Book of Common Prayer
Обещание за Божия избраник Давид
89 (A)Поучение на Еман Езрахит.
2 [a] Вечно ще възпявам милостите на Господа;
устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.
3 Защото казвам: съгради милост завинаги;
утвърди Своята истина, както небесата.
4 Сключих завет с Моя избраник;
клех се на своя служител Давид.
5 (B)Ще утвърдя завинаги твоето потомство;
ще запазя твоя престол за всички родове.
6 Господи, небесата прославят Твоите чудеса
и в събранието на светиите – Твоята истина,
7 (C)защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата,
и кой е подобен на Него сред синовете Божии?
8 (D)Страшен е Бог в съвета на светиите.
Той е велик и страшен за всички около Него.
9 Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи?
Твоята истина Те обгражда.
10 (E)Ти владееш над яростното море.
Надигнат ли се вълните му, Ти ги укротяваш.
11 Съкруши Раав[b] като смъртно ранен;
със силната Си ръка разпръсна Своите врагове.
12 (F)Твои са небесата и Твоя е земята;
Ти създаде земята и всичко, което я изпълва.
13 Ти създаде север и юг;
Тавор и Хермон прославят Твоето име.
14 Твоята мишца е крепка.
Ръката Ти е силна, а десницата – готова за действие.
15 (G)Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост.
Милост и истина вървят пред Тебе.
16 Щастлив е народът, който познава звука на рога.
Господи, те живеят в светлината на Твоето лице.
17 Ежедневно се радват заради Твоето име
и се въздигат с правдата Ти,
18 защото Ти си украсата на силата им
и нашият рог ще се издигне с Твоето благоволение.
19 Нашият щит е от Господа
и нашият цар – от Светия Израилев.
20 Някога беше говорил на Своя посветен във видение
и беше казал: „Помогнах на един герой.
Измежду народа издигнах избраник.
21 (H)Намерих Своя служител Давид
и го помазах със святия Си елей.
22 (I)Ръката Ми ще пребъде с него,
а Моята мишца ще го подкрепя.
23 Врагът няма да го притесни;
беззаконникът няма да го потиска.
24 Ще разпръсна пред него враговете му;
ще поразя тези, които го мразят.
25 Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него;
чрез Моето име ще се издигне рогът му.
26 Ще простра над морето ръката му
и над реките – десницата му.
27 (J)(K)Той ще ми казва: ‘Ти си мой Отец,
мой Бог и твърдина на моето спасение.’
28 И ето Аз ще го направя първороден син,
върховен сред земните царе.
29 Завинаги ще съхраня милостта Си към него
и заветът Ми с него ще остане непокътнат.
30 И потомството му ще бъде вечно
и неговият престол – като дните на небето.
31 Ако синовете му изоставят Моя закон
и не спазват Моите заповеди;
32 ако оскверняват Моите наредби
и не се придържат към Моите повели,
33 ще накажа тяхното безчинство с жезъл
и тяхната неправда – с удари.
34 Обаче няма да оттегля милостта Си от него
и няма да изневеря на верността Си към него.
35 (L)Няма да наруша завета Си
и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми.
36 (M)Веднъж се клех в святостта Си,
как сега да лъжа Давид.
37 (N)Потомството му ще пребъде вечно,
а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене.
38 Завинаги ще стои твърдо като луната;
ще бъде верен свидетелят на небесата.“
39 Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник,
Ти се разгневи срещу него.
40 Пренебрегна завета със Своя служител
и оскверни короната му.
41 (O)Разруши всичките му огради,
превърна крепостите му в развалини.
42 Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя;
стана за присмех на своите съседи.
43 Ти издигна десницата на неговите потисници;
зарадва враговете му.
44 Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка.
45 Отне блясъка от него
и хвърли престола му на земята.
46 Ти съкрати младостта му и го покри със срам.
47 (P)Докога, Господи, ще се криеш от мене?
Докога ядът Ти ще пламти като огън?
48 Спомни си колко е кратък животът ми;
че всички хора сътвори смъртни.
49 Кой от хората е живял, без да види смърт,
и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите?
50 Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости?
Ти се закле на Давид в Своята вярност.
51 Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители,
укора от всички народи, който си нося у себе си.
52 Господи, Твоите врагове Те хулят,
подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.
53 (Q)Славете Господа за вечни времена! Амин, амин!
Победи на Йефтай
12 (A)Тогава мъжете от Ефремовото племе се събраха, потеглиха към Цафон и казаха на Йефтай: „Ти защо ходи да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние с огън ще изгорим къщата ти заедно с тебе.“ 2 Йефтай им отговори: „Само аз и моят народ имахме голям спор с амонците. Аз ви повиках, но вие не ме освободихте от властта им. 3 Като видях, че вие няма да ме освободите, изложих живота си на опасност и тръгнах на бой срещу амонците, и Господ ги предаде под моя власт. А сега защо сте дошли при мене днес – да започнете битка ли?“ 4 Тогава Йефтай събра всички галаадски мъже и влезе в битка с Ефремовото племе. Галаадските мъже избиха ефремците. А ефремците бяха казали: „Вие сте бежанци от Ефремовото племе, а Галаад е посред Ефремовото и Манасиевото племе.“ 5 (B)Галаадците завзеха бродовете, водещи през Йордан към областта на Ефремовото племе. А когато някой от ефремските бегълци кажеше: „Позволете ми да премина“, тогава галаадските мъже му отговаряха: „Ти не си ли ефремец?“ Когато такъв кажеше: „Не“, 6 (C)те му нареждаха: „Кажи шиболет“, а той казваше: „Сиболет“, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава те го хващаха и заколваха при бродовете през Йордан. По онова време от ефремците паднаха убити четиридесет и две хиляди мъже.
7 Йефтай управляваше като съдия над Израил в продължение на шест години. След това галаадецът Йефтай умря и беше погребан в един от галаадските градове.
Други чудеса на апостолите
12 (A)Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор. 13 От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше. 14 И все повече вярващи се присъединяваха към Господа – множество мъже и жени, – 15 (B)тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16 Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
Апостолите пред синедриона
17 (C)Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист, 18 (D)заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече: 20 „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“ 21 Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха: 23 „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“ 24 Когато чуха тези думи, първосвещеникът[a], началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. 25 Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“ 26 (E)Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.
Беседата с Никодим
3 (A)Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски първенец. 2 (B)Той дойде нощем при Иисус и Му каза: „Рави, знаем, че си Учител, изпратен от Бога, защото никой не може да върши тези чудеса, които Ти правиш, ако Бог не е с него.“ 3 (C)Иисус му отговори: „Истината, истината ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види Божието царство.“ 4 Никодим Го попита: „Как може възрастен човек да се роди? Нима може повторно да влезе в утробата на майка си и да се роди?“ 5 Иисус отговори: „Истината, истината ти казвам: ако някой не се роди чрез вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. 6 (D)Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. 7 Не се чуди, че ти казах: ‘Трябва да се родите свише’. 8 (E)Вятърът духа, където си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така е с всеки, роден от Духа.“ 9 Тогава Никодим Го запита: „Как може да стане това?“ 10 Иисус му отговори: „Ти си известен учител в Израил и не знаеш ли това? 11 (F)Истината, истината ти казвам: ние говорим за това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, а вие не приемате свидетелството ни. 12 Щом не вярвате, когато ви говорих за земните работи, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните? 13 (G)Никой не е възлязъл на небето освен слезлия от небето Син човешки, Който е на небето.
14 (H)И както Мойсей издигна медната змия на дърво в пустинята, така трябва Синът човешки да бъде издигнат, 15 та всеки, който вярва в Него, да не погине[a], а да има вечен живот. 16 Защото Бог толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот. 17 (I)Понеже Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. 18 (J)Онзи, който вярва в Него, няма да бъде осъден, а който не вярва, вече е осъден, понеже не е повярвал в Единородния Божий Син. 19 (K)Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха мрака повече от светлината, понеже делата им бяха лоши. 20 (L)(M)И всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не се открият делата му, понеже са лоши[b]. 21 А този, който постъпва според истината, отива към светлината, за да стане явно, че делата му са извършени от послушание към Бога.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.