Book of Common Prayer
Молитва на скърбящия праведник
31 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)Господи, при Тебе търся убежище, за да не се посрамя никога.
Избави ме по силата на Своята справедливост,
3 (B)наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш.
Бъди ми здрава скала, дом за прибежище, за да ме спасиш,
4 защото Ти си моя скала и моя крепост;
води ме и ме насочвай заради Своето име.
5 Ти ме избавяш от примката, която тайно са ми поставили,
защото Ти си моето спасение.
6 (C)В Твоята ръка предавам своя дух;
Господи, Боже на истината, Ти ще ме избавиш.
7 Мразя почитателите на суетните идоли,
а се уповавам на Господа.
8 Ще се радвам и ще се веселя заради Твоето милосърдие,
защото Ти милостиво погледна на злочестието ми, п
омогна на моята душа в притеснението
9 и не ме предаде в ръцете на врага;
постави краката ми на просторно място.
10 Господи, смили се над мене, защото се страхувам;
чезнат от скръб окото ми, моята душа и моето тяло.
11 (D)Животът ми отминава в скръб и годините ми – във въздишки;
силата ми изнемощя от моето страдание
и моите кости изсъхнаха.
12 (E)Станах за присмех на всичките си врагове,
посмешище пред моите съседи
и плашило за моите познати;
които ме видят на улицата, бягат от мене.
13 Забравен съм в сърцата, като че съм мъртъв;
заприличах на разбит съд,
14 (F)защото слушам клеветите на мнозина;
около мене е само ужас –
те се наговарят против мене
и замислят да отнемат живота ми.
15 Но на Тебе, Господи, аз се уповавам и казвам:
„Ти си мой Бог.“
16 Броят на годините ми е в Твоята ръка;
избави ме от ръцете на моите врагове –
от тези, които ме преследват.
17 Яви на Своя служител светлината на Своето лице;
спаси ме със Своето милосърдие.
18 Господи, нека не се посрамя,
защото Тебе призовавам;
а нечестивите да се посрамят
и да слязат в ада.
19 Да онемеят лъжливите уста,
които говорят против праведните с дръзка гордост и презрение.
20 Господи, колко много са у Тебе благата,
които пазиш за онези, които благоговеят пред Тебе,
и които приготви пред хората
за онези, които се уповават на Тебе.
21 (G)Ти ги укриваш под закрилата на Своя поглед
от човешки замисли,
скриваш ги под сянка от заговори.
22 Да бъде прославен Господ,
защото прояви Своята чудна милост към мене,
когато бях като крепост под обсада.
23 В смущението си аз мислех:
отхвърлен съм от Твоите очи.
Но Ти чу гласа на молитвата ми,
когато Те призовавах.
24 (H)Обичайте Господа, вие, всички Негови праведници.
Господ закриля верните
и наказва онези, които постъпват горделиво, както заслужават.
25 Бъдете силни и нека крепне сърцето ви,
всички вие, които се уповавате на Господа!
Молитва за помощ
35 Псалом на Давид.
Господи, води борба с онези, които се борят с мене,
и срази онези, които се сражават с мене;
2 вземи оръжие и щит
и се вдигни да ми помогнеш.
3 Размахай копие и секира срещу моите гонители.
Кажи на душата ми: „Аз съм твое спасение!“
4 (A)В безчестие и срам да потънат
онези, които посягат на живота ми;
да отстъпят и да се покрият с безчестие
онези, които замислят зло срещу мене.
5 (B)Да бъдат те като плява пред вятъра
и Господен ангел да ги прогонва.
6 (C)Да бъде пътят им тъмен и хлъзгав
и Господен ангел да ги преследва,
7 защото без причина заложиха мрежата си за мене,
без причина изкопаха яма за душата ми.
8 (D)Върху всеки един от тях да дойде неочаквана погибел
и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него;
нека падне в нея и да загине.
9 А моята душа ще се радва заради това, което стори Господ,
ще се весели за спасението, дошло от Него.
10 (E)Цялото ми същество ще възвести:
„Господи, кой е като Тебе,
Който избавяш слаб от силен,
беден от грабителя му?“
11 (F)Злостни свидетели се надигнаха против мене:
разпитват ме за това, което аз не зная;
12 (G)отвръщат ми със зло за доброто,
аз съм изоставен и самотен.
13 А когато те бяха болни,
обличах вретище[a],
изтощавах душата си с пост
и сърцето ми се изля в молитва.
14 Постъпвах така, като че за мой приятел, за мой брат се молех;
ходех тъжен, с наведена глава, като че ли майка оплаквах.
15 Но когато аз срещах пречки по пътя си, те се радваха и се съюзяваха.
Съюзиха се против мене хора, които не познавам.
Не преставаха да ме охулват;
16 в сборището на безбожниците присмехулниците
злостно точеха зъби срещу мене.
17 (H)(I)Господи, докога само ще гледаш това?
Спаси живота ми от техните злодейства,
избави ме от тези лъвове.
18 Аз ще Те прославя във великото събрание,
ще Те възхваля пред целия народ,
19 (J)за да не тържествуват над мене
онези, които несправедливо враждуват против мене,
нито да се присмиват с очи
тези, които ме мразят без причина.
20 (K)Защото не за мир говорят те,
а против мирните хора по земята кроят коварни замисли;
21 разтварят уста против мене;
злорадстват с думите: „Добре! Добре! Ние го видяхме със собствените си очи!“
22 (L)Ти, Господи, видя – недей мълча;
Господи, не се отдалечавай от мене!
23 Пробуди се, застъпи се за моето право!
Боже мой и Господи мой, Ти води моето дело!
24 Ти, Господи, Боже мой, си справедлив
и нека те да не тържествуват над мене.
25 Да не казват в сърцето си: „Добре! Ето това ние желаехме!“
Да не казват: „Погълнахме го.“
26 В безчестие и срам да потънат всички,
които се радват на моето нещастие.
Да се облекат в срам и позор
онези, които говорят надменно срещу мене.
27 (M)Да се радват и да се веселят
онези, които подкрепят правото ми дело,
и винаги да казват: „Велик е Господ,
Който желае спасение на Своя служител!“
28 А езикът ми ще възвестява Твоята справедливост
и ще отправя прослава към Тебе всеки ден.
Йов повторно отговаря на Вилдад. Молба за състрадание и вяра в живия Изкупител
19 В отговор Йов каза: 2 „Докога ще огорчавате душата ми и ще ме измъчвате с думи? 3 Ето вече десет пъти[a] ме посрамвате и не ви е срам да се отнасяте зле с мене. 4 Даже ако наистина съм съгрешил, грешката засяга лично мене. 5 Ако ли искате да се превъзнасяте спрямо мен и да ме укорявате за моя позор, 6 знайте, че Бог ме повали и в мрежата Си ме обгърна. 7 (A)Ето аз викам: ‘Насилие!’, и никой не ми отговаря, викам за помощ, а съд няма.
14 Далеч останаха моите сродници и моите доверени хора ме забравиха. 15 Гостувалите в моя дом и слугините ми ме презират като чужденец, външен станах в техните очи. 16 Викам слугата си, той не откликва; аз самият трябва да го моля. 17 Дъхът ми опротивя на жена ми и станах противен за своите сродници. 18 Дори малките деца ме презират: когато се появя, те ме одумват. 19 (A)От мене се отвращава най-близкият ми кръг от приятели и тези, които аз обичах, се обърнаха против мене. 20 Станах кожа и кости; косите ми се оголиха като зъбите. 21 Смилете се над мене, пожалете ме, вие, приятели мои – защото Божията ръка ме порази. 22 Защо и вие ме преследвате, както Бог, и не се насищате да разкъсвате плътта ми?
23 О, ако бяха записани моите речи! Ако бяха в свитък начертани, 24 с железен резец врязани и чрез олово увековечени върху скала! 25 Но аз зная, Моят Изкупител е жив. Накрая Той ще се издигне над праха. 26 И аз, без своята разлагаща се кожа и без своята плът, ще видя Бога. 27 Аз сам ще Го видя; моите очи ще Го видят не като очи на противник. Сърцето ми се топи в гърдите ми в очакване!
Проповед в Антиохия Писидийска
13 (A)Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим. 14 Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха. 15 След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“ 16 Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте! 17 (B)Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам. 18 (C)Около четиридесет години ги храни в пустинята 19 (D)и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им. 20 (E)А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил. 21 (F)После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години. 22 (G)А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: ‘Намерих мъж по сърцето Си – Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.’ 23 (H)От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус – Спасител на Израил. 24 (I)А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение на целия израилски народ. 25 (J)И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: ‘За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете’.
18 Но юдейските власти не повярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия 19 и не ги попитаха: „Този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?“ 20 Тогава неговите родители отговориха: „Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп. 21 А сега как вижда, не знаем, и кой му е отворил очите, не знаем. Попитайте него! Той е пълнолетен, нека сам говори за себе си.“ 22 (A)Родителите му казаха това, понеже се бояха от юдеите, защото юдейските власти се бяха вече наговорили да отлъчат от синагогата онзи, който Го признае за Христос. 23 Затова неговите родители казаха: „Той е пълнолетен. Попитайте него!“
24 Тогава повикаха повторно човека, който беше сляп, и му казаха: „Въздай слава на Бога[a]! Ние знаем, че Този Човек е грешник.“ 25 А той отговори: „Не зная дали е грешник. Зная едно – че бях сляп, но сега виждам.“ 26 Тогава го попитаха пак: „Какво направи с тебе? Как ти отвори очите?“ 27 Той им отговори: „Казах ви вече и не чухте. Защо искате да чуете това отново? Да не би и вие да искате да станете Негови ученици?“ 28 А те го изругаха и казаха: „Ти си Негов ученик, а ние сме Мойсееви ученици. 29 Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.“ 30 В отговор човекът им каза: „Това е чудното, че вие не знаете откъде е, но ми отвори очите. 31 А знаем, че Бог не слуша грешници, но слуша този, който Го почита и изпълнява Неговата воля. 32 Открай време не се е чуло някой да е отворил очите на човек, роден сляп. 33 Ако Този Човек не беше от Бога, нямаше да може да направи нищо.“ 34 В отговор те му казаха: „Ти си роден цял в грехове – ти ли ще ни учиш?“ И го изгониха навън.
35 Иисус чу, че са го изгонили навън, намери го и му рече: „Ти вярваш ли в Божия Син?“ 36 Той отговори: „А Кой е Той, господине, за да повярвам в Него?“ 37 (B)Иисус му каза: „Ти си Го видял и Той е, Който говори с тебе.“ 38 А той рече: „Вярвам, Господи!“ И Му се поклони.
39 (C)Тогава Иисус каза: „За съд дойдох Аз на този свят, за да прогледнат невиждащите, а виждащите да ослепеят.“ 40 Онези от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, запитаха Го: „Нима и ние сме слепи?“ 41 (D)Иисус им каза: „Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате: ‘Виждаме’. Затова грехът ви остава.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.