Book of Common Prayer
Мем
97 Колко обичам Твоя Закон!
Цял ден размишлявам върху него.
98 Ти ме направи по-мъдър от враговете ми със Своята заповед,
защото тя е моето вечно наследство.
99 Станах по-разумен от всички мои учители,
защото размишлявам над Твоите заповеди.
100 (A)Аз съм по-мъдър от старите,
защото спазвам Твоите заповеди.
101 Отклонявам стъпките си от всеки лош път,
за да следвам Твоето слово.
102 Няма да се отклоня от Твоите решения,
защото Ти ме наставляваш.
103 (B)Колко сладки са за вкуса ми Твоите думи!
По-сладки са от мед за моята уста.
104 Чрез Твоите заповеди станах разумен,
затова мразя всички пътища на лъжата.
Нун
105 (C)Твоето слово е светилник за краката ми,
светлина за пътеките ми.
106 Дадох клетва и постоянствам
да спазвам Твоите справедливи решения.
107 Господи, силно съм угнетен;
запази живота ми според Своето слово.
108 Господи, благоволи да приемеш
доброволните приноси на моята уста
и ме научи на Своите решения.
109 Животът ми постоянно е в опасност,
но аз не забравям Твоя Закон.
110 Нечестиви хора заложиха примка за мене,
но аз не се отклоних от Твоите заповеди.
111 Възприех Твоите разпоредби като вечно наследство,
защото те са радост за сърцето ми.
112 Реших в сърцето си
винаги да изпълнявам Твоите наредби.
Самех
113 Аз мразя колебливите,
а обичам Твоя Закон.
114 Ти си моя закрила и моя защита;
аз се уповавам на Твоето слово.
115 Махнете се от мене, беззаконници!
Аз ще спазвам заповедите на своя Бог.
116 Укрепи ме според Своето слово, за да продължавам да живея;
не ме посрамяй в моята надежда.
117 Подкрепи ме и ще се спася;
в Твоите заповеди непрестанно ще вниквам.
118 Ти отхвърляш всички,
които отстъпват от Твоите наредби,
защото техните замисли са лъжа.
119 (D)Ти отхвърляш нечестивите по земята като сгурия,
затова обикнах Твоите наредби.
120 (E)Цялото ми тяло трепери от страх пред Тебе,
боя се от Твоите присъди.
Истинският Бог – Спасител и Промислител
81 За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. На Асаф.
2 Радостно пейте на Бога, нашата крепост,
възпявайте Бога на Яков!
3 Издигнете глас, ударете тимпани,
да засвирят сладкогласна гусла и арфа.
4 (A)Тръбете в началото на месеца,
на пълнолуние, в деня на нашия празник,
5 защото това е обичай за Израил,
наредба от Бога на Яков.
6 Той установи това като свидетелство за Йосиф
при излизането от египетската земя.
Тогава аз чух език, който беше непознат за мене.
7 (B)„Снех товара от раменете му
и ръцете му освободих от кошниците.
8 (C)В затруднение Ме повика и Аз те избавих.
Свидетелствах за тебе от гръмоносните облаци;
изпитах те край водите на Мерива.
9 Слушай, народе Мой, предупреждавам те!
Израиле, да беше Ме послушал.
10 (D)Да нямаш друг бог
и да не се покланяш на такъв чуждоземен бог.
11 А съм Господ, твоят Бог,
Който те изведе от египетската земя;
отвори устата си и Аз ще я напълня.“
12 (E)Но Моят народ не се вслуша в гласа Ми,
Израил не беше с Мене.
13 (F)Изоставих ги, водени от упорството на сърцата си,
да следват своите помисли.
14 Ако Моят народ Ме беше послушал,
ако Израил беше ходил по Моите пътища,
15 веднага бих укротил враговете им,
бих обърнал ръката Си против техните угнетители.
16 Онези, които мразят Господа,
Му угодничат
и тяхната участ ще продължи вечно.
17 Щях да храня Израил с най-добра пшеница,
щях да го насищам с планински мед.
Съд над съдиите
82 (G)Псалом на Асаф.
Бог застана в съвета на боговете, произнесе присъда сред него:
2 „Докога ще съдите несправедливо
и ще подкрепяте нечестиви?
3 (H)Съдете справедливо беден и сирак;
бъдете справедливи към потиснат и нуждаещ се.
4 Спасявайте бедния и сиромаха;
от ръката на нечестивия ги избавете!“
5 Не знаят, не разбират,
в мрак се лутат;
основите на земята се разклащат.
6 (I)Аз рекох: богове сте
и всички вие сте синове на Всевишния,
7 но вие ще умрете като хора,
ще загинете като всички земни князе.
8 Боже, управлявай земята,
защото всички народи Ти принадлежат!
24 И така, Мойсей излезе и каза пред народа думите на Господа; и събра седемдесет мъже измежду народните старейшини и ги постави около скинията. 25 (A)Тогава Господ слезе в облака и говори с него. И като взе от Духа, Който беше върху него, възложи го върху седемдесетте старейшини. И докато беше върху тях Духът, те пророкуваха, но след това престанаха.
26 Двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия – Модад. Духът слезе върху тях, защото бяха сред записаните. Те бяха останали в стана, но не излязоха до скинията. И те пророкуваха в стана. 27 Един младеж се затича и извести на Мойсей: „Елдад и Модад пророкуват в стана.“ 28 Тогава Иисус, Навиновият син, служител на Мойсей, един от неговите избрани, рече: „Господарю мой, Мойсей, възпри ги!“ 29 А Мойсей му отвърна: „Нима завиждаш толкова заради мене? Дано всички от Господния народ бъдат пророци, за да им прати Господ Своя Дух!“ 30 И Мойсей се върна в стана заедно със старейшините на Израил.
31 (B)Тогава излезе вятър, пратен от Господа, и докара откъм морето пъдпъдъци; натрупа ги около стана на един ден път в едната посока и на един ден път в другата посока – около два лакътя над земята. 32 И наизлезе народът да събира пъдпъдъци, цял ден и цяла нощ, и целия следващ ден. Онзи, който беше събрал най-малко, и той събра десет хомери. След това ги разпростряха да се сушат около стана. 33 Но докато месото беше още несдъвкано по зъбите им, пламна Господният гняв против народа и Господ порази народа със страшна напаст. 34 (C)И нарекоха това място Киброт-Хатава, защото там погребаха обзетите от алчност. 35 От Киброт-Хатава се отправиха към Асирот и в Асирот се разположиха на стан.
28 И понеже не се постараха да приемат Бога с разума си, Бог ги остави на извратения им ум – да вършат неща, които не бива да вършат. 29 Затова са изпълнени с всякаква неправда, блудство[a], лукавство, алчност, злоба; пълни са със завист, убийства, разпри, измама, злонравие. Те клюкарстват, 30 клеветят, ненавиждат Бога, ругаят, горделиви са и се самовъзхваляват, изобретателни са в злобата си и не слушат родителите си; 31 те са безразсъдни, вероломни[b], жестоки, безсърдечни, безмилостни. 32 И макар да знаят, че според Божията справедливост които вършат такива дела, заслужават смърт, те не само ги вършат, но и са благосклонни към онези, които ги вършат.
Божият съд за езичници и юдеи
2 (A)Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела. 3 Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш? 4 (B)Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние? 5 Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога. 6 (C)Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му: 7 вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие, 8 но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата. 9 Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин, 10 а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин, 11 (D)защото Бог не гледа кой какъв е.
Наставление за смирение
18 (A)(B)По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“ 2 (C)А Иисус повика едно дете, постави го посред тях 3 (D)и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство. 4 И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство. 5 (E)И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема.
За изкушенията
6 (F)А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в дълбините на морето. 7 Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението. 8 (G)Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отрежи ги и ги захвърли – по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без крак, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. 9 И ако те съблазнява окото ти, извади го и го захвърли – по-добре е за тебе едноок да влезеш в живота, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в ада.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.