Book of Common Prayer
Псалом на възхвалата и надеждата
34 (A)Псалом на Давид, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелех, беше изгонен от него и си отиде.
2 [a] Ще величая Господа по всяко време;
възхвалата за Него нека винаги да бъде в устата ми.
3 Душата ми ще се хвали с Господа;
смирените ще чуят и ще се зарадват.
4 Величайте Господа заедно с мене
и да възхвалим заедно името Му.
5 Помолих се на Господа и Той ме чу,
от всички мои страхове ме избави.
6 Обърнете поглед към Него и ще засияете от радост,
и лицата ви няма да се посрамят.
7 Ето безпомощният викна и Господ чу
и го спаси от всичките му неволи.
8 Ангелът на Господа закриля тези, които благоговеят пред Него, и ги избавя.
9 (B)Вкусете и ще видите колко благ е Господ!
Блажен е човекът, който се уповава на Него!
10 Бъдете благоговейни пред Господа всички вие, които сте Негови,
защото онези, които благоговеят пред Него, ще имат всичко, от което се нуждаят.
11 Дори лъвовете изпадат в беда и търпят глад,
а онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никакво благо.
12 Елате, деца, послушайте ме:
на страхопочитание пред Господа ще ви науча.
13 (C)Иска ли човекът да живее
и обича ли дълголетие, за да се наслаждава на блага?
14 Нека да пази езика си от зло
и своята уста – от лъжливи думи;
15 (D)нека се отклонява от зло и да прави добро;
да търси мир и да се стреми към него.
16 Очите на Господа бдят над праведните
и ушите Му слушат техните вопли.
17 Но лицето на Господа е против злодеите,
за да изличи спомена за тях от земята.
18 Праведните викат и Господ ги чува
и ги избавя от всичките им скърби.
19 (E)Господ е близо до съкрушените сърца
и ще спаси смирените по дух.
20 Много са страданията на праведника,
но Господ ще го избави от всички тях.
21 (F)Той ще запази всичките му кости;
ни една от тях няма да се строши.
22 Злото убива грешника
и онези, които мразят праведника, загиват.
23 Господ избавя душите на Своите служители
и никой от онези, които се уповават на Него, няма да бъде осъден.
Втора песен за Служителя Господен
49 (A)Слушайте Ме, острови, и внимавайте, далечни народи: Господ Ме призова още от раждането Ми, от утробата на майка Ми призова Моето име. 2 (B)Той превърна устата Ми в остър меч, покри Ме със сянката на ръката Си, изостри Ме като лъскава стрела и Ме пазеше в Своя колчан. 3 Той Ми каза: „Ти, Израилю, си Мой служител, чрез Тебе Аз ще се прославя.“ 4 Но Аз си помислих: „Напразно се трудих, изтощавах силата Си за нищо и напразно, стремежът Ми към правота е към Господа и наградата Ми е у Моя Бог.“
5 Ето сега говори Господ, Който още от майчината утроба Ме направи Свой служител, за да върна към Него Яков и да се събере при Него Израил; така аз бях прославен в очите на Господа и Моят Бог беше Моята сила. 6 (C)Той каза: „Малко нещо е Ти да Ми бъдеш служител, за да се възстановят племената на Яков и да се завърнат останалите от Израил. Но Аз ще Те превърна в светлина за народите, та спасението да достигне чрез Мене до краищата на земята.“
Примерът на апостолите
4 Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни. 2 А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен. 3 Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си, 4 (A)защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди. 5 (B)Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога.
6 Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате[a] повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг – с друг. 7 Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал? 8 Вече сте заситени, вече се обогатихте, възцарихте се без нас. Де да бяхте се възцарили, за да царуваме и ние заедно с вас! 9 Защото мисля, че Бог е поставил нас, апостолите, на последно място като осъдени на смърт[b], понеже станахме зрелище за света – за ангелите и за хората. 10 Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри чрез Христос; ние сме немощни, а вие – силни; вие сте славни, а ние – безчестни. 11 (C)Дори и досега гладуваме и жадуваме, ходим дрипави, бият ни, скитаме се бездомни 12 (D)и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни – търпим, 13 (E)хулят ли ни – отнасяме се кротко. Станахме като измет за света – и досега всички ни имат за отрепки.
14 (F)Не ви пиша тези неща, за да се срамувате, а ви наставлявам като мои скъпи деца. 15 (G)Защото дори и да имате безброй наставници във вярата в Христос, нямате много бащи, защото аз ви родих за Иисус Христос чрез благовестието. 16 (H)Затова ви моля, подражавайте ми, както аз – на Христос[c].
Поклонение пред Господа
96 (A)(B)Запейте на Господа нова песен,
пей на Господа ти, цяла земьо!
2 Пейте на Господа, възхвалявайте името Му,
всеки ден разгласявайте извършеното от Него спасение.
3 (C)Разгласявайте между народите Неговата слава
и Неговите чудеса между всички племена.
4 (D)Господ е велик и достоен за възхвала,
Той е по-страшен от всички божества.
5 (E)Всички божества на народите са само идоли,
а Господ създаде небесата.
6 Славата и величието са пред Него,
силата и великолепието са в светилището Му.
7 (F)Вие, племена на народите, възхвалявайте Господа,
възхвалявайте славата и силата на Господа;
8 въздайте слава на името на Господа,
носете жертвени приноси и идете в Неговите храмови дворове.
9 Поклонете се на Господа при святото Му явяване.
Трепери пред Него ти, цяла земьо!
10 (G)Възвестете сред народите: „Господ царува!
Той утвърди земята и тя няма да се поклати.
Той ще съди народите справедливо.“
11 Да се веселят небесата и да тържествува земята;
да ликува морето и всичко, което го изпълва;
12 (H)нека се радват полето и всичко, което е по него,
и да ликуват всички дървета в гората
13 (I)пред Господа, защото Той идва,
идва да съди земята.
Той ще съди света справедливо
и народите – със Своята истина.
Призив за славословие към Бога
100 Псалом за прослава.
Възкликни към Господа ти, цяла земьо!
2 Служете на Господа с радост,
идете пред Него с ликуване!
3 (A)Знайте, че Господ е Бог.
Той ни е създал и ние сме Негови,
Негов народ и овце от Неговото паство.
4 Влизайте през Неговите порти с възхвала
и с песнопение в Неговите храмови дворове.
Възхвалявайте Го и прославяйте името Му,
5 (B)защото Господ е благ; Неговата милост е вечна
и Неговата вярност преминава от род в род.
Първите апостоли
35 На следващия ден Йоан пак стоеше там с двама от учениците си. 36 И когато съгледа Иисус да минава, каза: „Ето Божия Агнец!“ 37 Двамата ученици чуха какво каза той и последваха Иисус. 38 А Иисус, като се обърна и видя, че Го следват, каза им: „Какво искате?“ Те Му отговориха: „Рави“ – което значи „Учителю“ – „къде живееш?“ 39 Той им отговори: „Елате и вижте.“ Те отидоха с Него и видяха къде живее. И останаха при Него през този ден. Беше около четири часа след обяд. 40 Единият от двамата, които чуха за Иисус от Йоан и Го последваха, беше Андрей, братът на Симон Петър.
41 Той пръв[a] намери брат си Симон и му каза: „Намерихме Месия“, което в превод значи „Христос“. 42 (A)И го заведе при Иисус. А Иисус се вгледа в него и рече: „Ти си Симон, син на Йона. Ти ще се наречеш Кифа“, което значи Петър[b].
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.