Book of Common Prayer
Обещание за Божия избраник Давид
89 (A)Поучение на Еман Езрахит.
2 [a] Вечно ще възпявам милостите на Господа;
устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.
3 Защото казвам: съгради милост завинаги;
утвърди Своята истина, както небесата.
4 Сключих завет с Моя избраник;
клех се на своя служител Давид.
5 (B)Ще утвърдя завинаги твоето потомство;
ще запазя твоя престол за всички родове.
6 Господи, небесата прославят Твоите чудеса
и в събранието на светиите – Твоята истина,
7 (C)защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата,
и кой е подобен на Него сред синовете Божии?
8 (D)Страшен е Бог в съвета на светиите.
Той е велик и страшен за всички около Него.
9 Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи?
Твоята истина Те обгражда.
10 (E)Ти владееш над яростното море.
Надигнат ли се вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Съкруши Раав[b] като смъртно ранен;
със силната Си ръка разпръсна Своите врагове.
12 (F)Твои са небесата и Твоя е земята;
Ти създаде земята и всичко, което я изпълва.
13 Ти създаде север и юг;
Тавор и Хермон прославят Твоето име.
14 Твоята мишца е крепка.
Ръката Ти е силна, а десницата – готова за действие.
15 (G)Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост.
Милост и истина вървят пред Тебе.
16 Щастлив е народът, който познава звука на рога.
Господи, те живеят в светлината на Твоето лице.
17 Ежедневно се радват заради Твоето име
и се въздигат с правдата Ти,
18 защото Ти си украсата на силата им
и нашият рог ще се издигне с Твоето благоволение.
19 Нашият щит е от Господа
и нашият цар – от Светия Израилев.
20 Някога беше говорил на Своя посветен във видение
и беше казал: „Помогнах на един герой.
Измежду народа издигнах избраник.
21 (H)Намерих Своя служител Давид
и го помазах със святия Си елей.
22 (I)Ръката Ми ще пребъде с него,
а Моята мишца ще го подкрепя.
23 Врагът няма да го притесни;
беззаконникът няма да го потиска.
24 Ще разпръсна пред него враговете му;
ще поразя тези, които го мразят.
25 Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него;
чрез Моето име ще се издигне рогът му.
26 Ще простра над морето ръката му
и над реките – десницата му.
27 (J)(K)Той ще ми казва: ‘Ти си мой Отец,
мой Бог и твърдина на моето спасение.’
28 И ето Аз ще го направя първороден син,
върховен сред земните царе.
29 Завинаги ще съхраня милостта Си към него
и заветът Ми с него ще остане непокътнат.
30 И потомството му ще бъде вечно
и неговият престол – като дните на небето.
31 Ако синовете му изоставят Моя закон
и не спазват Моите заповеди;
32 ако оскверняват Моите наредби
и не се придържат към Моите повели,
33 ще накажа тяхното безчинство с жезъл
и тяхната неправда – с удари.
34 Обаче няма да оттегля милостта Си от него
и няма да изневеря на верността Си към него.
35 (L)Няма да наруша завета Си
и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми.
36 (M)Веднъж се клех в святостта Си,
как сега да лъжа Давид.
37 (N)Потомството му ще пребъде вечно,
а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене.
38 Завинаги ще стои твърдо като луната;
ще бъде верен свидетелят на небесата.“
39 Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник,
Ти се разгневи срещу него.
40 Пренебрегна завета със Своя служител
и оскверни короната му.
41 (O)Разруши всичките му огради,
превърна крепостите му в развалини.
42 Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя;
стана за присмех на своите съседи.
43 Ти издигна десницата на неговите потисници;
зарадва враговете му.
44 Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка.
45 Отне блясъка от него
и хвърли престола му на земята.
46 Ти съкрати младостта му и го покри със срам.
47 (P)Докога, Господи, ще се криеш от мене?
Докога ядът Ти ще пламти като огън?
48 Спомни си колко е кратък животът ми;
че всички хора сътвори смъртни.
49 Кой от хората е живял, без да види смърт,
и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите?
50 Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости?
Ти се закле на Давид в Своята вярност.
51 Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители,
укора от всички народи, който си нося у себе си.
52 Господи, Твоите врагове Те хулят,
подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.
53 (Q)Славете Господа за вечни времена! Амин, амин!
2 Застанах на своята стражева кула в очакване да разбера какво ще ми каже Господ и какъв ще бъде отговорът на моята жалба.
Божият отговор на Авакум
2 (A)Господ ми отговори с думите: „Запиши това, което видя, и го изложи ясно на каменни плочи, за да може лесно да се прочете. 3 Защото видението се отнася към едно определено бъдещо време; то е близко до изпълнението си и няма да се размине. А и да се забави, чакай го, защото непременно ще се сбъдне, няма да се отмени. 4 (B)Ето този, който не е праведен, ще изчезне, а праведният ще живее чрез вярата си.
9 (A)Горко на онзи, който трупа неправедна печалба за дома си, за да устрои гнездото си нависоко и с това да се предпази от силата на бедствието! 10 (B)Ти си подготвил срам за своя дом, като си изтребвал много народи и си съгрешил против душата си. 11 Камъните от стените ще завикат и гредите от дървените постройки ще им отговорят:
12 (C)‘Горко на онзи, който строи град с кръвопролитие и който гради крепост с неправда!’ 13 (D)Ето нали от Господа Вседържител е това, че народите напразно полагат старание и племената се мъчат напразно? 14 (E)Да! Земята ще се изпълни със знание за славата на Господа така, както водите изпълват морето.
15 Горко на онзи, който опива приятеля си от чашата на своята злоба – такъв го опива, за да го изложи на позор! 16 (F)Ти си се преситил със срам вместо със слава; пий, прочее, но ще се изложиш на позор. Чашата в десницата на Господа се обръща сега към тебе и срам ще покрие твоето достойнство. 17 (G)Твоето злодеяние, извършено над Ливан, ще те затрупа, понеже си изтребвал животни, проливал си човешка кръв, опустошавал си страната, града и всички негови жители.
18 Каква полза от идол, направен от изкусен ваятел, от този излят лъжлив прорицател? Как може ваятелят да се доверява на божество, на нямо изваяние, което той сам е направил? 19 Горко на онзи, който казва на дървото: ‘Стани!’ и на немия камък: ‘Вдигни се!’ Ще поучи ли той някого на нещо? Ето той е обкован със злато и сребро, но никакво дихание няма у него.
20 (H)А Господ е в святия Свой храм – в безмълвие да пребъдва пред Него целият свят!“
Вяра и дела
14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли само вярата да го спаси? 15 (A)Ако някой брат или сестра нямат какво да облекат и ежедневно гладуват, 16 а някой от вас им рече: „Вървете си в мир, гледайте да се стоплите и да се нахраните!“, без да им даде потребното за тялото, каква полза? 17 (B)Така и вярата – ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 Но ще рече някой: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела. Покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си с моите дела.“ 19 Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш. И бесовете вярват и треперят.
20 Но искаш ли да разбереш, суетни човече, че вярата без дела е мъртва[a]? 21 (C)(D)Нима Авраам, нашият праотец, не получи оправдание с дела, като положи върху жертвеника сина си Исаак? 22 Виждаш, че вярата съдействаше на делата му и чрез делата вярата достигна съвършенство. 23 (E)Така се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание и бе наречен Божий приятел.“ 24 (F)Ето виждате, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра! 25 (G)Не се ли оправда също с дела и блудницата Раав, когато прие съгледвачите и ги изведе по друг път? 26 (H)Защото както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.
Притча за богаташа и бедния Лазар
19 Имаше един богат човек, който ходеше облечен в дрехи от пурпур и скъп лен и всеки ден се наслаждаваше на богата трапеза. 20 Имаше и един сиромах на име Лазар, който лежеше покрит със струпеи пред вратата му 21 (A)и беше доволен да утоли глада си с трохите, които падаха от трапезата на богаташа. Дори и кучета идваха и ближеха струпеите му. 22 Случи се тъй, че сиромахът умря и ангелите го занесоха при Авраам. Умря и богаташът и го прибраха. 23 И в ада, като беше в мъки, той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар. 24 Тогава извика: ‘Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.’ 25 Но Авраам рече: ‘Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар – злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26 И освен това между нас и вас зее голяма пропаст, за да не могат тези, които искат, да преминат оттук при вас, нито пък оттам при нас’. 27 А той рече: ‘Моля ти се тогава, отче, изпрати го в бащината ми къща. 28 Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката.’ 29 Авраам му отговори: ‘Имат Мойсей и пророците; нека ги слушат.’ 30 А той рече: ‘Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.’ 31 Тогава Авраам му рече: ‘Ако не слушат Мойсей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.