Book of Common Prayer
Зайн
49 Помни обещанието към Своя служител,
на което Ти ми заповяда да се уповавам.
50 Това е утеха в неволята ми –
че Твоето слово ми дава живот.
51 Горделивите ме хулиха твърде много,
но аз не се отклоних от Твоя Закон.
52 Господи, спомнях си Твоите решения от древни времена
и се утешавах.
53 Ярост ме обхваща при вида на нечестивите хора,
които изоставят Твоя Закон.
54 Твоите наредби бяха мои песни
там, където странствах.
55 Нощем си спомням Твоето име
и спазвам Твоя Закон.
56 Той стана мой,
защото спазвам Твоите заповеди.
Хет
57 Казах си: Господи, мое задължение е
да спазвам Твоето слово.
58 Молих се пред Тебе от все сърце:
бъди милостив към мене според Своето слово.
59 Размислях за моите пътища
и насочвах живота си към Своите наредби.
60 Бързах и не се забавих
да спазвам Твоите заповеди.
61 Примки на нечестиви хора ме окръжаваха,
но аз не забравях Твоя Закон.
62 Ставах посреднощ да Те славословя
за Твоите справедливи решения.
63 Верен другар съм на всички, които имат страхопочитание пред Тебе
и спазват Твоите заповеди.
64 (A)Господи, земята е пълна с Твоята милост –
научи ме на Своите наредби.
Тет
65 Добро си сторил, Господи, на Своя служител
според Своето слово.
66 Научи ме добре да разсъждавам и ми дай знание,
защото вярвам на Твоите заповеди.
67 Преди да пострадам, аз живеех в заблуда,
но сега спазвам Твоето слово.
68 Ти си благ и правиш добро;
научи ме на Своите наредби.
69 Горделивите плетат лъжи против мене;
но аз от все сърце ще спазвам Твоите заповеди.
70 (B)Тяхното сърце е безразсъдно и безчувствено;
но аз се утешавам с Твоя Закон.
71 Полезно е за мене, че пострадах,
защото така научих Твоите наредби.
72 Законът на Твоите уста за мене е по-добър
от хиляди късове злато и сребро.
Богатството е измамно
49 За първия певец. Псалом на Кореевия хор.
2 [a] Чуйте това, всички народи!
Внимавайте всички, които живеете по света:
3 синове на обикновени хора и синове на знатни,
заедно богати и бедни!
4 (A)Устата ми ще говори мъдро
и размислите ми ще са разумни.
5 Ще наклоня ухото си към притча;
ще разкрия загадката си с арфа.
6 Защо да се боя в дни на бедствие,
когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?
7 (B)(C)Те се осланят на своето богатство
и се хвалят с големия си имот.
8 (D)Но човек не може да откупи брат,
не може да даде на Бога откуп за него,
9 защото прекалено скъп е откупът за живота му
и трябва да се откаже завинаги от това –
10 че ще живее винаги
и няма да види гроб.
11 (E)Защото всеки вижда, че и мъдрите умират,
тъй както глупавият и неразумният загиват
и оставят имота си на други.
12 Те си мислят, че домовете им са вечни,
техни жилища от род в род,
а земите си назовават със своите имена.
13 (F)Но човекът не пребъдва в почест;
той загива като добитъка.
14 Този техен път е тяхното безумие
и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.
15 Те са предназначени като овце за преизподнята;
смъртта ще бъде техен пастир.
И праведните ще ги управляват на сутринта.
И техните тела ще се разпаднат;
преизподнята ще бъде техен дом.
16 Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята,
тъй като ще ме приеме.
17 Не се страхувай, когато някой забогатява,
когато славата на дома му расте,
18 (G)тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си.
Славата му няма да го последва.
19 Ако и да се смята за щастлив приживе,
защото го хвалят, когато му е добре,
20 пак ще отиде в поколението на своите предци,
които няма никога да видят светлина.
21 Човекът, който пребивава в почест, но без разум,
той загива като добитък.
Човекът без Бога
53 (A)За първия певец. По мелодията на махалат. [a] Поучение на Давид.
2 [b] Неразумният каза в сърцето си: „Няма Бог.“
Хората се поквариха и сториха отвратителни неща.
Няма кой да върши добро.
3 Бог погледна от небесата,
за да види има ли разумен човек,
който да търси Бога.
4 (B)Всички се отклониха, всички се поквариха.
Няма кой да върши добро, няма нито един.
5 Нима няма да се вразумят онези, които вършат зло?
Те поглъщат моя народ, както ядат хляб,
а не призовават Бога.
6 Те се ужасяват там, където няма нищо за страх,
защото Бог ще разпръсне костите на онези, които те притесняват.
Ще ги посрамиш, защото Той ги е отхвърлил.
7 Кой ще даде спасение на Израил от Сион?
Когато Бог върне пленените от Своя народ,
Израил ще се развесели.
Втора песен за Служителя Господен
49 (A)Слушайте Ме, острови, и внимавайте, далечни народи: Господ Ме призова още от раждането Ми, от утробата на майка Ми призова Моето име. 2 (B)Той превърна устата Ми в остър меч, покри Ме със сянката на ръката Си, изостри Ме като лъскава стрела и Ме пазеше в Своя колчан. 3 Той Ми каза: „Ти, Израилю, си Мой служител, чрез Тебе Аз ще се прославя.“ 4 Но Аз си помислих: „Напразно се трудих, изтощавах силата Си за нищо и напразно, стремежът Ми към правота е към Господа и наградата Ми е у Моя Бог.“
5 Ето сега говори Господ, Който още от майчината утроба Ме направи Свой служител, за да върна към Него Яков и да се събере при Него Израил; така аз бях прославен в очите на Господа и Моят Бог беше Моята сила. 6 (C)Той каза: „Малко нещо е Ти да Ми бъдеш служител, за да се възстановят племената на Яков и да се завърнат останалите от Израил. Но Аз ще Те превърна в светлина за народите, та спасението да достигне чрез Мене до краищата на земята.“
7 (D)Така Господ, Изкупителят на Израил, Всесветият му Бог, говори към този, който е презиран от всички, от когото народът се гнуси, към Служителя на владетелите: „Царе ще видят всичко това и ще станат с благоговение; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Всесветия на Израил, Който Те е избрал.“
Радостно завръщане в родната земя
8 (E)(F)Господ говори така: „В благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те определя да бъдеш завет за народа, за да въздигнеш страната, да раздадеш опустошените имущества като наследство, 9 да кажеш на затворниците ‘Излезте’ и на ония, които се намират в тъмнина, ‘Покажете се’. Те ще пасат стадата си край пътищата и по голите хълмове ще има пасища за тях. 10 (G)Те няма да страдат от глад и жажда и няма да пострадат от пек и слънце. Защото ще ги води Онзи, Който проявява милост към тях, и ще ги заведе при водни извори. 11 (H)Ще превърна всички планини в пътища и Моите пътеки ще бъдат прокарани. 12 Ето едни ще дойдат отдалече; едни от север и от запад, а други – от земята Синим.
Апостолите Петър и Павел в Антиохия
11 А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор. 12 Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните. 13 Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им. 14 Но като видях, че те постъпват не според евангелската истина, казах на Петър пред всички: „Ако ти, който си юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“ 15 Ние по рождение сме юдеи, а не грешни езичници. 16 (A)Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек. 17 Ако пък, търсейки да се оправдаем чрез Христос, самите ние също се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Разбира се, не! 18 Защото, ако аз отново градя това, което съм разрушил, сам себе си правя престъпник. 19 Но аз чрез закона умрях за закона, за да живея за Бога. Разпънах се с Христос 20 (B)и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Божия Син, Който ме обикна и отдаде живота Си за мене. 21 (C)Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако оправдаването става чрез закона, тогава Христос умря напразно.
13 (A)изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.
Убиване на Йоан Кръстител
14 (B)Цар Ирод[a] чу за Иисус, понеже името Му беше станало известно, и каза: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“ 15 (C)Други казваха: „Това е Илия“, а други: „Той е пророк като един от древните пророци.“ 16 Но Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“
17 (D)Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница. Това стана заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже се беше оженил за нея; 18 (E)а Йоан говореше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“ 19 Иродиада пък го мразеше и искаше да го убие, но не можеше, 20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше.
21 А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници и първенци на Галилея, 22 дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“ 23 (F)Тогава ѝ се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам – дори половината си царство.“ 24 А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя ѝ отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“ 25 И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ 26 А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да ѝ откаже. 27 И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му. 28 Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си. 29 Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.