Book of Common Prayer
Божия закрила при страдания
102 Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа.
2 [a] Господи, чуй моята молитва
и нека моите ридания да стигнат до Тебе!
3 (A)Не скривай лицето Си от мене;
наклони ухо към мене, когато съм в беда;
побързай да ме чуеш, когато викам,
4 (B)защото дните ми изчезнаха като дим
и костите ми са обгорени като от огън;
5 сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева;
забравям и хляба си да ям;
6 станах кожа и кости
от силата на своите стенания.
7 Заприличах на пеликан в пустиня;
станах като бухал в развалини;
8 будувам и ридая
като самотна птица на покрив.
9 Враговете ми ме хулят по цял ден
и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат.
10 (C)Ям пепел като хляб,
размесвам питието си със сълзи
11 заради Твоя гняв и Твоето негодувание,
защото Ти ме въздигна и Ти ме свали.
12 (D)Дните ми чезнат като сянка
и аз изсъхнах като трева.
13 (E)А Ти, Господи, пребъдваш вечно
и споменът за Твоето име преминава от род в род.
14 Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион,
защото е време да бъдеш милостив към него,
понеже настъпи определеният час.
15 Твоите служители копнеят за камъните на Сион
и жалеят за неговата пръст.
16 (F)Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа
и всичките земни царе – пред Неговата слава.
17 Когато Господ съгради Сион,
ще се появи в славата Си,
18 ще погледне милостиво към молитвата на немощните
и няма да презре молбите им.
19 (G)Това ще се запише за бъдещото поколение
и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята,
21 (H)за да чуе стоновете на затворниците,
да освободи от смърт обречените.
22 Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион
и ще го прославят в Йерусалим,
23 когато народите и царствата се съберат заедно,
за да служат на Господа.
24 Той изтощи силите ми по моя път,
съкрати дните ми.
25 Аз казах: „Боже мой,
не ме грабвай по средата на моите дни.
Твоите години надживяват всички родове.
26 (I)(J)В началото Ти сътвори основите на земята
и небесата са създание на Твоите ръце.
27 Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш;
те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш
като облекло – и ще се променят;
28 но Ти винаги си Същият
и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно
и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“
Благодарност към Избавителя – Бога
107 (A)Прославяйте Господа, защото е благ,
защото милосърдието Му е вечно!
2 Нека така възвестяват избавените от Господа,
които Той освободи от вража ръка
3 (B)и ги събра от всички земи:
от изток и запад, от север и юг.
4 (C)Те скитаха в пустинята по безлюден път
и не намираха населен град;
5 търпяха глад и жажда,
душата им чезнеше в тях.
6 (D)Но в скръбта си призоваха Господа
и Той ги избави от техните неволи,
7 (E)поведе ги по правия път,
за да вървят към населен град.
8 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;
9 (F)защото Той насити гладната душа
и жадната душа изпълни с блага.
10 Те седяха в тъма и в сянката на смъртта,
оковани в скръб и желязо,
11 защото не се покоряваха на Божиите слова
и нехаеха за волята на Всевишния.
12 (G)Той смири техните сърца с мъки;
те паднаха, но нямаше кой да им помогне.
13 Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от техните неволи;
14 (H)изведе ги от тъмата и от сянката на смъртта,
разкъса оковите им.
15 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;
16 (I)защото Той строши медните порти
и счупи железните ключалки.
17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си постъпки
и заради своите неправди.
18 Те се отвращаваха от всяка храна
и се приближаваха към вратата на смъртта.
19 Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от бедствията им;
20 (J)изпрати Своето слово, изцели ги
и ги избави от изтление.
21 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
22 Нека Му принасят благодарствена жертва
и да разгласяват делата Му с пеене!
23 Онези, които тръгват по море с кораби
и търгуват по безбрежните води,
24 виждат делата на Господа
и Неговите чудеса в дълбините:
25 (K)по Негова заповед настъпва бурен вятър
и морските вълни се издигат високо;
26 изкачват се до небесата, слизат до бездната;
хората изпадат в неволя;
27 въртят се, залитат като пияни
и цялата им мъдрост изчезва.
28 (L)Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги избави от техните неволи.
29 (M)Той превръща бурята в тих ветрец
и морските вълни замлъкват.
30 Плаващите се радват, че вълните са утихнали
и Той ги довежда на желано пристанище.
31 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
32 Да Го възхваляват в събранието на народа
и да Го прославят в съвета на старейшините!
Смъртта на Мариам и чудото в Кадес
20 В първия месец цялото общество на Израил стигна до Цинската пустиня и народът остана в Кадес. Там умря Мариам и там беше погребана.
2 (A)За хората нямаше вода и те се събраха против Мойсей и Аарон. 3 (B)Народът заропта против Мойсей и казваше: „О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа! 4 Защо доведохте народа на Господа в тази пустиня, да измрем тука и ние, и добитъкът ни? 5 И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място, където не може да се сее, нито има смокини, нито има лозя, нито нарове, нито дори вода за пиене?“
6 Тогава Мойсей и Аарон се оттеглиха от събранието към входа на скинията, паднаха на лицата си и славата на Господа им се яви. 7 И Господ каза на Мойсей: 8 „Вземи жезъла и свикай народа, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на скалата; и ще бликне от нея вода. Така ти ще изкараш вода от скалата и ще напоиш народа и добитъка му.“ 9 И Мойсей взе жезъла пред Господа, както Той му заповяда. 10 (C)След това Мойсей и Аарон събраха народа пред скалата и той им каза: „Чуйте сега, вие, непокорни! Можем ли от тази скала да ви изкараме вода?“ 11 (D)След това Мойсей вдигна ръката си и удари с жезъла си два пъти по скалата; и потече много вода, и народът и добитъкът пиха. 12 (E)Но Господ каза на Мойсей и Аарон: „Понеже не Ми повярвахте, за да се яви Моята святост пред израилтяните, вие няма да въведете този народ в страната, която Аз му давам.“ 13 (F)Това е водата на Мерива, при която израилтяните влязоха в разпра с Господа и Той им се яви в святостта Си.
Адам и Иисус Христос
12 (A)Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, така и смъртта премина във всички хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни. 13 (B)В света имаше грях и преди закона, но когато закона го няма, за грях не се приема. 14 (C)Въпреки това смъртта царуваше от Адам до Мойсей и над онези, които не бяха извършили грях така, както Адам престъпи Божията заповед, а той е като образ на Този, Който щеше да дойде. 15 (D)Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек – Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора. 16 Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът – от много прегрешения към оправдаване. 17 И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос. 18 И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора. 19 Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни. 20 (E)Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие, 21 та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.
Изцеляване на двама слепци в Йерихон
29 (A)Когато излизаха от Йерихон, след Него вървеше множество народ. 30 (B)И ето двама слепци, които седяха край пътя, чуха, че минава Иисус, и започнаха да викат: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“ 31 А народът ги смъмри, за да млъкнат. Но те завикаха още по-силно: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“ 32 Иисус се спря, повика ги и каза: „Какво искате да сторя за вас?“ 33 Те Му казаха: „Господи, да се отворят очите ни!“ 34 Иисус се смили, допря се до очите им и те веднага прогледнаха. И те тръгнаха след Него.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.