Book of Common Prayer
Копнеж за духовно общение с Бога
63 Псалом на Давид, когато беше в юдейската пустиня.
2 (A)[a] Боже, Ти си мой Бог! Търся Те от ранни зори.
Душата ми жадува за Тебе, плътта ми чезне за Тебе
като земя пуста, суха и безводна.
3 Затова аз Те съзерцавах в светилището,
за да видя Твоята сила и слава,
4 защото Твоята милост е по-добра от живота.
Затова моите устни ще Те прославят.
5 Така ще Ти благодаря, докато съм жив.
В Твое име ще вдигам ръцете си с упование.
6 Както добра храна ме насища, така
и моята уста с радостни устни ще Те прославя.
7 Мисля за Тебе през нощните часове,
когато си спомням за Тебе в леглото си.
8 Защото Ти си моят помощник
и под сянката на Твоите криле ще се радвам.
9 Моята душа се привърза към Тебе;
Твоята десница ме поддържа.
10 А които искат да погубят живота ми,
ще слязат в дълбините на земята.
11 Ще бъдат съсипани със силата на меча,
ще станат плячка на чакали.
12 (B)А царят ще се зарадва заради Божието дело;
ще бъде възхвален всеки, който се кълне в Него,
защото ще се затворят устата на лъжците.
Бог – справедливият Съдия на света
98 (A)Запейте нова песен на Господа, защото Той извърши чудеса.
Неговата десница и Неговата свята мишца Му донесоха победа.
2 Господ показа Своята спасителна помощ,
пред очите на народите откри Своята справедливост.
3 Той си спомни Своята милост и вярност към Израилевия дом.
Всички земни краища видяха, че нашият Бог ще ги спаси.
4 (B)Нека целият свят ликува пред Господа;
тържествувайте, веселете се и пейте;
5 възпейте Господа с гусли,
с гусли и с пеене на псалми;
6 тържествувайте пред Царя, Господа,
с тръби и при звук на рог.
7 (C)Морето да се радва шумно заедно с всичко, което го изпълва,
светът с всичките му жители;
8 (D)реките да ръкопляскат,
планините да ликуват заедно с тях
9 (E)пред Господа, защото Той идва да съди земята.
Той ще съди света справедливо
и народите – със Своята правда.
Възхвала на Божията милост
103 Псалом на Давид.
Величай, душо моя, Господа, както
и ти, цяло мое същество, възхвалявай Неговото свято име.
2 Величай, душо моя, Господа
и не забравяй всички Негови благодеяния.
3 (A)Той е Този, Който прощава всички твои прегрешения,
изцелява всички твои болести;
4 избавя от изтление живота ти,
увенчава те с благост и милосърдие,
5 (B)насища с блага душата ти
и твоята младост се обновява, подобно на орел.
6 Господ проявява милосърдие
и съди справедливо всички потиснати.
7 Той разкри Своите пътища на Мойсей
и Своите дела – на израилтяните.
8 (C)Щедър и милостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив;
9 (D)Той не се гневи безкрайно,
нито се сърди вечно.
10 Той не постъпи с нас според нашите грехове
и не ни въздаде според нашите неправди.
11 Защото колкото високо стои небето над земята,
толкова е голямо милосърдието Му към онези, които благоговеят пред Него;
12 колкото е отдалечен изтокът от запада,
толкова Той отдалечи от нас нашите грехове.
13 Както бащата проявява милост към своите синове,
така и Господ е милостив към тези, които благоговеят пред Него,
14 (E)защото Той знае как ни е създал,
Той знае, че сме пръст.
15 (F)Дните на човека са като трева,
като полски цвят – така прецъфтява той:
16 (G)вятър се понася над него и той изчезва,
и от мястото му не остава никаква следа.
17 (H)А милостта на Господа е вечна към онези,
които благоговеят пред Него,
18 и правдата Му е за внуците
на онези, които спазват завета Му,
помнят Неговите заповеди и ги изпълняват.
19 (I)Господ постави Своя престол на небесата
и царската Му власт владее всичко.
20 Величайте Господа вие, Негови ангели,
мощни по сила, които изпълнявате Неговите разпоредби
и сте послушни на словото Му.
21 Величайте Господа, всички Негови войнства,
Негови служители, които изпълнявате волята Му!
22 Величайте Господа вие, всички Негови творения,
величайте Го навсякъде, където Той господства!
Величай, душо моя, Господа!
15 А на седмия ден станаха рано призори и обиколиха в кръг по същия начин седем пъти. Само в този ден те обиколиха в кръг града седем пъти. 16 (A)Когато на седмия път свещениците затръбиха, Иисус каза на народа: „Викнете силно и надайте боен вик, понеже Господ ви предаде града! 17 Градът и всичко, което е в него, ще бъдат обречени на Господа. Само блудницата Раав и всички, които са в къщата ѝ, да останат живи, защото тя скри пратениците, които изпратихме. 18 (B)А вие се пазете от обреченото, да не би да пожелаете да вземете нещо от него и така да подхвърлите лагера на Израил на проклятие и да му причините беда. 19 Всичкото сребро и злато, медните и железните съдове да бъдат посветени на Господа. Те да се внесат в съкровищницата на Господа.“
20 (C)И народът нададе боен вик. Затръбиха с тръбите и щом като народът чу тръбния глас, нададе силен боен вик. Стената се срути долу. Народът се изкачи в града, всеки напред и превзеха града. 21 И предадоха на проклятие всичко, което беше в града: мъже и жени, млади и стари, волове, дребен добитък и осли, всичко изтребиха с меч.
22 Тогава Иисус каза на двамата мъже, които бяха разузнавали земята: „Влезте в къщата на блудницата и изведете оттам жената и всичко, което ѝ принадлежи, както сте ѝ се заклели.“ 23 Тогава мъжете, които бяха разузнавали, отидоха и изведоха Раав, баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всичко, което ѝ принадлежи. Изведоха всичките родственици и ги поставиха вън от Израилевия лагер. 24 Изгориха с огън града и всичко, което беше в него. Само среброто и златото, медните и железните съдове предадоха в съкровишницата на дома Господен. 25 (D)Иисус избави и блудницата Раав, и бащиния ѝ дом и всичко, което ѝ принадлежи. Тя живее в Израил до днес, понеже скри пратениците, които Иисус беше изпратил да разузнаят Йерихон.
26 (E)По онова време Иисус се закле пред Господа, като каза: „Проклет да бъде пред Господа мъжът, който стане да построи този град, Йерихон; ще положи основите му върху първородния си син, върху най-малкия си син ще постави портите му.“[a] 27 (F)И Господ беше с Иисус и славата му се разнасяше по цялата земя.
Апостол Павел пред синедриона
30 (A)На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.
23 (B)Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“ 2 Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата. 3 (C)Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“ 4 Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“ 5 (D)Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: ‘Не укорявай водача на своя народ’.“ 6 (E)Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“ 7 Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои. 8 (F)Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това. 9 Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога[a].“ 10 И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана. 11 (G)Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“
Излекуване на парализиран в Капернаум
2 (A)След няколко дена Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща. 2 Веднага се събраха толкова хора, че дори пред вратата за тях нямаше място. И Той им възвестяваше Благовестието. 3 Тогава дойдоха при Него с един парализиран, носен от четирима души. 4 Но като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха покрива на къщата, където се намираше Той, направиха отвор и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният. 5 Като видя вярата им, Иисус каза на парализирания: „Синко, прощават ти се греховете.“ 6 Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: 7 (B)„Защо този човек говори така? Това е богохулство! Кой може да прощава грехове освен един Бог?“ 8 Иисус, като разбра чрез духа Си[a], че така размишляват у себе си, им рече: „Защо размишлявате така в сърцата си? 9 Кое е по-лесно да кажа на парализирания: ‘Прощават ти се греховете’ ли, или да кажа: ‘Стани, вземи си носилката и започни да ходиш?’ 10 Но за да разберете, че Синът човешки има власт на земята да прощава грехове“ – рече на парализирания: 11 (C)„Казвам ти: стани, вземи си носилката и се прибери у дома си!“ 12 (D)Той веднага стана, взе носилката си и излезе пред всички, така че всички се чудеха и прославяха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.