Book of Common Prayer
Блажен е милосърдният
41 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Блажен е онзи, който наглежда беден.
Господ ще го избави в злочест ден.
3 Господ ще го запази и ще съхрани живота му.
И ще бъде блажен на земята.
Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.
4 Господ ще го подкрепи на болничното му легло.
Ти ще промениш болестта му в здраве.
5 Аз казах: „Господи, смили се над мене;
изцели душата ми, защото съгреших спрямо Тебе.“
6 Моите врагове говорят лошо за мене:
„Кога ще умре и ще изчезне името му?“
7 И ако някой идва да ме види, говори лъжи.
Той трупа у себе си лошите неща за мене,
разказва ги, щом излезе на улицата.
8 Всички, които ме мразят,
шепнат против мене:
9 „Злощастна болест го е хванала.
Той легна и няма вече да стане.“
10 (B)Дори моят близък приятел, на когото аз се доверявах,
който яде моя хляб, той се надигна против мене.
11 Но Ти, Господи, бъди милостив към мене
и ме изправи, и аз ще им отплатя.
12 Ще разбера, че си благосклонен към мене,
ако моят враг не възтържествува над мене,
13 но ме запазиш здрав
и ме поставиш пред лицето Си завинаги.
14 (C)Славете Господа, Бог Израилев,
за вечни времена. Амин, амин!
Възмездие за нечестивия
52 За първия певец. Поучение на Давид, 2 (A)[a] когато едомецът Доик дойде да съобщи на Саул и да му каже, че Давид е отишъл в дома на Ахимелех.
3 [b] Защо, насилнико, се хвалиш със своето злодейство?
Божията милост е всеки ден с мене.
4 (B)Твоят език измисля как да разруши;
като изострен нож си ти, измамнико.
5 (C)Ти обичаш злото повече от доброто,
обичаш лъжата повече, отколкото да говориш истината.
6 Ти, коварни езико, обичаш всички гибелни думи.
7 (D)Затова Бог ще те съкруши завинаги;
ще те грабне и ще те изтръгне от твоя шатър,
и ще те изкорени от страната на живите.
8 А праведните ще видят и ще се уплашат,
и ще му се присмеят, като кажат:
9 „Ето мъж, който не прие Бога за свой защитник,
а се надяваше на голямото си богатство
и се уповаваше на злодеянията си.“
10 (E)Но аз съм като зеленеещо се маслиново дърво в Божия храм
и се надявам на Божията милост, сега и винаги.
11 Вечно ще Те прославям за това, което стори.
Аз се надявам на Тебе сред Твоите благочестиви,
защото Ти си благ.
Молитва за защита в Божието име
44 За първия певец. Песен на Кореевия хор.
2 (A)[a] Боже, с ушите си чухме, нашите предци ни разказваха за делото,
което си сторил през техните дни, в древните времена.
3 (B)Ти със Своята ръка си изгонил народи, а тях си настанил;
съкрушил си други племена, а тях си разширил.
4 (C)Защото те не са придобили с меча си земята
и тяхната ръка не им е дала победа,
а Твоята десница и Твоята мощ, и светлината на Твоето лице,
понеже си оказал благоволение към тях.
5 Боже, Ти си мой Цар,
Който заповядваш победа на Яков.
6 (D)С Тебе ще прободем нашите врагове,
в Твое име ще стъпчем онези, които се надигат против нас.
7 Защото не се уповавам на моя лък
и моят меч не може да ме спаси.
8 Но Ти ни спасяваш от враговете ни
и посрамваш онези, които ни мразят.
9 С Бога се хвалим всеки ден
и Твоето име ще прославяме вечно.
10 (E)Но сега Ти ни отхвърли
и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага
и онези, които ни мразят, ни ограбват.
12 (F)Даде ни като овце за ядене
и ни разпръсна между народите.
13 Продаде народа Си без печалба
и не поиска висока цена за него.
14 (G)Ти ни направи за подигравка на нашите съседи,
за присмех и за хула на всички, които са около нас.
15 Направи ни за укор сред народите,
за презрително поклащане на глава сред тях.
16 Моето унижение е пред мене всеки ден
и срам покрива моето лице
17 заради гласа на присмехулника и на хулителя,
заради погледите на врага и отмъстителя.
18 Всичко това се стовари върху нас,
но не Те забравихме и не нарушихме Твоя завет.
19 Нашето сърце не Те предаде,
нашите стъпки не се отбиха от Твоя път,
20 (H)макар че Ти ни съкруши в мястото на чакали
и ни покри със сянката на смъртта.
21 Ако бяхме забравили нашия Бог
и бяхме протегнали ръцете си към чужд бог,
22 нямаше ли Бог да открие това,
защото Той знае тайните на сърцето?
23 (I)Но заради Тебе ни убиват всеки ден,
гледат на нас като на овце за клане.
24 (J)Стани, Господи! Защо спиш?
Събуди се, не ни отхвърляй завинаги!
25 Защо скриваш лицето Си,
забравяш нашето страдание и притеснението ни?
26 (K)Защото душата ни е съкрушена в прахта,
тялото ни е повалено на земята.
27 Ела ни на помощ
и ни спаси заради Своето милосърдие!
Грехът на Ахан и наказанието му
7 А Израилевите синове постъпиха вероломно спрямо посветеното на Господа. Ахан, син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от посветеното на Господа. И гневът Господен се разпали против израилтяните.
2 (A)От Йерихон Иисус изпрати мъже в Гай, който е близо до Бет Авен, на изток от Ветил, и им каза: „Идете, огледайте земята.“ Тогава мъжете отидоха и огледаха Гай. 3 Те се върнаха при Иисус и му казаха: „Нека не тръгва целият народ, защото около две или три хиляди мъже могат да се изкачат и да победят Гай. Не измъчвай целия народ натам, където те са малко на брой.“ 4 И така, там се изкачиха около три хиляди души от народа. Но те се разбягаха пред гайските жители. 5 Гайските мъже убиха тридесет и шест души от хората им, които преследваха от портата до Севарим, и ги поразиха при наклона на планината. Сърцето на народа се стопи – стана като вода.
6 (B)Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ковчега на Господа и стояха така до вечерта – той и Израилевите старейшини, – посипвайки с пепел главите си. 7 Тогава Иисус каза: „О, Господи Боже, защо настоя този народ да мине през Йордан? Да ни предадеш в ръцете на аморейците ли? Да ни погубят ли? Ако не за друго, поне да бяхме се съгласили да живеем отвъд Йордан! Ако не за друго, поне да бяхме доволни да живеем отвъд Йордан! 8 О, Господи, какво да кажа, след като Израил обърна гръб пред неприятелите си? 9 Когато ханаанците и всички жители на страната чуят, ще ни обкръжат и ще направят да изчезне името ни от земята. Какво ще сториш тогава за великото Си име?“
10 А Господ отговори на Иисус: „Стани! Защо си паднал по лицето си? 11 Израил съгреши. Те престъпиха завета Ми, който им бях разпоредил. Взеха от посветеното. Те откраднаха и потулиха кражбата. Поставиха го между своите вещи. 12 Поради това израилтяните не можаха да устоят на враговете си. Обърнаха гръб пред лицето на враговете си и попаднаха под проклятието. Няма да продължавам да бъда с вас, ако не премахнете сред вас проклетото. 13 Стани, очисти народа и кажи: ‘Очистете се за утре, защото така казва Господ, Израилевият Бог: «Проклетото е сред тебе, Израилю. Няма да можеш да устоиш пред враговете си, докато не премахнете сред вас проклетото.»’
Любовта е изпълнение на Божия закон
8 Не дължете на никого нищо освен взаимна любов, който обича другия, изпълнил е закона. 9 (A)Защото заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо[a], не пожелавай чуждо и всяка друга заповед се съдържа в тези думи: „Обичай ближния си като самия себе си.“ 10 (B)Любовта не прави зло на ближния. Ето защо любовта е изпълнение на закона.
Живот в светлина
11 (C)Така и постъпвайте, понеже разбирате какво е времето: настъпил е часът вече да се събудим от сън, защото сега спасението е по-близо до нас, отколкото когато повярвахме. 12 Нощта превали и денят се приближи. Затова да отхвърлим делата на мрака и да вземем оръжието на светлината. 13 И както подобава през деня, да се държим благоприлично – без срамни гощавки и пиянство, без сладострастие и разюзданост, без раздор и завист, 14 (D)вземете оръжието на Господ Иисус Христос и не се пристрастявайте към грижите за плътта.
Иисус Христос в Гетсиманската градина
36 (A)След това Иисус отиде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Поседете тук, докато Аз отида по-нататък да се помоля.“ 37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува. 38 (B)Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене.“ 39 (C)И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“ 40 И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене? 41 (D)Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.“ 42 (E)Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“ 43 И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. 44 Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи. 45 Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници. 46 Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.