Book of Common Prayer
Небесна милост към грешния народ
106 (A)(B)Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна.
2 Кой може да изрази могъществото на Господа,
кой може да изрече всички похвали за Него?
3 (C)Блажени са онези, които спазват Закона
и постъпват праведно по всяко време.
4 (D)Господи, спомни си за мене,
понеже обичаш Своя народ;
спаси ме, като ми окажеш помощ,
5 за да видя благоденствието на Твоите избраници,
да се веселя с веселието на Твоя народ,
да се хваля заедно с Твоите избраници.
6 (E)Ние и нашите предци съгрешихме,
извършихме беззаконие, постъпихме несправедливо.
7 (F)Нашите предци не разбраха Твоите чудеса в Египет,
не си спомниха многото Ти милости
и възроптаха при морето, при Червеното море.
8 (G)Но Той ги спаси заради името Си,
за да покаже Своето могъщество.
9 (H)Властно заповяда на Червеното море и то пресъхна.
Той ги преведе по бездните като по сухо,
10 спаси ги от ръката на противника
и ги избави от ръката на врага.
11 Водите покриха враговете им,
не остана нито един от тях.
12 (I)Тогава израилтяните повярваха на Неговите думи,
изпяха хвалебна песен за Него.
13 (J)Но скоро забравиха делата Му,
не дочакаха Неговия съвет;
14 (K)увлякоха се от лакомия в пустинята
и изкусиха Бога в необитаемата местност.
15 (L)И Той изпълни това, което искаха,
но изпрати болест на телата им.
16 (M)Тогава завидяха в стана на Мойсей
и на Аарон, посветен на Господа.
17 (N)Земята се разтвори, погълна Датан
и покри хората на Авирон.
18 И огън пламна в тяхното сборище,
пламък изгори нечестивите.
19 (O)Направиха телец на Хорив
и се поклониха на идола;
20 (P)и замениха славата на своя Бог
с образа на вол, който яде трева.
21 (Q)Забравиха Бога, своя Спасител,
Който извърши велики дела в Египет,
22 дела, достойни за учудване в земята на Хам,
страшни при Червено море.
23 И щеше да ги унищожи,
ако избраният от Него Мойсей не бе застанал пред Него в пролома
да отклони яростта Му, за да не ги погуби.
24 (R)После те презряха желаната земя[a],
не вярваха на Неговото обещание
25 и роптаеха в шатрите си,
не се вслушваха в гласа на Господа.
26 (S)И Той вдигна ръката Си против тях,
за да ги повали в пустинята,
27 да повали потомците им сред народите
и да ги разсее по другите земи.
28 (T)(U)Те се присъединиха към Ваал-Фегор
и ядоха жертви, принасяни на мъртви божества,
29 и разгневиха Бога с делата си,
и върху тях връхлетя голяма гибел.
30 (V)Но стана Финеес и ги осъди,
и гибелта престана.
31 И това му се зачете за праведно дело
от род в род за вечни времена.
32 (W)И пак разгневиха Бога при водите на Мерива
и заради тях Мойсей трябваше да пострада,
33 защото те огорчиха духа му
и той говори необмислено с устата си.
34 Те не изтребиха народите,
както им бе заповядал Господ,
35 (X)а се смесиха с езичниците
и се научиха на техните постъпки;
36 (Y)служиха на техните идоли,
които им станаха примка.
37 (Z)Синовете и дъщерите си
принасяха в жертва на злите духове;
38 (AA)проливаха невинна кръв,
кръвта на синовете и дъщерите си,
които принасяха в жертва на ханаанските идоли,
и земята се оскверни от кръвопролитие.
39 Така се оскверниха чрез делата си,
блудстваха с постъпките си.
40 И Господ се разгневи силно срещу Своя народ,
погнуси се от Своите избраници.
41 (AB)Предаде ги в ръцете на езичниците
и започнаха да ги владеят онези, които ги мразеха.
42 Враговете им ги потискаха
и те бяха сломени под тяхната власт.
43 Много пъти Той ги избавяше,
но те Го огорчаваха с упорството си.
44 Но Той милостиво поглеждаше към техните страдания винаги,
когато чуваше техните вопли,
45 (AC)и си спомняше Своя завет с тях,
и се разкайваше поради голямата Си милост;
46 (AD)и възбуждаше към тях състрадание
у всички, които ги вземаха в плен.
47 (AE)Господи, Боже наш, спаси ни
и ни събери измежду народите,
за да прославяме Твоето свято име,
да се хвалим с Твоята слава!
48 (AF)Благословен да бъде Господ,
Бог Израилев, отвека и довека!
И цял народ да каже: „Амин! Алилуя!“
Преход към земята Моав, Валак и Валаам
22 След това израилтяните тръгнаха и се спряха в Моавската равнина оттатък Йордан, срещу Йерихон.
2 (A)Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил бе сторил на аморейците. 3 И моавците се уплашиха много от този народ, понеже беше многоброен; затова те изпитваха страх пред израилтяните. 4 Тогава моавците казаха на мадиамските старейшини: „Сега този народ ще опустоши всичко около нас, както добитък – полската трева.“ И Валак, Сепфоровият син, който по това време беше цар на моавците, 5 (B)изпрати пратеници при Валаам, Веоровия син, в Петор, при река Ефрат, в земята на народа му, за да го повикат. Те трябваше да му съобщят следното: „Ето един народ е излязъл от Египет; той е покрил лицето на земята и се е разположил срещу мене. 6 Затова ела и прокълни този народ заради мене, защото ме превъзхожда по сила. Тогава може би ще успея да го надвия и да го изгоня от страната си, понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.“
7 И така, моавските и мадиамските старейшини се отправиха на път с дарове за врачуване в ръце; и когато дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи. 8 А той им отговори: „Пренощувайте тук и аз ще ви дам отговор, както ми каже Господ.“ И така, моавските предводители останаха у Валаам. 9 И Бог дойде при Валаам и му каза: „Какви са тези хора при тебе?“ 10 Валаам отвърна на Бога: „Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил при мене да кажат: 11 ‘Ето един народ е излязъл от Египет и е покрил лицето на земята; затова ела и прокълни този народ заради мене. Тогава може би ще съм в състояние да воювам с него и да го изгоня’.“ 12 А Бог нареди на Валаам: „Не отивай с тях и не проклинай този народ, защото е благословен.“ 13 И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите предводители: „Върнете се в страната си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.“ 14 Тогава моавските предводители станаха и се върнаха при Валак, и казаха: „Валаам отказва да дойде с нас.“
15 А Валак пак изпрати предводители, повече и на по-голяма почит от онези. 16 И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: „Така казва Валак, Сепфоровият син: ‘Не отказвай да дойдеш при мене; 17 ще те възнаградя богато и ще сторя за тебе всичко, което ми кажеш. Ела и прокълни заради мене този народ’.“ 18 В отговор Валаам каза на Валаковите слуги: „Дори Валак да би ми дал къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, моя Бог, за да сторя каквото и да било; 19 но все пак пренощувайте и вие тук, за да науча какво ще ми каже Господ.“ 20 През нощта Бог дойде при Валаам и му каза: „Щом хората са дошли да те повикат, стани, иди с тях; но прави само това, което Аз ще ти кажа.“ 21 На сутринта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавските предводители.
12 и нека грехът не царува в смъртното ви тяло, за да не му се покорявате в телесните желания, 13 нито предоставяйте частите на своето тяло за грях и оръдия на неправдата. Напротив, предоставете себе си на Бога като оживели от мъртвите и телата си – за оръдия на Божията правда. 14 Грехът не бива да господства над вас, защото вие не сте под Закона, а под благодатта.
Истинската свобода
15 (A)Но да грешим ли тогава, щом не сме под Закона, а под благодатта? Съвсем не! 16 Не знаете ли, че на когото предавате себе си като роби за послушание, ставате негови роби, щом го слушате: било на греха – за смърт, или на послушанието – за оправдаване. 17 (B)Но нека благодарим на Бога, че макар и да бяхте роби на греха, вие станахте от сърце послушни на онова учение, на което се отдадохте. 18 И като се освободихте от греха, станахте роби на праведността. 19 Говоря по човешки поради немощта на човешката ви природа. Както предоставяхте частите на вашето тяло да робуват на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега ги предоставете да служат на праведността за свети дела. 20 Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте далече от праведността. 21 И какъв плод придобихте тогава? Дела, от които сега се срамувате, защото неизбежно водят към смърт. 22 (C)Но сега, след като се освободихте от греха и станахте роби на Бога, чрез вашия плод вие се освещавате, а накрая ви очаква вечен живот. 23 Защото отплатата, която дава грехът, е смърт, а Божият дар е вечен живот в името на Иисус Христос, нашия Господ.
Изгонване на търговците от храма
12 (A)(B)Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, преобърна масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби. 13 (C)И им каза: „Писано е: ‘Домът Ми ще се нарече дом за молитва; а вие го направихте разбойнически вертеп’.“ 14 И дойдоха при Него в храма куци и слепи и Той ги изцели. 15 Когато първосвещениците и книжниците видяха чудесата, които Той извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, започнаха да негодуват 16 (D)и Му казаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Иисус им отговори: „Да. Нима никога не сте чели: ‘От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала’?“ 17 (E)И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува.
Безплодната смокиня
18 (F)А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня. 19 И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и ѝ каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна.
20 Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“ 21 (G)А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: ‘Вдигни се и се хвърли в морето!’ – ще стане. 22 (H)И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.