Book of Common Prayer
Призив за помощ
70 (A)(B)За първия певец. Псалом на Давид. За възпоменание.
2 [a] Боже, побързай да ме избавиш,
Господи, побързай да ми помогнеш.
3 Нека в безчестие и срам потънат
всички, които посягат на живота ми;
да отстъпят посрамени
онези, които злорадстват над нещастието ми!
4 Да се смутят и се засрамят тези,
които злорадстват, като казват: „Нека! Нека!“
5 Да се радват и веселят заради Твоите дела
всички, които Те търсят,
и онези, които се стремят към Твоето спасение,
винаги да казват: „Велик е Бог!“
6 Аз пък съм беден и сиромах;
Боже, бързай към мене!
Ти си ми Помощник и Спасител!
Боже мой, не се бави!
Молитва за утеха и помощ на преклонни години
71 (C)(D)На Тебе, Господи, се надявам,
за да не се посрамя никога.
2 Чрез Твоята справедливост ме освободи и избави,
чуй ме и ме спаси.
3 Бъди ми закрила, на която винаги мога да разчитам.
Ти си отредил моето спасение,
защото си моя твърдина и моя крепост.
4 (E)Боже мой, освободи ме от ръката на нечестивия
и от ръката на несправедливия и потисника,
5 Защото Ти, Господи, си моята надежда.
Господи, от младините ми си мое упование.
6 На Тебе разчитам от майчина утроба,
Ти ме отдели по рождение.
За Тебе е моята непрестанна прослава.
7 За мнозина бях като чудо.
Ти обаче си мое сигурно прибежище.
8 Устата ми е пълна
с прослава за Тебе и цял ден Те възпявам.
9 Не ме отхвърляй, когато остарея,
не ме изоставяй, когато губя силата си.
10 Защото враговете ми говорят за мене;
тези, които искат да ме убият, се съветват помежду си
11 (F)и казват: „Бог го изостави.
Преследвайте го и го хванете, защото няма кой да го спаси.“
12 (G)Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже, побързай да ми помогнеш!
13 (H)Да се посрамят и да загинат противниците на душата ми;
със срам и безчестие да се покрият тези, които ми желаят зло.
14 Аз пък винаги ще се надявам
и ще постоянствам в Твоята прослава.
15 (I)Устата ми ще разказва за Твоята справедливост
и всеки ден за безбройните Ти благодеяния.
16 Аз ще вникна във великите дела на Господа, своя господар;
вечно ще припомням само Твоята справедливост.
17 (J)Боже, Ти ме наставляваш от моята младост
и досега известявам за Твоите чудеса.
18 (K)Не ме изоставяй, когато остарея и побелея, Боже,
докато мога да свидетелствам на този род
за Твоята сила и на всички следващи – за Твоята мощ.
19 (L)Господи, Твоята справедливост достига до небесата.
Ти твориш велики неща. Господи, кой е велик като Тебе?
20 (M)Ти ми даде да усетя много страдания и беди,
но ме върна към живот,
изведе ме обратно от земните бездни.
21 Ти ме умножи и възвеличи;
обърнат към мене, ме утеши.
22 Боже мой, ще те славя с арфа заради Твоята вярност;
ще възпявам с гусла Тебе, Светия Израилев.
23 Устата ми ще се радва, когато Те възпявам,
ще се радва и моята душа, спасена от Тебе.
24 Езикът ми всеки ден ще говори за Твоята справедливост,
защото онези, които ми желаят зло, са посрамени и унизени.
Плач за оскверненото светилище
74 Поучение на Асаф.
Боже, защо ни отхвърли завинаги,
защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?
2 (A)Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност,
който спаси като начало на Своето наследство.
Спомни си и тази планина Сион, на която се засели.
3 Простри ръцете Си към вековните развалини.
Врагът разруши всичко в светилището.
4 Твоите врагове крещят сред храма Ти.
Поставиха своите знаци за знамена.
5 Приличаха на секачи в гъсталак.
6 Ето разбиват в него всички украси
с брадви и чукове.
7 (B)Запалиха Твоето светилище
и оскверниха жилището на Твоето име.
8 Замислиха да ни изтребят до крак
и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.
9 Знамения за нас не се виждат.
Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае – докога още?
10 (C)Докога, Господи, врагът ще ни укорява
и противникът ще пренебрегва Твоето име?
11 (D)Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си?
Извади я от дрехата Си и ги изтреби.
12 Бог е мой цар от древността.
Той е спасението по земята.
13 (E)Ти раздели морето със силата Си
и строши главите на водните чудовища.
14 (F)Строши главата на левиатана[a]
и я даде за храна на пустинните животни.
15 Ти раздели извори и потоци,
пресуши буйни реки.
16 (G)Твой е денят, също и нощта.
Ти създаде светлината и слънцето.
17 Ти установи всички граници на земята,
направи лятото и зимата.
18 Спомни си, че врагът хулеше Господа;
един безумен народ пренебрегва Твоето име.
19 Не давай на зверовете душата на Своята гургулица!
Не забравяй живота на Своите сиромаси.
20 Погледни към Своя завет[b]!
Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.
21 Не оставяй потиснатият да се върне посрамен!
Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!
22 Стани, Боже, защити делото Си;
припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.
23 Не забравяй вика на Твоите противници,
растящия рев на въстаналите против Тебе.
4 В това време като съдия над Израил беше въздигната пророчицата Девора, жена на Лапидот. 5 Тя живееше под Деворината палма, между Рама и Ветил, в Ефремовата планина; при нея отиваха израилтяните за съд. 6 (A)Девора изпрати пратеници до Варак, потомък на Авиноам, от Кедес в Нефталимовото племе, повика го и му каза: „Господ, Бог Израилев, заповядва: ‘Иди, възлез на планината Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от племената на Нефталим и Завулон. 7 (B)А Аз ще насоча към тебе при потока Кисон военачалника на Явин – Сисар, както и неговите колесници и многобройната му войска, и ще го предам под твоя власт’.“ 8 Варак ѝ отговори: „Ако дойдеш с мене, ще отида и аз; но ако не дойдеш с мене, няма да отида[a].“ 9 В отговор тя каза: „Да, аз ще дойда с тебе. Но няма да бъде твоя славата при похода, на който отиваш, защото под властта на женска ръка Господ ще предаде Сисар.“ И така Девора пое на път и дойде заедно с Варак в Кедес. 10 Варак свика мъжете от племената на Завулон и Нефталим в Кедес и след него потеглиха десет хиляди мъже. Така също и Девора тръгна заедно с него.
11 А кенеецът Евер, Мойсеев сродник, който се беше отделил от кенейците, потомци на Ховав, разпъна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес.
12 И съобщиха на Сисар, че Авиноам, потомък на Варак, се е изкачил на планината Тавор. 13 Сисар призова всичките си деветстотин железни колесници, както и всички мъже, които бяха заедно с него, и потегли за битка от Харошет-Гоим при потока Кисон. 14 Тогава Девора каза на Варак: „Тръгни, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисар под твоя власт. Ето Сам Господ тръгва пред тебе!“ И така, Варак слезе от планината Тавор заедно с десет хиляди мъже. 15 (C)Тогава Господ приведе в уплах Сисар пред меча на Варак и всичките му колесници и цялата му войска, и Сисар слезе от колесницата си и побягна пеша. 16 Варак преследва тези колесници и войската до Харошет-Гоим. Цялата войска на Сисар беше поразена от меч – не остана жив нито един.
17 А Сисар побягна пеша в шатрата на Яил, жената на кенееца Хевер, защото между асорския цар Явин и племето на кенееца Хевер имаше приятелски отношения. 18 Тогава Яил посрещна Сисар и му каза: „Свърни, господарю мой, свърни при мене, не се бой.“ Когато той влезе при нея в шатрата, тя го покри с черга. 19 Сисар я помоли: „Дай ми да пия малко вода, жаден съм.“ Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го покри. 20 Сисар продължи: „Застани при входа на шатрата и ако някой дойде да те попита: ‘Има ли някой тука?’, ти отговори: ‘Няма.’“ 21 Яил, жената на Хевер, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, полекичка отиде при него и заби кола в слепите му очи, така че той се заби чак в земята. А Сисар беше дълбоко заспал от умора – така той издъхна. 22 След това се появи Варак, който преследваше Сисар. Яил го посрещна с думите: „Ела, ще ти покажа мъжа, когото ти търсиш.“ Когато той свърна при нея, ето Сисар лежеше мъртъв, с кол в слепите си очи.
23 Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин на израилтяните.
15 В онези дни Петър се изправи сред учениците – а бяха се събрали около сто и двадесет души – и рече: 16 (A)„Братя! Трябваше да се изпълни написаното, което бе предрекъл Светият Дух чрез устата на Давид за Юда, водача на онези, които заловиха Иисус. 17 Защото той бе причислен към нас и получи жребия на това служение, 18 (B)но с наградата за злодеянието си придоби нива и като се строполи, пръсна се през средата и всичките му вътрешности се изсипаха. 19 И това стана известно на всички жители на Йерусалим. Затова нарекоха тази нива на техен език Акелдама, тоест кръвна нива. 20 (C)Защото в книгата на псалмите е написано: ‘Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него, и званието му друг да вземе.’ 21 И тъй, нужно е един от тези мъже, които бяха с нас през цялото време, докато общуваше с нас Господ Иисус – 22 (D)откакто бе кръстен от Йоан до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.“ 23 Тогава предложиха двама: Йосиф – наричан Варсава, който получи и името Юст, и Матия. 24 (E)След това се помолиха с думите: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двамата си избрал 25 да приеме жребия на това служение и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място.“ 26 (F)Хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия. И той бе причислен към единадесетте апостоли.
55 Там бяха също много жени, които гледаха отдалеч. Те бяха последвали Иисус от Галилея и Му служеха. 56 (A)Сред тях бяха Мария Магдалина и Мария, майката на Яков и Йосия, и майката на Зеведеевите синове.
Снемане на Иисус от кръста и погребението Му
57 (B)А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус. 58 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото. 59 Йосиф взе тялото, обви Го в чиста плащаница 60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скала, и като привали голям камък върху входа на гроба, си отиде. 61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
Стража при гроба на Иисус Христос
62 На другия ден, след петъка, първосвещениците и фарисеите се събраха пред Пилат 63 (C)и казаха: „Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник каза, още докато беше жив: ‘След три дни ще възкръсна.’ 64 (D)Затова заповядай да се пази гробът до третия ден, та да не могат учениците Му да отидат и да Го откраднат, и след това да кажат на народа: ‘Възкръсна от мъртвите.’ И тази последна измама ще бъде по-лоша от първата.“ 65 Пилат им рече: „Имате стража, идете и я поставете, както знаете.“ 66 И те отидоха, погрижиха се за охраната на гроба, като запечатаха камъка и поставиха стража.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.