Book of Common Prayer
Молитва за духовно ръководство и защита
25 (A)Псалом на Давид.
Господи, към Тебе въздигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе се уповавам.
Нека да не се посрамя никога,
нека да не тържествуват над мене враговете ми,
3 (B)нека да не се посрамят и всички, които се надяват на Тебе;
да се посрамят онези, които постъпват коварно без причина.
4 Покажи ми, Господи, Своите пътища
и научи ме на Своите пътеки.
5 (C)Води ме по пътя на Своята истина и ме поучавай,
защото Ти си Бог, моят Спасител.
На Тебе се надявам всеки ден.
6 Господи, спомни си за Своята милост
и за Своята любов, защото те са от векове.
7 (D)Не си спомняй греховете на моята младост и заблудите ми.
Господи, в Своята любов спомни си за мене заради Своята благост!
8 Благ и справедлив е Господ,
затова показва пътя на грешниците,
9 насочва кротките към правда
и ги учи на Своите пътища.
10 Всички пътища на Господа са милост и истина за тези,
които спазват завета Му и Неговите заповеди.
11 Господи, заради Своето име
прости греха ми, защото е голям.
12 (E)Кой е човекът, който благоговее пред Господа?
На него Той ще посочи кой път да избере.
13 (F)Тогава той ще живее щастливо
и потомството му ще наследи земята.
14 Тайната на Господа е за онези, които благоговеят пред Него.
На тях Той открива Своя завет.
15 (G)Очите ми са винаги обърнати към Господа,
защото Той освобождава от примка краката ми.
16 (H)Погледни към мене и се смили,
защото съм самотен и угнетен.
17 Премахни скърбите на сърцето ми;
избави ме от моите беди.
18 Погледни моето страдание и моите беди
и прости всичките ми грехове.
19 Погледни колко много стават враговете ми
и как ме мразят до смърт.
20 (I)Запази живота ми и ме избави,
за да не се посрамя, защото на Тебе се уповавам.
21 Невинност и правота нека ме пазят,
защото на Тебе се надявам.
22 Боже, избави Израил
от всичките му беди.
Упование в Божията справедливост
9 [a]За първия певец. По мут-лабен.[b] Псалом на Давид.
2 (A)[c] Господи, ще Те прославя от цялото си сърце,
ще разказвам за всичките Ти чудеса.
3 Ще се радвам и ще ликувам за Тебе!
Ще възпея Твоето име, Всевишни!
4 Когато враговете ми отстъпят,
ще паднат и ще загинат пред Твоето лице,
5 (B)защото Ти извърши съд над мене и отсъди моето дело.
Ти седна на престола и реши справедливо.
6 Ти възнегодува против народите, погуби нечестивите,
заличи името им завинаги и за вечни времена.
7 Врагът е унищожен завинаги.
Ти разруши градовете. С тях загина и споменът за тях.
8 А Господ пребъдва вечно;
Той е поставил престола Си за съд
9 (C)и ще съди света справедливо,
Той ще отреди справедлива присъда за народите.
10 (D)И така, Господ ще бъде защита за потиснатия,
прибежище в трудни времена.
11 Затова ще се уповават на Тебе онези, които познават Твоето име,
защото Ти, Господи, не изоставяш онези, които Те търсят.
12 Възпявайте Господа, Който обитава Сион!
Възвестявайте Неговите дела сред народите!
13 Защото Този, Който търси вината за пролятата кръв, Той помни потиснатите,
не забравя вика на бедните.
14 Бъди милостив към мене, Господи!
Погледни как страдам от онези, които ме мразят!
Избави ме от смъртта,
15 за да разгласявам възхвалата за Тебе;
ще се радвам пред жителите на Йерусалим,
защото Ти ме спаси.
16 (E)Народите паднаха в ямата, която бяха изкопали;
заплетоха се в примката, която бяха заложили.
17 Господ се познава по присъдите, които отрежда;
нечестивият се оплита в делата на ръцете си.
18 Нечестивите отиват в преизподнята,
както и всички народи, които забравят Господа.
19 Защото смиреният няма да бъде забравен завинаги,
надеждата на бедните няма да загине за вечни времена.
20 (F)Откликни, Господи! Не оставяй човекът да вземе надмощие!
Нека народите да бъдат съдени пред Тебе!
21 Господи, нека изпаднат в ужас!
Нека народите да знаят, че те са просто хора.
Пред Божието присъствие в храма
15 (A)Псалом на Давид.
Господи, кой може да пребивава в Твоя шатър?
Кой може да пребивава на Твоята свята планина?
2 (B)Онзи, който е непорочен и постъпва справедливо
и който говори истината от сърце,
3 който не клевети с езика си,
не прави зло на ближния си
и не хули съседа си;
4 онзи, в чиито очи отхвърленият от Господа е презрян,
и който почита тези, които се боят от Господа,
който не се отмята от клетвата си, дори да е в негова вреда,
5 който не дава парите си с лихва,
не взема подкупи против невинния –
онзи, който постъпва така, няма да се огъне за вечни времена.
Съгледвачите в Йерихон и Раав
2 (A)Тогава Навиновият син Иисус тайно изпрати от Шитим двама мъже да разузнаят и каза: „Идете, огледайте земята и Йерихон!“ Те тръгнаха и дойдоха в дома на една блудница на име Раав, и пренощуваха там. 2 И казаха на йерихонския цар: „Ето мъже от израилтяните дойдоха нощес тук, за да огледат страната“. 3 Тогава Йерихонският цар изпрати да кажат на Раав: „Изведи мъжете, които дойдоха при тебе и влязоха нощес в къщата ти, защото са дошли да огледат цялата страна.“ 4 Жената взе двамата мъже, но скри това, че ги е приела в къщата си, и каза: „Наистина, мъжете идваха при мене, но не зная откъде бяха те. 5 И когато привечер портата трябваше да се затваря, мъжете излязоха. Но не зная къде отидоха. Спуснете се бързо след тях! Ще ги настигнете!“ 6 А тя ги беше качила на покрива и скрила между ленените стъбла, натрупани върху покрива ѝ. 7 Тогава преследвачите се втурнаха след тях по Йорданския път, към бродовете. И затвориха портата. Веднага щом като преследвачите излязоха след тях и 8 преди да си легнат да спят, Раав се качи при мъжете на покрива 9 и им каза: „Аз зная, че Господ е дал на вас страната. Наистина ни обхвана страх от вас и всичките жители на тази земя се разтрепериха заради вас! 10 (B)Чухме как Господ пресуши пред вас водите на Червено море, когато излязохте от Египет, и как постъпихте с двамата аморейски царе отвъд Йордан – Сихон и Ог, които погубихте. 11 (C)Чухме и сърцата ни се свиха. У никого не останаха кураж и смелост поради вас. Настина Господ, вашият Бог, е Бог на небесата горе и на земята долу. 12 И сега, закълнете ми се в Господа, че както аз ви сторих милост, така и вие ще сторите милост на бащиния ми дом. И дайте ми знак за уверение. 13 Нека останат живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всичко, което е у тях. Избавете живота ни от смърт.“ 14 (D)И мъжете ѝ казаха: „Нашият живот за вашия живот! Ако не издадете това наше дело, когато Господ ни предаде страната, ще ти окажем милост и вярност.“
Остатъкът от богоизбрания народ
11 (A)И така, питам се: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не! Защото и аз съм израилтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин. 2 Бог не отхвърли Своя народ, който преди сътворението беше избрал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как той се оплаква на Бога от Израил с думите: 3 (B)„Господи, избиха пророците Ти и сринаха жертвениците Ти. Аз останах сам и искат да ме убият.“ 4 (C)И какъв бе отговорът, даден му от Бога? „Запазих Си седем хиляди мъже, които не преклониха колене пред Ваал.“ 5 (D)Така е също и в днешното време – запази се остатък, избран по Божията благодат. 6 А щом е по благодат, не е вече по дела; иначе благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; иначе делата не биха били вече дела[a]. 7 (E)И какво стана? Израил не получи онова, което търсеше. Получиха го избраните, а другите останаха невъзприемчиви, 8 (F)както е писано: „Бог направи духа им безчувствен, очите да не виждат и ушите да не чуват – дори до ден днешен.“ 9 (G)И Давид казва: „Трапезата им нека бъде за тях примка и клопка, препятствие и наказание. 10 Мрак да падне пред очите им, за да не виждат. Завинаги превий гръбнака им.“
Спасението на езичниците
11 (H)И така, питам се: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не! Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди ревност сред юдеите. 12 Ако пък падането им е богатство за света и загубването им е богатство за езичниците, то колко по-голямо щеше да е това богатство, ако всички юдеи се обърнеха към Христос!
Притча за десетте девици
25 (A)Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. 2 Пет от тях бяха благоразумни, а пет – неразумни. 3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей; 4 а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си. 5 И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха. 6 А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“ 7 Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си; 8 а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат. 9 Но благоразумните в отговор им казаха: ‘Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.’ 10 А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори. 11 После дойдоха и другите девойки и извикаха: ‘Господарю, господарю, отвори ни!’ 12 (B)А той им отвърна и рече: ‘Истината ви казвам, не ви познавам.’ 13 (C)И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки[a].“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.