Book of Common Prayer
Възстановяване на насаденото от Бога лозе
80 За първия певец. По мелодията на Шошаним едут[a]. Псалом на Асаф.
2 (A)[b] Пастирю на Израил,
Който водиш потомците на Йосиф като стадо, слушай!
Ти, Който седиш на херувими, сияй!
3 Прояви силата Си пред племената на Ефрем, Вениамин и Манасия
и ела да ни спасиш.
4 Боже, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти
и ще се спасим.
5 Господи, Боже Вседържителю,
докога ще се гневиш въпреки молитвите на Твоя народ?
6 (B)Храниш ни с хляб, напоен със сълзи,
и ни поиш изобилно със сълзи.
7 (C)Противопоставяш ни на нашите съседи,
а нашите врагове ни се подиграват.
8 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
9 Ти извади лозата от Египет,
изгони народите и я посади;
10 направи ѝ място, вкорени я
и тя изпълни земята.
11 Планините се покриха със сянката ѝ,
а кедрите Божии – с нейните клони.
12 Тя простря клоните си до морето
и филизите си – до реката.
13 Защо събори нейната ограда
и сега берат от нея всички, които вървят по пътя?
14 Глиганът я подкопава,
а полските животни я гризат.
15 Боже Вседържителю, обърни се!
Погледни от небесата и виж, и посети това лозе!
16 Запази онова, което е насадила десницата Ти,
и филизите, които Ти укрепи за Себе Си.
17 То е обгорено и изпорязано.
Те ще загинат от заплахите на лицето Ти.
18 Да бъде ръката Ти върху мъжа, който седи отдясно на Тебе;
върху човешкия син, когото Ти укрепи.
19 Така няма да се отделим от Тебе.
Съживи ни и ние ще изповядаме Твоето име.
20 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
Утеха и надежда в затруднение
77 На първия певец. По Йедутун[a]. Псалом на Асаф.
2 Моят глас е към Бога и ще викам;
моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
3 (A)В тежък за мене ден търся Господа
и неуморно простирам нощем ръката си към Него,
защото душата ми отказва да се утеши.
4 Мисля за Бога и въздишам;
размишлявам, но духът ми изнемогва.
5 Ти държиш очите ми отворени,
безпокоя се и онемявам.
6 (B)Премислям отминалите дни
и годините на древните времена.
7 Шептя песните си нощем;
със сърцето си размислям
и духът ми се пита:
8 (C)„Завинаги ли ни отхвърли Господ
и няма да ли бъде вече благосклонен?
9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост,
завинаги ли секна Неговото слово?
10 (D)Забрави ли Бог да бъде милостив
или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“
11 (E)Тогава си казах: „Затова страдам аз,
защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
12 (F)Ще си спомням делата Ти, Господи;
всички онези древни дела ще припомням.
13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил,
и ще вниквам във всички Твои дела.
14 (G)Боже, Твоят път е свят.
Кой бог е велик като нашия Бог?
15 Ти си този Бог, Който прави чудеса.
Ти показа на народите мощта Си.
16 (H)Ти избави чрез десницата Си Своя народ,
потомците на Яков и Йосиф.
17 (I)Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,
а бездните затрепериха.
18 (J)Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,
а Твоите стрели летяха навсякъде.
19 (K)Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,
светкавици осветяваха света,
а земята трепереше и се тресеше.
20 (L)Твоят път бе през морето
и Твоите пътеки – през големите води.
Твоите следи никой не видя.
21 (M)Ти водеше Своя народ като стадо
чрез ръката на Мойсей и Аарон.
Молитва за помощ на Божия народ във война
79 (A)Псалом на Асаф.
Боже, другите народи дойдоха в Твоето наследство,
оскверниха святия Ти храм;
превърнаха Йерусалим в развалини.
2 (B)Труповете на Твоите служители дадоха за храна на птиците небесни,
телата на Твоите благочестиви хора – на дивите зверове.
3 (C)Проляха кръвта им около Йерусалим като вода,
без да има кой да ги погребе.
4 (D)Станахме за присмех на съседите си,
за срам и укор на околните.
5 (E)Докога, Господи, ще продължаваш да се гневиш,
докога ще пламти ревността Ти като огън?
6 (F)(G)Излей гнева Си върху народите, които не Те познават,
и над царствата, които не призовават Твоето име.
7 Защото те разкъсаха Яков
и опустошиха жилището му.
8 Не припомняй греховете на нашите предшественици
и нека Твоята милост бързо да ни срещне,
защото сме измъчени.
9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Своето име!
Спаси ни и прости греховете ни заради името Си!
10 (I)(J)Защо трябва другите народи да казват: „Къде е техният Бог?“
Нека пред очите ни народите да разберат,
че ще отмъстиш за пролятата кръв на Своя народ.
11 Нека стонът на затворника стигне до Тебе;
освободи осъдените на смърт със силата на десницата Си!
12 Седемкратно върни на нашите съседи
хулите, коите те изрекоха срещу Тебе, Господи.
13 Ние обаче сме Твоят народ и стадото на Твоето пасище.
Винаги ще Те славим
и ще Те величаем от род в род.
Плач за предстоящо бедствие
1 Слово на Господа, което беше отправено към Йоил, син на Ватуил:
2 „Изслушайте това, старци, и внимавайте, всички земни жители: такова нещо ставало ли е във ваши дни или в дните на предците ви? 3 Разказвайте за него на децата си; а децата ви да разказват на своите деца, а техните деца – на следващото поколение:
4 (A)Скакалци изпоядоха недоизяденото от гъсеници, червеи и бръмбари.
5 (B)Изтрезнейте, пияници, плачете всички, които се опивате с вино, и ридайте за новото вино, което се отнема от устата ви! 6 (C)Защото срещу Моята земя потегли за битка силен и безброен народ; зъбите му – лъвски зъби, а челюстите му – като на лъвица. 7 (D)Той опустоши Моята лоза и пречупи смокинята Ми, обели я до голо и я захвърли; клоните ѝ станаха бели.
8 Плачи, както млада жена, препасана с вретище, плаче за младия си съпруг! 9 Престанаха да се принасят мирни жертви и възлияния в дома на Господа; плачат свещениците, служителите Господни. 10 Опустошено е полето, тъгуват нивята, защото житото е поразено. Изчезна новото вино, свърши маслиновото масло.
11 Земеделците са в отчаяние, лозарите ридаят за пшеницата и ечемика, защото цялата жътва по нивите е пропаднала. 12 (E)Лозата изсъхна, смокинята повехна; нарът, палмата и ябълката – всички дървета в полето изсъхнаха; затова и радостта сред хората изчезна.
13 Облечете се с вретище и плачете, свещеници! Ридайте, служители на олтара! Влезте и прекарайте нощта във вретища вие, служители на моя Бог! Защото няма вече мирни жертви, нито всеизгаряния в дома на вашия Бог.
15 Търговците, които се обогатиха от търговия с нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките ѝ, ще плачат, ще ридаят 16 (A)и ще казват:
‘Горко, горко на тебе, велики граде, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, скъпоценни камъни и бисери, 17 (B)защото в един единствен час беше опустошено толкова голямо богатство!’
Всички кормчии, всички пътници по корабите и моряци, както и онези, които се препитават от морето, застанаха отдалеч 18 и като гледаха дима от изгарянето му, викаха: ‘Кой може да се мери с този велик град?’ 19 (C)Тогава посипаха с пепел главите си и с плач и ридание викаха:
‘Горко, горко на тебе, велики граде, с чиито скъпоценности се обогатиха всички, които имат кораби по море – защото в един единствен час той запустя! 20 (D)Весели се заради гибелта му ти, небе, и вие, вярващи, апостоли и пророци, защото Бог му е отсъдил възмездие за всичко, което той ви е сторил’.“
21 (E)Тогава един силен ангел вдигна голям сякаш воденичен камък, хвърли го в морето и извика: „Така с насилие ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма да го има вече. 22 (F)Никакви звуци от арфисти, певци, флейтисти и тръбачи няма да се чуват в тебе, нито творец на някакво изкуство няма да се намери в тебе. Шум от воденичен камък няма да се чува в тебе. 23 (G)Светлина от светило няма да се види вече в тебе и глас на младоженец и невеста няма да се чуе в тебе, защото твоите търговци бяха големци на земята и чрез твоите магии бяха измамени всички народи. 24 (H)В него беше пролята кръвта на пророци, на вярващи и на всички, избити на земята.“
12 А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата. 13 Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи. 14 И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“
Притча за поканените на голямата вечеря
15 Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“
16 (A)А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: ‘Елате, понеже всичко е вече готово.’ 18 И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: ‘Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!’ 19 Другият рече: ‘Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!’ 20 Третият рече: ‘Ожених се и затова не мога да дойда.’ 21 Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: ‘Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.’ 22 Слугата се върна и рече: ‘Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.’ 23 Тогава господарят рече на слугата си: ‘Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24 Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми[a]’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.