Book of Common Prayer
Молитва на изоставения в смъртна опасност
88 Песен. Псалом на Кореевите синове. За първия певец. По мелодията на махалат. [a] Поучение на Еман Езрахит.
2 [b] Господи, Боже на моето спасение,
ден и нощ зова към Тебе.
3 Дано да стигне до Тебе молитвата ми;
вслушай се в молбата ми,
4 (A)защото душата ми се насити на страдание,
а животът ми се приближи до преизподнята.
5 (B)Бях равен с мъртвите,
станах като юнак без сила.
6 Проснат бях сред мъртвите;
бях сред убитите, лежащи в гроба,
за които Ти вече не си спомняш,
тъй като са отхвърлени от Твоята ръка.
7 Ти ме положи в яма,
постави ме в бездна и мрак.
8 (C)Над мене тегне Твоята ярост
и всички Твои вълни ме заливат.
9 (D)Ти отдалечи от мене тези, които ми се доверяваха,
и ги накара да се отвращават от мене.
Затворен съм и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга;
цял ден викам към Тебе
и простирам ръката си към Тебе.
11 (E)Ще направиш ли чудеса с умрелите?
Нима мъртвите ще се надигнат и ще Те прославят?
12 В гроба ли ще се разгласява Твоята милост,
а Твоята истина – в преизподнята?
13 В мрака ли ще се проявят Твоите чудеса
или Твоята правда – в земята на забравата?
14 Обаче аз, Господи, Тебе призовавам.
Молитвата ми ще Те срещне сутрин рано.
15 Господи, защо отхвърляш душата ми
и криеш лицето Си от мене?
16 Аз съм нещастен и болнав от младини.
В страха пред Тебе изнемогвам.
17 Пламтящият Ти гняв премина над мене;
Твоите ужаси ме унищожиха,
18 всеки ден ме заливаха като вода
и от всички страни ме обкръжаваха.
19 Ти отдалечи от мене другар и близък;
само мракът остана мой приятел.
Божията закрила
91 (A)Този, който живее под покрива на Всевишния
и пребъдва под сянката на Всемогъщия,
2 (B)той казва на Господа: „Ти си мое прибежище и моя крепост,
Бог мой, на Когото се уповавам.“
3 Бог ще те спаси от капана на ловеца
и от смъртоносна напаст.
4 (C)С перата Си ще те покрие
и под крилете Му ще се скриеш;
щит и закрила е Неговата вярност.
5 Ти няма да се изплашиш от ужасите на нощта
и от стрелите, летящи през деня;
6 от мора, който те обгръща в мрака,
и от заразата, която вилнее по обед.
7 От твоята страна ще паднат хиляди,
а отдясно на тебе – десет хиляди,
но тебе няма да те застигне беда.
8 Само ще гледаш с очите си
и ще виждаш възмездието за грешните.
9 Защото ти каза: „Господ е мое упование“;
ти избра Всевишния за свое прибежище.
10 (D)Зло няма да те сполети
и мъка няма да се приближи до твоето жилище,
11 (E)защото Той ще заповяда на ангелите Си за тебе
да те пазят по твоите пътища;
12 (F)ще те носят на ръце,
да не би да удариш крака си в камък;
13 (G)ще стъпчеш лъв и усойница,
ще мачкаш млади лъвове и змии.
14 (H)„Затова, че Ме обикна,
ще го спася;
ще го запазя, защото изповяда Моето име.
15 (I)Ще Ме призове и Аз ще му отвърна.
С него ще бъда в нужда;
ще го избавя и ще го прославя.
16 (J)Ще му дам дълъг живот
и ще му покажа спасението, което идва от Мене.“
Радостта от възхвалата на Бога
92 Псалом. Песен за съботния ден.
2 (K)[a] Добро е да славим Господа
и да възпяваме името Ти, Всевишни.
3 Да възвестяваме в ранни зори Твоята милост
и през нощта Твоята истина,
4 на десетострунна арфа и на невел[b],
с мелодия на гусла.
5 Защото Ти, Господи, ме развесели с делата Си;
възхищавам се на творенията на Твоите ръце.
6 (L)Колко са велики делата Ти, Господи!
Чудно дълбоки са Твоите помисли!
7 Един неразумен човек не знае
и един глупак не го разбира:
8 (M)ако нечестивите никнат като трева,
а беззакониците благоденстват,
то е, за да бъдат унищожени завинаги,
9 защото Ти, Господи, си вечно във висините.
10 Ето враговете Ти, Господи, те ще загинат.
Всички ще се разпръснат,
всички, които вършат беззакония.
11 (N)А Ти ме правиш силен като бивол;
ще ме помажеш с пресен елей[c].
12 И ми е приятно да гледам враговете си да падат
и да чувам виковете на нечестивите,
които се обявяват против мене.
13 Праведникът ще разцъфне като палма;
ще се издигне като ливански кедър.
14 (O)Те са насадени в дома на Господа,
зеленеят се в дворовете на Бога.
15 И в старостта си са плодоносни,
сочни и свежи,
16 (P)за да възвестяват, че Господ е справедлив.
Той е моя крепост и в Него няма неправда.
Обещание за изливане на Духа
3 (A)(B) [a] „И ето след това ще излея от Своя Дух върху всички хора. Вашите синове и дъщери ще станат пророци; старци и младежи ще имат пророчески видения. 2 Ще излея от Своя Дух също и върху роби и робини в онези дни.
3 И ще покажа чудеса на небето и на земята: кръв, огън и стълбове от дим. 4 (C)Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи денят Господен, велик и славен. 5 (D)Тогава ще се спаси всеки, който призове името на Господа, защото, както е казал Господ, спасение ще има на планината Сион и в Йерусалим, както и за останалите, които Господ ще призове.“
16 Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя! 17 (A)Всяко добро дарение и всеки съвършен дар идва отгоре, от Твореца на небесните светила[a], Който никога не се променя, нито пък помръква. 18 Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като първи плодове сред създанията Му.
Слушатели и последователи на учението
19 (B)(C)И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене и бавен на гняв. 20 Защото човек в гнева си не постъпва според Божията правда. 21 Затова отхвърлете всяка нечистота и неизказана злоба, за да приемете с кротост посаденото във вас учение, което може да спаси душите ви.
22 (D)(E)Изпълнявайте учението, а не бъдете само слушатели, които заблуждават себе си. 23 Защото онзи, който слуша словото и не го изпълнява, той прилича на човек, който гледа собственото си лице в огледало: 24 погледне се, отмине и веднага забравя как изглежда. 25 (F)Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той не само слуша, за да забрави после, а е изпълнител на делото и той ще бъде блажен в начинанието си.
26 (G)Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, той мами сърцето си и неговото благочестие е суетно. 27 (H)Чисто и непорочно благочестие пред Бог и Отец е това: да се грижиш за сираци и вдовици в техните страдания и да се пазиш неосквернен от света.
Притча за нечестния управител
16 Иисус се обърна и към учениците Си, като каза: „Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му. 2 Той го повика и му рече: ‘Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.’ 3 Тогава управителят си рече: ‘Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се. 4 Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител’. 5 И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: ‘Колко дължиш на господаря ми?’ 6 Той отговори: ‘Сто мери масло.’ И му рече: ‘Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.’ 7 После каза на друг: ‘А ти колко дължиш?’ Той отговори: ‘Сто крини пшеница.’ И му рече: ‘Вземи си разписката и напиши: осемдесет.’ 8 И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината. 9 Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.