Book of Common Prayer
Бог е прибежище
61 За първия певец. За съпровод със струнен инструмент. На Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в моя вопъл,
обърни внимание на моята молитва.
3 (A)От края на земята Те призовавам, когато сърцето ми е изнемощяло.
Отведи ме на скалата, която е прекалено висока за мене,
4 (B)защото си мое прибежище,
силна кула против врага.
5 Нека винаги живея в Твоя шатър
и да прибегна до закрилата на Твоите криле.
6 Понеже Ти, Боже, се вслуша в моите обещания,
даде ми наследство като на онези, които благоговеят пред Твоето име.
7 (C)(D)Прибави още дни към дните на царя,
продължи годините му от род в род.
8 (E)Нека винаги да седи на престола пред Бога;
закриляй го със Своята милост и вярност!
9 И така, винаги ще възпявам името Ти,
както и ще изпълнявам обетите си ден след ден.
В Бога е истинското успокоение
62 За първия певец. По Йедутун[b]. Псалом на Давид.
2 [c] Само в Бога се успокоява моята душа,
от Него е моето спасение.
3 Само Той е моя скала и мое спасение.
Той е моя крепост. Няма да се огъна.
4 Докога ще нападате човека?
Всички сте убийци, опасни като наклонена стена и полусрутена ограда.
5 (F)Те намислиха да го съборят от високото място.
Харесва им лъжата.
С устата си благославят, а в сърцето си проклинат.
6 (G)Само в Бога се успокоява моята душа,
в Него е моята надежда.
7 Само Той е моя скала и мое спасение.
Той е моя крепост. Няма да се огъна.
8 (H)В Бога са моето спасение и моята чест.
Бог е моя силна защита, мое прибежище.
9 Народе Божий! Уповавай се на Него по всяко време!
Изливай сърцето си пред Него!
Бог е наше прибежище.
10 (I)Хората са нищо, хората са лъжа
поставени на везни, те политат нагоре;
те всички са по-леки от дихание;
11 (J)Не се уповавайте на насилие,
не се мамете чрез грабеж!
Когато богатството расте, не привързвайте сърцето си към него.
12 (K)Едно каза Бог, два пъти го чух:
„Силата е у Бога“,
13 (L)и на Тебе, Господи, принадлежи милостта,
защото Ти въздаваш на всекиго според делото му.
Господ е Бог на цялата земя
68 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.
2 (A)[a] Да се надигне Бог и да се разпръснат враговете Му,
и нека да бягат от лицето Му онези, които Го мразят.
3 Разнеси ги, както дим се разнася!
Както восък се топи от огън,
така да загинат нечестивите пред лицето на Бога.
4 А благочестивите да се зарадват, да се развеселят пред лицето на Бога
и да възтържествуват с радост.
5 (B)Пейте на Бога, възпявайте името Му!
Превъзнасяйте Онзи, Който шества в небесата!
Името Му е Господ, радвайте се пред лицето Му!
6 (C)Бог е баща на сираци
и защитник на вдовици в святото Си жилище.
7 Бог настанява в семейство самотните,
освобождава затворниците,
а въставащите срещу Неговата воля оставя в пуста земя.
8 (D)Боже, когато Ти предвождаше Своя народ, шествайки през пустинята,
9 (E)земята се тресеше,
дори небесата се изливаха пред лицето на Бога –
на този Синай, който се тресеше
пред Бога, Бога на Израил.
10 Боже, Ти оставяш да падне изобилен дъжд върху Твоето наследство
и когато то изнемогваше, подкрепяше го.
11 Твоят народ живееше там. Боже,
Ти се грижиш за бедния в Своята благост.
12 Господ ще обяви послание.
Вестителките са голямо множество.
13 Царе с войските си бягат ли, бягат,
а жената, която си седи вкъщи, дели плячката;
14 когато се разположихте сред дяловете си,
станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро
и перата ѝ блестят като злато.
15 Когато Всемогъщият разпръсна царете в тази земя,
тя се белна като сняг на планината Цалмон.
16 Васанската планина е Божия планина. Васанската планина е висока планина.
17 Защо вие, високи планини,
завиждате на планината, където Бог благоволи да обитава?
Да! Господ винаги ще обитава там!
18 Божиите колесници са безброй – хиляди, хиляди.
Господ е сред тях на святата планина Синай.
19 (F)Ти се изкачи на височината, плени пленници,
получи дарове от хората. Дори някои от бунтуващите
се са готови да приемат, че Бог обитава там.
20 (G)Да бъде прославян Господ всеки ден!
Бог ни възлага бреме,
но Той ни и спасява.
21 Бог е Бог Спасител за нас.
Избавлението от смъртта е във властта на Господа.
22 Да! Бог ще строши главите на враговете Си
и окосменото теме на онзи, който продължава да върши грях.
23 Господ е казал: „Аз ще ги върна от Васан,
ще ги върна и от морската дълбочина“,
24 (H)за да потопиш крака си в кръв,
а кучетата ти да ядат от враговете.
25 Боже, видяхме Твоето шествие,
шествие на моя Бог, на моя Цар към светилището:
26 отпред вървяха певци,
отзад – свирещите музиканти,
а в средата – девиците с тимпани.
27 (I)„Благославяйте Бога Господа в събранието си,
вие, които сте от Израилевия извор!“
28 Там най-напред са малкият Вениамин,
велможите на Юдея с тяхната дружина,
князете на Завулон, князете на Нефталим.
29 Боже, покажи силата Си,
укрепи това, което си сторил за нас!
30 Царете ще Ти поднесат дарове
от Твоя храм в Йерусалим.
31 Отблъсни животното в тръстиката,
многото бикове сред народите,
които са алчни за сребро.
Разпръсни народите, които желаят война!
32 (J)Ще дойдат велможи от Египет.
Хус[b] ще простре ръце към Бога.
33 Земни царства,
пейте на Бога, възпявайте Господа,
34 Който шества по небето, по прастарите небеса.
Ето Той изпраща Своя глас, мощния Си глас.
35 Прославете силата на Бога.
Неговото величие е над Израил,
Неговото могъщество е над облаците.
36 (K)Боже, Ти си внушителен в Своето светилище.
Той е Бог на Израил, Той дава мощ и сила на Своя народ.
Нека да бъде прославян Бог!
Земята е узряла за съд
14 (A)И видях – ето светъл облак, и Седналият на облака беше подобен на Сина човешки; на главата Си имаше златен венец, а в ръката Си – остър сърп. 15 (B)(C)И друг ангел излезе от храма и извика с висок глас на Онзи, Който седеше на облака: „Изпрати сърпа Си и пожъни, защото е дошъл часът за жътва – земната жътва е узряла.“ 16 Тогава Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята и земята беше пожъната.
17 И друг ангел излезе от храма, който е на небето. Той също носеше остър сърп. 18 (D)И друг ангел излезе от мястото на жертвеника. Той имаше власт над огъня и със силен глас извика към онзи, който държеше острия сърп: „Изпрати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.“ 19 (E)Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия жлеб на Божия гняв. 20 Жлебът беше утъпкан вън от града и кръв потече от жлеба, като стигна чак до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадия.
Седемте ангела с чашите на Божия гняв
15 Видях и друго голямо и чудно знамение на небето: седем ангела държаха седемте наказания, които са последни, защото с тях се изчерпва Божият гняв.
2 (F)И видях нещо като стъклено море, смесено с огън. А победителите на звяра и на изображението му, на белега му[a], на онзи, чието име е представено чрез число, стояха до това стъклено море и държаха Божии арфи. 3 (G)Те пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнеца: „Велики и чудни са Твоите дела, Господи, Боже Вседържителю! Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на народите! 4 (H)Кой няма да благоговее пред Тебе, Господи, и няма да прослави Твоето име? Защото само Ти си свят; затова всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото Твоите праведни дела станаха явни.“
5 (I)След това видях: ето – на небето се отвори храмът на скинията на свидетелството. 6 (J)И от храма излязоха седемте ангела, които държаха седемте наказания, облечени с чисти и светли ленени дрехи и опасани през гърдите със златни пояси. 7 И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее вечно. 8 (K)И храмът се напълни с дима от славата на Бога и от силата Му и никой не можеше да влезе в храма, докато не се изпълниха седемте наказания на седемте ангела.
Призив за покаяние
13 В това време дойдоха някои хора и Му разказаха за галилейците, които Пилат убил, докато извършвали жертвоприношение. Тяхната кръв се смесила с кръвта на жертвите. 2 Иисус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея? 3 Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете. 4 Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим? 5 Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“
Притча за безплодната смокиня
6 Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери. 7 И рече на лозаря: ‘Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?’ 8 Но той му отговори: ‘Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя. 9 И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.