Book of Common Prayer
Благословение за царя и неговото царство
72 (A)На Соломон. Боже, дай на царя Своето правосъдие
и на царския син – Своята правда,
2 за да съди Твоя народ справедливо
и да раздава правосъдие за угнетените.
3 (B)Планините да донесат мир за народа Ти,
а хълмовете – правда.
4 Той ще съди бедните сред народа;
ще спаси децата на сиромаха и ще унищожи нечестивия.
5 (C)(D)И родовете ще се боят от Тебе, докато има слънце,
докато луната съществува.
6 (E)Той ще слезе като дъжд над окосена ливада,
като дъждовни капки, напояващи земята.
7 Праведникът ще благоденства в неговите дни
и ще има мир в изобилие, докато луната съществува.
8 (F)Той ще владее от море до море
и от река Ефрат до краищата на света.
9 (G)Жителите на пустинята ще коленичат пред него
и враговете му ще лижат прахта.
10 (H)Царете на Тарсис[a] и островите ще му донесат подаръци,
а царете на Шева и Сева ще му поднесат дарове.
11 И всички царе ще му се поклонят
и всички народи ще му служат,
12 (I)защото ще спаси бедния, викащ за помощ,
нуждаещия се, както и безпомощния.
13 Ще се смили над унижения и сиромаха
и ще спаси живота на бедните.
14 Ще ги избави от притеснение и насилие,
защото тяхната кръв е скъпоценна в очите му.
15 И той ще живее и ще му се предаде златото на Шева.
И ще се молят за него непрестанно
и всеки ден ще го благославят.
16 (J)Ще има изобилие на жито по земята, стигащо до върховете на планините,
гъсто и буйно като горите на Ливан.
А жителите на градовете ще се размножават като тревата по земята.
17 (K)Името му ще бъде вечно
и ще се предава, докато грее слънцето.
Чрез него ще бъдат благословени
всички народи и ще го славят.
18 Славете Господа,
Бог Израилев,
единствен Той прави чудеса.
19 Славното Му име да бъде възхвалявано завинаги
и цялата земя да се изпълва с него.
Амин, амин.
20 Завършиха молитвите на Давид, Йесеевия син.
Йод
73 (A)Твоите ръце ме сътвориха и ме оформиха;
надари ме с разум, за да мога да науча Твоите заповеди.
74 Тези, които имат страхопочитание пред Тебе, ще ме видят и ще се зарадват,
защото се уповавам на Твоето слово.
75 Господи, зная, че Твоите решения са справедливи
и Ти справедливо ме наказа.
76 Нека Твоята милост да бъде утеха за мене
според Твоето слово към Своя служител.
77 Да дойде върху мене Твоето милосърдие и аз ще живея,
защото Твоят Закон е моя утеха.
78 Нека бъдат посрамени горделивите, защото несправедливо ме угнетяват;
аз пък ще размислям за Твоите заповеди.
79 Нека се обърнат към мене тези, които благоговеят пред Тебе
и които познават Твоите заповеди.
80 Нека сърцето ми да бъде чисто чрез Твоите наредби,
за да не се посрамя.
Каф
81 (B)Душата ми копнее за спасение от Тебе;
аз се уповавам на Твоето слово.
82 Очите ми копнеят за Твоето слово;
те питат кога ще ме утешиш.
83 Станах като мях, който изсъхва от дима,
но Твоите наредби не забравих.
84 Колко са дните на Твоя служител?
Кога ще накажеш моите гонители?
85 Горделивите, които не постъпват според Твоя Закон,
изкопаха яма за мене.
86 Всички Твои заповеди са истинни.
Гонят ме несправедливо, помогни ми.
87 Без малко щяха да ме погубят на земята,
но аз не изоставих Твоите разпоредби.
88 Дай ми да живея по Твоята милост
и ще спазвам заповедите, изречени от Тебе.
Ламед
89 (C)Господи, Твоето слово
е утвърдено за вечни времена в небесата;
90 Твоята истина преминава от род в род.
Ти си поставил земята на твърди основи и тя стои.
91 По Твоите решения всичко съществува досега,
защото всичко служи на Тебе.
92 Ако Твоят Закон не беше утеха за мене,
аз щях да загина в скръбта си.
93 Няма никога да забравя Твоите заповеди,
защото чрез тях Ти ми даряваш живот.
94 Аз съм Твой, спаси ме,
защото вниквах в Твоите разпоредби.
95 Нечестивите ме причакват, за да ме погубят,
но аз размишлявам над Твоите заповеди.
96 Видях, че всяко съвършенство има граница,
но Твоята заповед е безкрайно богата.
Втори съдия – Аод
12 Израилтяните започнаха пак да извършват лоши дела пред Господа и Господ даде сила на моавския цар Еглон против израилтяните, понеже те извършваха лоши дела пред Господа. 13 Той събра при себе си амонци и амаликитци, потегли на война, та порази Израил и завладя Града на палмите. 14 Затова израилтяните робуваха на моавския цар Еглон в продължение на осемнадесет години.
15 Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна за спасител Аод, син на Гера, от Вениаминовото племе, който беше левичар. Чрез него израилтяните изпратиха дарове на моавския цар Еглон. 16 Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под горната си дреха на дясното бедро, 17 и поднесе даровете на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек много дебел. 18 Когато Аод поднесе всички дарове и изпрати мъжете, които донесоха даровете, 19 върна се сам при каменните идоли, които са в Галгал, и каза: „Царю, имам тайно послание за тебе!“ Тогава царят заповяда да не се говори и всички, които стояха при него, излязоха. 20 Тогава Аод дойде при него – той седеше в прохладната си горна стая, която беше приготвена само за него. Аод каза: „Имам за тебе послание от Бога.“ Еглон се надигна от стола. 21 Аод простря лявата си ръка и взе меча от дясното си бедро и го прониза в корема му 22 толкова, че след острието влезе и дръжката. Тлъстината обхвана острието, така че Аод не можеше да извади от корема му меча, който излезе отзад. 23 Тогава Аод излезе в преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.
24 След като излезе, слугите на Еглон дойдоха и видяха, че вратата на горната стая е заключена. Тогава си казаха: „Навярно той е по нужда в прохладната стая.“ 25 Чакаха доста дълго, но напразно, защото той не отваряше вратата на горната стая. Затова взеха ключ и отключиха, и ето – господарят им лежеше мъртъв на земята.
26 Докато всички се чудеха, Аод избяга, мина покрай каменните идоли и се спаси в Сеират. 27 Когато пристигна там, той засвири с тръба на Ефремовата планина и израилтяните слязоха заедно с него от планината, а той вървеше начело. 28 И им каза: „Вървете след мене, защото Господ предаде вашите врагове, моавците, под ваша власт.“ Те тръгнаха след него, превзеха бродовете през Йордан откъм Моавската земя и не допуснаха никой да премине. 29 Тогава избиха около десет хиляди мъже от моавците, все здрави и силни воини, и никой не се избави. 30 (A)Така в онзи ден моавците се покориха под властта на Израил. Тогава земята беше спокойна от врагове в продължение на осемдесет години.
Обещание за изпращане на Светия Дух
1 (A)(B)Първата книга[a], Теофиле, написах за всичко, което Иисус започна да върши и да учи 2 до деня, когато се възнесе, като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които бе избрал. 3 (C)На тях с много доказателства представи Себе Си жив след Своето страдание, като им се явяваше в продължение на четиридесет дена и говореше за Божието царство.
4 (D)И когато беше заедно с тях, Той им заповяда: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отец, за което сте слушали от Мене, 5 (E)защото Йоан кръщаваше с вода, а вие след няколко дена ще бъдете кръстени със Светия Дух.“
Възнесение на Иисус Христос
6 (F)А събралите се Го питаха: „Господи, дойде ли времето да възстановиш царството на Израил?“ 7 (G)Той им рече: „Не се пада на вас да знаете времето или часа, които Отец е определил чрез Своята власт, 8 (H)но вие ще получите сила, когато слезе върху вас Светият Дух, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и чак до края на земята.“
9 И като каза това, докато те все още Го гледаха, Той се издигна нагоре и облак Го скри от очите им. 10 И както се взираха към небето, докато Той се издигаше, ето пред тях застанаха двама души в бели дрехи 11 (I)и рекоха: „Галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“
Избиране на Матия за апостол
12 (J)Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Йерусалим – на един съботен път[b] разстояние. 13 (K)И като дойдоха, качиха се в горната стая, където отсядаха: Петър и Яков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилота, и Юда Яковов. 14 Те всички в единомислие прекарваха в усърдна молитва заедно с някои жени, с Мария, майката на Иисус, и с Неговите братя.
Кръстна смърт на Иисус Христос
45 (A)А от шестия до деветия час настана тъмнина по цялата страна, 46 (B)а около деветия час Иисус извика с висок глас: „Илѝ! Илѝ! Лама̀ савахтанѝ?“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“ 47 Някои от застаналите наблизо, като чуха, казаха: „Той вика Илия.“ 48 (C)И веднага един от тях прибяга, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстиков прът, Му подаде да пие. 49 Другите пък говореха: „Чакай, да видим дали ще дойде Илия да Го избави.“ 50 А Иисус, като извика пак силно, издъхна.
51 (D)И, ето завесата на храма се раздра на две, отгоре додолу, и земята се разтърси, и скалите се разпукаха, 52 и гробовете се разтвориха, и много тела на починали светии възкръснаха, 53 и като излязоха от гробовете след възкресението на Иисус, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.
54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и всичко, което стана, твърде много се уплашиха и рекоха: „Наистина Божий Син е бил този Човек!“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.