Book of Common Prayer
Стремеж към непорочност
101 Псалом на Давид.
Милостта и правосъдието ще възпявам;
на Тебе, Господи, ще пея.
2 Ще размислям за непорочен път:
кога ще дойдеш при мене?
Тогава ще живея с чисто сърце в своя дом.
3 Няма да насоча очите си към нищо беззаконно;
мразя престъпно дело;
то няма да се докосне до мене.
4 Ще държа далече от мене развратеното сърце;
няма да имам нищо общо със злото.
5 (A)Ще погубя онзи, който тайно злослови срещу ближния си;
няма да търпя онзи, който е с горделиви очи и надменно сърце.
6 (B)Очите ми са насочени към верните на земята, за да бъдат те винаги с мене;
който ходи в непорочен път, той ще ми служи.
7 Онзи, който е коварен, няма да живее в моя дом,
а онзи, който е лъжец, няма да стои пред очите ми.
8 От ранни зори ще изтребвам всички нечестиви по страната,
за да изкореня от Господния град всички, които вършат беззаконие.
Молитва за избавление от врагове
109 (A)За първия певец. Псалом на Давид.
Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш,
2 защото против мене са зинали уста на нечестив
и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език;
3 обкръжават ме с думи на омраза
и неоснователно воюват срещу мене.
4 (B)(C)Те враждуват против мене,
докато аз се моля за тях;
5 (D)отвръщат ми със зло за доброто,
с омраза – за моята обич.
6 Постави над него нечестив човек
и Сатаната да застане от дясната му страна.
7 Когато бива съден, да излезе виновен
и дори молитвата му да бъде смятана за грях.
8 (E)Дните му да бъдат малко
и званието му друг да вземе.
9 (F)Децата му да останат сираци,
а жена му – вдовица.
10 Дано децата му да се скитат и да станат просяци,
да търсят хляб далече от разрушените си домове.
11 Лихвар да заграби всичко, което притежава,
и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил.
12 Да няма кой над него да се съжали,
да няма кой да се погрижи за сираците му.
13 (G)Потомството му да загине
и името му да се заличи още в следващия род.
14 (H)Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа
и грехът на майка му да не бъде заличен.
15 (I)Те да бъдат винаги пред Господа
и Той да заличи спомена за тях от земята
16 (J)– затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив,
а преследва беден и безпомощен,
както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви;
17 той обикна проклятието и то ще падне върху него;
не пожела благословението
и то ще се отдалечи от него;
18 той се облече в проклятие като с дреха;
то се вля като вода в неговите вътрешности
и като елей[a] – в неговите кости;
19 нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва.
20 Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми
и на онези, които злостно заговорничат срещу мене.
21 (K)Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име,
защото Твоята милост е голяма; избави ме,
22 защото съм беден и безпомощен
и сърцето ми е наранено в моите гърди.
23 (L)Аз чезна като избледняваща сянка;
гонят ме като скакалец.
24 Коленете ми изнемощяха от пост
и тялото ми стана кожа и кости.
25 (M)Станах за присмех пред хората;
които ме виждат, поклащат глава.
26 Помогни ми, Господи, Боже Мой,
спаси ме заради Своята милост.
27 (N)Нека се разбере, че това е Твоята ръка
и че Ти, Господи, си извършил това.
28 Те проклинат, Ти пък благославяй;
те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва.
29 (O)Да се облекат в безчестие моите обвинители
и нека като с дреха да се покрият със своя срам.
30 (P)А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа
и сред мнозина ще Го възхвалявам,
Айн
121 Аз се придържах към правосъдие и правда;
не ме предавай на моите противници.
122 Защити Своя служител за негово добро,
за да не ме угнетяват горделивите.
123 Очите ми копнеят да ме спасиш
и да изпълниш Своето справедливо обещание.
124 Постъпи със Своя служител според милостта Си
и ме научи на Твоите наредби.
125 Аз съм Твой служител, вразуми ме,
за да разбирам Твоите наредби.
126 Господи, време е да действаш –
Те потъпкаха Твоя Закон.
127 (A)Но аз обичам Твоите заповеди
повече от злато, повече от чисто злато.
128 Признавам всички Твои разпоредби за справедливи;
мразя всички пътища на лъжата.
Пе
129 Дивни са Твоите разпоредби,
затова сърцето ми ги спазва.
130 Изясняването на Твоите слова просвещава,
вразумява незнаещите.
131 Отварям уста и въздишам,
защото копнея за Твоите заповеди.
132 (B)Погледни ме благосклонно и се смили над мене,
както постъпваш с тези, които Те обичат.
133 Утвърди стъпките ми според Своето слово
и не давай да ме завладее никакво зло;
134 избави ме от потисничество на хора
и ще спазвам Твоите заповеди;
135 осияй Своя служител със светлината на лицето Си
и ме научи на Своите наредби.
136 Очите ми изливат потоци сълзи,
понеже мнозина не спазват Твоя Закон.
Цаде
137 Господи, Ти си справедлив
и Твоите присъди са правилни.
138 Разпоредбите, които Ти си дал,
са правда и съвършена истина.
139 (C)Моята любов към Твоето дело ме изгаря,
защото враговете ми забравиха Твоето слово.
140 Твоето слово е напълно сигурно
и Твоят служител го обича.
141 Аз съм много млад и презрян,
но Твоите заповеди не забравям.
142 Твоята правда е вечна правда
и Твоят Закон е истина.
143 Скръб и тъга ме постигнаха,
но Твоите заповеди са моя утеха.
144 Твоите разпоредби са за всички времена;
вразуми ме и ще живея.
Вярата в Божието обещание
13 (A)(B)Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра. 14 (C)Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, 15 (D)тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление. 16 (E)Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас, 17 (F)както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото. 18 (G)И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ 19 (H)И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. 20 Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога, 21 напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни. 22 (I)Затова и вярата му се зачете за оправдаване. 23 Но не само за него е писано, че му е зачетена, 24 (J)но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ – 25 (K)предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.
Притча за работниците на лозето
20 „Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си. 2 Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си. 3 А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети. 4 И на тях рече: ‘Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.’ Те отидоха. 5 Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото. 6 Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: ‘Защо стоите тук цял ден без работа?’ 7 Те му отговориха: ‘Никой не ни е наел.’ Той им каза: ‘Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.’ 8 (A)А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: ‘Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.’ 9 И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий. 10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий. 11 И като получиха, зароптаха против стопанина 12 и казаха: ‘Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.’ 13 А той в отговор каза на един от тях: ‘Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене? 14 Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе. 15 Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?’ 16 (B)Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.