат и да не се не молят на друго божество освен на своя Бог! 29 Затова издавам указ: всеки, който изговори хула против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, към който и народ и племе да принадлежи, какъвто и език да говори, да бъде насечен на късове, а къщата му да бъде разрушена, защото няма друг Бог, който може да избавя така.“ 30 Тогава царят отново въздигна Седрах, Мисах и Авденаго в областта Вавилония[b].
Втора предпоставка: спазване на заповедите, най-вече за любовта
11 (A)Защото това е вестта, която чухте от самото начало – да се обичаме взаимно, 12 (B)да не бъдем като Каин, който принадлежеше на лукавия и уби брат си. А защо го уби? Понеже неговите дела бяха зли, а тези на брат му – праведни.
13 (C)Не се чудете, братя мои, ако светът ви мрази. 14 (D)И ние знаем, че преминахме от смъртта в живота, защото обичаме братята. Който не обича брат си, пребъдва в смъртта. 15 (E)Всеки, който мрази брат си, е човекоубиец, а знаете, че никой човекоубиец не пребъдва във вечния живот. 16 (F)По това познахме любовта – че Христос отдаде живота Си за нас. И ние сме длъжни да отдаваме живота си за братята. 17 (G)А който има благата на света и вижда брат си в нужда, но затвори сърцето си за него, как ще пребъдва у него любовта към Бога? 18 (H)Дечица, да не обичаме на думи или на приказки, а с дела и истина!
Изкушаване на Иисус Христос в пустинята
4 (A)Иисус, изпълнен със Светия Дух, се върна от Йордан и бе отведен от Духа в пустинята 2 (B)за четиридесет дена, където беше изкушаван от дявола. И нищо не яде през тези дни, а когато те изминаха, най-сетне огладня. 3 И дяволът Му рече: „Щом си Божий Син, кажи на този камък да стане хляб.“ 4 (C)Иисус му отговори: „Писано е: ‘Не само с хляб живее човек, но с всяко Божие слово[a]’.“ 5 Дяволът Го изведе на висока планина и в един миг Му показа всички царства на света 6 и Му каза: „На Тебе ще дам властта над всички тези царства и тяхната слава, понеже е предадена на мене и аз я давам на когото искам. 7 И тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.“ 8 (D)А Иисус в отговор му каза: „Махни се от Мене, Сатана, защото писано е: ‘На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи’.“
9 Тогава дяволът Го заведе в Йерусалим, остави Го на най-високото място на храма и Му каза: „Щом си Божий Син, хвърли се оттук долу, 10 (E)защото е писано: ‘Ще заповяда на ангелите Си за тебе да те запазят’; 11 и още: ‘Ще те повдигнат на ръце, да не би да удариш в камък крака си’.“
12 (F)А Иисус му отговори: „Казано е: ‘Не изкушавай Господа, своя Бог’.“ 13 И като свърши всички изкушения, дяволът Го остави за определено време.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.