Book of Common Prayer
Молитва на изоставения в смъртна опасност
88 Песен. Псалом на Кореевите синове. За първия певец. По мелодията на махалат. [a] Поучение на Еман Езрахит.
2 [b] Господи, Боже на моето спасение,
ден и нощ зова към Тебе.
3 Дано да стигне до Тебе молитвата ми;
вслушай се в молбата ми,
4 (A)защото душата ми се насити на страдание,
а животът ми се приближи до преизподнята.
5 (B)Бях равен с мъртвите,
станах като юнак без сила.
6 Проснат бях сред мъртвите;
бях сред убитите, лежащи в гроба,
за които Ти вече не си спомняш,
тъй като са отхвърлени от Твоята ръка.
7 Ти ме положи в яма,
постави ме в бездна и мрак.
8 (C)Над мене тегне Твоята ярост
и всички Твои вълни ме заливат.
9 (D)Ти отдалечи от мене тези, които ми се доверяваха,
и ги накара да се отвращават от мене.
Затворен съм и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга;
цял ден викам към Тебе
и простирам ръката си към Тебе.
11 (E)Ще направиш ли чудеса с умрелите?
Нима мъртвите ще се надигнат и ще Те прославят?
12 В гроба ли ще се разгласява Твоята милост,
а Твоята истина – в преизподнята?
13 В мрака ли ще се проявят Твоите чудеса
или Твоята правда – в земята на забравата?
14 Обаче аз, Господи, Тебе призовавам.
Молитвата ми ще Те срещне сутрин рано.
15 Господи, защо отхвърляш душата ми
и криеш лицето Си от мене?
16 Аз съм нещастен и болнав от младини.
В страха пред Тебе изнемогвам.
17 Пламтящият Ти гняв премина над мене;
Твоите ужаси ме унищожиха,
18 всеки ден ме заливаха като вода
и от всички страни ме обкръжаваха.
19 Ти отдалечи от мене другар и близък;
само мракът остана мой приятел.
Божията закрила
91 (A)Този, който живее под покрива на Всевишния
и пребъдва под сянката на Всемогъщия,
2 (B)той казва на Господа: „Ти си мое прибежище и моя крепост,
Бог мой, на Когото се уповавам.“
3 Бог ще те спаси от капана на ловеца
и от смъртоносна напаст.
4 (C)С перата Си ще те покрие
и под крилете Му ще се скриеш;
щит и закрила е Неговата вярност.
5 Ти няма да се изплашиш от ужасите на нощта
и от стрелите, летящи през деня;
6 от мора, който те обгръща в мрака,
и от заразата, която вилнее по обед.
7 От твоята страна ще паднат хиляди,
а отдясно на тебе – десет хиляди,
но тебе няма да те застигне беда.
8 Само ще гледаш с очите си
и ще виждаш възмездието за грешните.
9 Защото ти каза: „Господ е мое упование“;
ти избра Всевишния за свое прибежище.
10 (D)Зло няма да те сполети
и мъка няма да се приближи до твоето жилище,
11 (E)защото Той ще заповяда на ангелите Си за тебе
да те пазят по твоите пътища;
12 (F)ще те носят на ръце,
да не би да удариш крака си в камък;
13 (G)ще стъпчеш лъв и усойница,
ще мачкаш млади лъвове и змии.
14 (H)„Затова, че Ме обикна,
ще го спася;
ще го запазя, защото изповяда Моето име.
15 (I)Ще Ме призове и Аз ще му отвърна.
С него ще бъда в нужда;
ще го избавя и ще го прославя.
16 (J)Ще му дам дълъг живот
и ще му покажа спасението, което идва от Мене.“
Радостта от възхвалата на Бога
92 Псалом. Песен за съботния ден.
2 (K)[a] Добро е да славим Господа
и да възпяваме името Ти, Всевишни.
3 Да възвестяваме в ранни зори Твоята милост
и през нощта Твоята истина,
4 на десетострунна арфа и на невел[b],
с мелодия на гусла.
5 Защото Ти, Господи, ме развесели с делата Си;
възхищавам се на творенията на Твоите ръце.
6 (L)Колко са велики делата Ти, Господи!
Чудно дълбоки са Твоите помисли!
7 Един неразумен човек не знае
и един глупак не го разбира:
8 (M)ако нечестивите никнат като трева,
а беззакониците благоденстват,
то е, за да бъдат унищожени завинаги,
9 защото Ти, Господи, си вечно във висините.
10 Ето враговете Ти, Господи, те ще загинат.
Всички ще се разпръснат,
всички, които вършат беззакония.
11 (N)А Ти ме правиш силен като бивол;
ще ме помажеш с пресен елей[c].
12 И ми е приятно да гледам враговете си да падат
и да чувам виковете на нечестивите,
които се обявяват против мене.
13 Праведникът ще разцъфне като палма;
ще се издигне като ливански кедър.
14 (O)Те са насадени в дома на Господа,
зеленеят се в дворовете на Бога.
15 И в старостта си са плодоносни,
сочни и свежи,
16 (P)за да възвестяват, че Господ е справедлив.
Той е моя крепост и в Него няма неправда.
Съгледвачите
13 (A)И Господ каза на Мойсей: 2 „Изпрати мъже да огледат ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; по един човек от всяко племе на бащите им изпратете, всички да са от първенците между тях.“ 3 И така, по заповед на Господа Мойсей ги изпрати от Фаранската пустиня и те всички бяха предводители на израилтяните.
21 И така, те се изкачиха и огледаха земята от Синайската пустиня до Рехов при прохода на Емат. 22 После се изкачиха по южната страна и стигнаха до Хеврон, където живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай; а Хеврон беше построен седем години по-рано от египетския град Цоан. 23 И като дойдоха в долината Есхол, отрязаха там лозова пръчка с един грозд и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини. 24 Това място те нарекоха долина Есхол заради грозда, който отрязаха там израилтяните.
25 След като огледаха страната, те се върнаха в края на четиридесетте дена. 26 И като пристигнаха, дойдоха при Мойсей и Аарон и при цялото общество на Израил във Фаранската пустиня, в Кадес; там дадоха отчет пред тях и пред цялото общество и им показаха плодовете на онази земя. 27 И те разказаха на Мойсей: „Ходихме в страната, в която ни изпрати; и наистина, там текат мляко и мед, ето и плодовете ѝ. 28 Но народът, който живее в тази страна, е силен, а градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и Енаковите синове. 29 (A)Амаликитците обитават южната част на страната; хетите, йевусейците и аморейците живеят по планините, а хананейците живеят край морето и по бреговете на Йордан.“
30 Но Халев успокои народа пред Мойсей с думите: „Нека тръгнем незабавно и да я превземем, защото можем да я завладеем.“
25 (A)(B)От обрязването има полза, ако изпълняваш закона. Но ако престъпваш закона, и да се обрежеш, все едно че си необрязан. 26 Ако обаче необрязаният спазва разпоредбите на закона, нима необрязването му няма да се сметне за обрязване? 27 И тогава необрязаният по природа, като изпълнява закона, ще те осъди, след като въпреки Писанието и обрязването ти престъпваш закона. 28 Защото юдеин е не онзи, който е такъв по външност, нито обрязване е онова, което е външно, върху плътта, 29 (C)а юдеин е онзи, който вътрешно е такъв, и обрязване е онова, което е в сърцето – по дух, а не по буква. Похвалата за него идва не от хората, а от Бога.
3 И тъй, какво е предимството на юдеите и има ли някаква полза от обрязването? 2 (D)Предимството е голямо във всяко отношение. Първо, защото на тях е поверено Божието слово. 3 (E)И какво ако някои не са останали верни? Нима тяхната невярност ще унищожи Божията вярност? 4 (F)Съвсем не! Нека бъдем сигурни, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „За да се оправдаеш с думите Си и да победиш, когато те обвиняват пред съд.“ 5 (G)Но ако нашата неправедност разкрива Божията справедливост, какво ще кажем? Нима Бог – питам ви като човек – е несправедлив, когато проявява Своя гняв? 6 Съвсем не! Иначе как Бог ще съди света? 7 Ако пък Божията истина се възвеличава чрез моята лъжа за слава на Бога, то защо и аз да бъда съден като грешник? 8 (H)Нима тогава трябва да вършим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и ни приписват, че сме говорели? Такива ще получат справедлива присъда.
21 (A)Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене – до седем пъти ли?“ 22 Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.
Притча за безмилостния слуга
23 Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си. 24 Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25 А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати. 26 Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“ 27 Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му. 28 А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“ 29 Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“ 30 Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си. 31 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило. 32 Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли, 33 (B)не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? 34 (C)И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг. 35 (D)Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му[a].“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.