Book of Common Prayer
Прославяне на Бога за величествените Му дела
66 За първия певец. Песен и псалом.
Ликувайте заради Бога, всички хора.
2 [a] Възпейте славата на името Му,
въздайте Му слава и хвала!
3 (A)Кажете на Бога: „Какво страхопочитание заслужават Твоите дела!
Твоите врагове ще се преклонят пред Тебе
заради величието на Твоята сила!
4 Нека цялата земя Ти се поклони
и да Ти пее, да възпява Твоето име!“
5 Елате и вижте делата на Бога!
Потресаващо е това, което Той извърши за хората.
6 (B)Той превърна морето в суша –
минаха пешком през водната шир;
там се радвахме заради Неговата помощ.
7 Той владее вечно с мощта Си.
Неговите очи наглеждат народите,
та размирните да не се надигнат.
8 Народи, възхвалявайте нашия Бог
и възгласете високо, за да бъде чут гласът на прославата Му.
9 Той пази живота на душите ни
и не допуска да се подхлъзнат краката ни.
10 (C)Защото, Боже, Ти ни подложи на изпитание,
изпробва ни, както се пречиства среброто.
11 Ти ни остави да попаднем в примка,
постави тежко бреме на гърба ни.
12 (D)Постави човек да ни язди.
Преминахме през огън и вода,
но ни изведе на широк простор.
13 Затова ще вляза в Твоя дом с всеизгаряния,
ще изпълня обетите, които дадох пред Тебе,
14 които езикът ми изрече
и устните ми произнесоха, когато бях в беда.
15 Ще ти принеса всеизгаряния от тлъст добитък и мирисът от жертвата ще се издигне,
ще принеса в жертва телета и козли.
16 Елате, чуйте всички, които благоговеете пред Бога,
и ще ви разкажа какво е сторил Той за мене.
17 Него призовах с устата си
и Го превъзнесох с езика си.
18 Ако носех неправда в сърцето си,
Господ никога нямаше да ме чуе.
19 Обаче Господ чу,
вслуша се в гласа на моята молба.
20 Нека да възхвалявам Бога,
Който не отхвърли молитвата ми и не ме лиши от милостта Си!
Благодарствена молитва към Бога
67 За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Псалом. Песен.
2 (E)Боже, бъди милостив към нас и ни благослови! Нека засияе лицето Ти над нас.
3 Така да познаят на земята Твоя път;
всички народи да знаят за спасението, идващо от Тебе.
4 Боже, нека Те възхваляват народите,
нека Те възхваляват всички народи!
5 (F)Нека народите да се радват и да тържествуват,
понеже ги съдиш справедливо
и ръководиш всеки народ по земята.
6 Боже, нека Те възхвалят народите,
нека Те възхвалят всички народи!
7 (G)Земята даде своя плод.
Нека Бог, нашият Бог, да ни благослови!
8 Бог да ни благослови
и пред Него да благоговеят всички земни краища!
Величието на Бога в творението
19 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
3 Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание
4 без говор или думи,
без да се чува гласът им.
5 (B)Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи – до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.
6 И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.
7 То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.
8 (C)Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
11 (D)Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.
12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.
13 Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
14 Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.
15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!
Господ е наше прибежище и сила
46 За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот[a].
2 [b] Бог е прибежище и сила за нас,
помощник в беди.
3 (A)Затова няма да се уплашим, когато земята се клати
и когато планините се срутят посред морето,
4 когато водите му бучат и бушуват,
планините треперят от вълнението му.
5 Струи на река ще веселят Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.
6 Бог е посред този град. Той няма да се поклати. Бог ще му помага от зазоряване.
7 Народите се развълнуваха, царствата се разклатиха.
Бог издигна глас, земята се разтопи.
8 Господ Вседържител е с нас,
Бог на Яков е наше прибежище.
9 Елате и вижте делата на Господа,
Който стори чудесни дела по земята.
10 (B)Той прекрати войните до края на земята;
счупи лък и строши копие,
с огън изгори колесници.
11 (C)Той каза: „Спрете и разберете, че Аз съм Бог!
Възвисен съм над народите,
ще се възвися над земята!“
12 Господ Вседържител е с нас.
Бог на Яков е наше прибежище.
Съд и милост – плен и връщане
Плачевна песен заради опустошението от суша
14 (A)Слово на Господа, което дойде чрез Йеремия, относно сушата. 2 (B)Юдея плаче и жителите на градовете ѝ чезнат. Писък се издигна от Йерусалим. 3 Господарите изпращат слугите си за вода. Те отиват при водоемите, но не намират вода. Връщат се с празните си съдове. Посрамени и смутени, покриват главите си. 4 (C)Тъй като земята се е напукала, защото няма дъжд в страната, земеделците са смутени и покриват главите си. 5 Дори кошутата ражда на полето и изоставя малкото си, защото няма трева. 6 А дивите осли застават по оголелите височини, едва си поемат въздух като чакали, очите им отслабват, защото няма зеленина.
7 (D)При все че нашите беззакония свидетелстват против нас, Господи, действай заради Своето име, защото отстъпничествата ни са многобройни, съгрешихме пред Тебе. 8 Надежда на Израил, Спасителю във време на скръб, защо си като чужд в страната и като пътник, отбил се да пренощува? 9 (E)Защо си като смаян човек, като силен юнак, който не може да избави? Все пак, Господи, Ти си сред нас и се наричаме с Твоето име. Недей ни изоставя!
Плач за настоящата разруха и бъдещата заплаха
17 И им кажи тези думи: „Нека очите ми леят сълзи нощем и денем и да не спират, защото девицата, дъщерята на народа ми е поразена от тежък удар и болезнена рана. 18 Ако изляза на полето, ето убитите от меч! И ако вляза в града, ето изнемощелите от глад, защото пророкът и свещеникът също обикалят по страната и не знаят накъде отиват.“
19 (A)„Господи, съвсем ли си отхвърлил Юдея? Отвратила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни нанесъл удар, така че няма изцеление за нас? Надяваме се на мир, но няма добро, а във време на изцеление има ужас. 20 Съзнаваме, Господи, нечестието си, вината на нашите предци, защото сме съгрешили против Тебе. 21 Не ни отхвърляй заради името Си, не оставяй престола на Своята слава да бъде унизен. Спомни си, не прекратявай завета си с нас! 22 Между идолите на народите има ли някой да изпраща дъжд? Или може ли небето само по себе си да дава дъжд? Не си ли Ти, Господи, нашият Бог, Който дарява? Затова на Тебе се надяваме, понеже Ти си направил всичко това.“
Агар и Сарра – символи на двата завета
21 Кажете ми вие, които желаете да се подчинявате на закона: не се ли вслушвате в закона? 22 (A)Защото е писано: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23 (B)Но този, който беше от робинята, се роди само според природата, а който беше от свободната – според Божие обещание. 24 Това е казано иносказателно. Това са двата завета. Единият е от Синайската планина и се ражда за робство. Той е Агар, 25 понеже Агар означава планината Синай в Арабия и съответства на сегашния Йерусалим, който живее в робство с децата си. 26 А небесният Йерусалим е свободен: той е майка на всички ни[a]. 27 (C)Защото е писано: „Ликувай, неплодна, която не си раждала, ликувай от радост и възкликни ти, която не си се превивала от родилни болки, защото синовете на самотната са много повече от синовете на омъжената.“
28 Ние[b] пък, братя, сме[c] като Исаак – деца на обещание. 29 Но както тогава роденият само според природата преследваше родения чрез Духа, така е и сега. 30 (D)А какво казва Писанието? Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята не бива да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31 Затова, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
Християнската свобода
5 (E)И тъй, отстоявайте свободата, която Христос ни дари, и не се подлагайте отново под робско иго.
Фарисеите искат знамения
11 (A)(B)(C)Дойдоха фарисеи и започнаха да се препират с Него, да Го изкушават и да искат от Него знамение от небето. 12 (D)А Той въздъхна в Себе Си и рече: „Защо този род търси знамение? Истината ви казвам: никакво знамение няма да се даде на този род.“ 13 И като ги остави, влезе пак в лодката и мина на отвъдния бряг.
Предпазване от фарисейски заблуди
14 А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб. 15 (E)Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“ 16 И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“ 17 (F)А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце? 18 (G)Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? 19 (H)Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“ 20 (I)„А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“ 21 И рече им: „Как тогава не разбирате?“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.