Book of Common Prayer
Възстановяване на насаденото от Бога лозе
80 За първия певец. По мелодията на Шошаним едут[a]. Псалом на Асаф.
2 (A)[b] Пастирю на Израил,
Който водиш потомците на Йосиф като стадо, слушай!
Ти, Който седиш на херувими, сияй!
3 Прояви силата Си пред племената на Ефрем, Вениамин и Манасия
и ела да ни спасиш.
4 Боже, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти
и ще се спасим.
5 Господи, Боже Вседържителю,
докога ще се гневиш въпреки молитвите на Твоя народ?
6 (B)Храниш ни с хляб, напоен със сълзи,
и ни поиш изобилно със сълзи.
7 (C)Противопоставяш ни на нашите съседи,
а нашите врагове ни се подиграват.
8 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
9 Ти извади лозата от Египет,
изгони народите и я посади;
10 направи ѝ място, вкорени я
и тя изпълни земята.
11 Планините се покриха със сянката ѝ,
а кедрите Божии – с нейните клони.
12 Тя простря клоните си до морето
и филизите си – до реката.
13 Защо събори нейната ограда
и сега берат от нея всички, които вървят по пътя?
14 Глиганът я подкопава,
а полските животни я гризат.
15 Боже Вседържителю, обърни се!
Погледни от небесата и виж, и посети това лозе!
16 Запази онова, което е насадила десницата Ти,
и филизите, които Ти укрепи за Себе Си.
17 То е обгорено и изпорязано.
Те ще загинат от заплахите на лицето Ти.
18 Да бъде ръката Ти върху мъжа, който седи отдясно на Тебе;
върху човешкия син, когото Ти укрепи.
19 Така няма да се отделим от Тебе.
Съживи ни и ние ще изповядаме Твоето име.
20 Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.
Утеха и надежда в затруднение
77 На първия певец. По Йедутун[a]. Псалом на Асаф.
2 Моят глас е към Бога и ще викам;
моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.
3 (A)В тежък за мене ден търся Господа
и неуморно простирам нощем ръката си към Него,
защото душата ми отказва да се утеши.
4 Мисля за Бога и въздишам;
размишлявам, но духът ми изнемогва.
5 Ти държиш очите ми отворени,
безпокоя се и онемявам.
6 (B)Премислям отминалите дни
и годините на древните времена.
7 Шептя песните си нощем;
със сърцето си размислям
и духът ми се пита:
8 (C)„Завинаги ли ни отхвърли Господ
и няма да ли бъде вече благосклонен?
9 Завинаги ли спряха делата на Неговата милост,
завинаги ли секна Неговото слово?
10 (D)Забрави ли Бог да бъде милостив
или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“
11 (E)Тогава си казах: „Затова страдам аз,
защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“
12 (F)Ще си спомням делата Ти, Господи;
всички онези древни дела ще припомням.
13 Ще размишлявам над всичко, което си извършил,
и ще вниквам във всички Твои дела.
14 (G)Боже, Твоят път е свят.
Кой бог е велик като нашия Бог?
15 Ти си този Бог, Който прави чудеса.
Ти показа на народите мощта Си.
16 (H)Ти избави чрез десницата Си Своя народ,
потомците на Яков и Йосиф.
17 (I)Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,
а бездните затрепериха.
18 (J)Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,
а Твоите стрели летяха навсякъде.
19 (K)Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,
светкавици осветяваха света,
а земята трепереше и се тресеше.
20 (L)Твоят път бе през морето
и Твоите пътеки – през големите води.
Твоите следи никой не видя.
21 (M)Ти водеше Своя народ като стадо
чрез ръката на Мойсей и Аарон.
Молитва за помощ на Божия народ във война
79 (A)Псалом на Асаф.
Боже, другите народи дойдоха в Твоето наследство,
оскверниха святия Ти храм;
превърнаха Йерусалим в развалини.
2 (B)Труповете на Твоите служители дадоха за храна на птиците небесни,
телата на Твоите благочестиви хора – на дивите зверове.
3 (C)Проляха кръвта им около Йерусалим като вода,
без да има кой да ги погребе.
4 (D)Станахме за присмех на съседите си,
за срам и укор на околните.
5 (E)Докога, Господи, ще продължаваш да се гневиш,
докога ще пламти ревността Ти като огън?
6 (F)(G)Излей гнева Си върху народите, които не Те познават,
и над царствата, които не призовават Твоето име.
7 Защото те разкъсаха Яков
и опустошиха жилището му.
8 Не припомняй греховете на нашите предшественици
и нека Твоята милост бързо да ни срещне,
защото сме измъчени.
9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Своето име!
Спаси ни и прости греховете ни заради името Си!
10 (I)(J)Защо трябва другите народи да казват: „Къде е техният Бог?“
Нека пред очите ни народите да разберат,
че ще отмъстиш за пролятата кръв на Своя народ.
11 Нека стонът на затворника стигне до Тебе;
освободи осъдените на смърт със силата на десницата Си!
12 Седемкратно върни на нашите съседи
хулите, коите те изрекоха срещу Тебе, Господи.
13 Ние обаче сме Твоят народ и стадото на Твоето пасище.
Винаги ще Те славим
и ще Те величаем от род в род.
Облакът над скинията
15 (A)(B)В деня, когато беше поставена скинията, облак покри скинията на откровението; и от вечерта до сутринта над скинията се виждаше огнено сияние. 16 Така ставаше винаги: облак я покриваше денем и огнено сияние – нощем. 17 И всеки път когато облакът се вдигаше от скинията, израилтяните тръгваха на път; и където облакът заставаше, там израилтяните се разполагаха на стан. 18 По заповед на Господа израилтяните тръгваха на път и по заповед на Господа се спираха; през цялото време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха на стан. 19 И ако облакът дълго време оставаше над скинията, израилтяните спазваха този знак на Господа и не тръгваха. 20 Понякога пък облакът оставаше малко време над скинията; но те отново по заповед на Господа се спираха и по заповед на Господа тръгваха на път. 21 Понякога облакът стоеше само от вечерта до зазоряване. И когато сутрин облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; било денем или нощем, щом облакът се вдигнеше, тогава и те тръгваха. 22 Или ако облакът оставаше над скинията за два дена, месец или за дълго време, тогава и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха на път; а когато той се вдигнеше, едва тогава тръгваха. 23 По заповед на Господа се спираха и по заповед на Господа тръгваха на път; те спазваха знака на Господа, както Господ беше заповядал чрез Мойсей.
29 (A)Тогава Мойсей каза на Ховав, Рагуиловия син, мадиамтец, Мойсеев сродник: „Ние отиваме на онова място, за което Господ беше казал: ‘Ще го дам на вас’. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро за Израил.“ 30 Но той му отвърна: „Няма да дойда, а ще отида в своята страна и при своя род.“ 31 А Мойсей рече: „Не ни оставяй, защото ти знаеш къде да разполагаме стан в пустинята и ще ни сочиш пътя. 32 Ако дойдеш с нас, доброто, което Господ ще стори на нас, и ние ще сторим на тебе.“
33 (B)Така изминаха три дена път от планината на Господа и ковчегът на Господния завет вървеше на три дена път пред тях, за да им избере място, където да се спрат. 34 (C)И Господният облак се явяваше денем над тях, когато тръгваха от стана.
35 (D)Когато ковчегът се вдигаше за път, Мойсей казваше: „Стани, Господи, нека се разпръснат враговете Ти и да побягнат пред Тебе онези, които Те мразят!“ 36 А когато ковчегът се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при безбройните хиляди на Израил!“
Поздрав и благослов
1 (A)От Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отреден за Божието благовестие, 2 което Бог бе обещал преди това чрез пророците Си в светите Писания – 3 благовестието за Своя Син, Който се роди по плът от Давидов потомък 4 и бе открит от Духа на светостта в силата Му на Божий Син чрез възкресението на мъртвите като Иисус Христос, нашия Господ, 5 (B)чрез Когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата в Негово име всички народи, 6 сред които сте и вие – призованите от Иисус Христос. 7 (C)На всички вас, възлюбени от Бога, призовани вярващи, които сте в Рим – благодат и мир от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
Апостолът желае да посети Рим
8 (D)(E)Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, понеже за вашата вяра се говори по цял свят. 9 (F)Бог, на Когото служа от душа чрез благовестието за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас 10 и винаги се моля в молитвите си дано с Божия воля ми се отвори път някога да дойда при вас. 11 (G)Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваша подкрепа, 12 а това ще рече, като съм сред вас, да се подкрепим взаимно чрез общата вяра – ваша и моя. 13 (H)Искам, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас – но срещах пречки, дори и досега, – за да принесе дейността ми плод и сред вас, както сред другите народи. 14 Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдри и невежи, 15 затова доколкото зависи от мене, готов съм да благовестя и на вас, които сте в Рим.
Изцеляване на бесноват младеж
14 (A)Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, коленичи пред Него 15 и каза: „Господи, смили се над сина ми, защото е лунатик и тежко страда: често пада в огън и във вода. 16 Водих го при учениците Ти, но те не можаха да го излекуват.“ 17 (B)А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.“ 18 Тогава Иисус смъмри беса и той излезе от момчето. И от онзи час то оздравя.
19 Когато останаха насаме с Иисус, учениците Го попитаха: „Защо ние не можахме да изгоним беса?“ 20 (C)А Иисус им рече: „Заради вашето неверие. Защото, истината ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зрънце, ще наредите на тази планина: ‘Премести се оттук там!’ – И тя ще се премести. И нищо няма да бъде невъзможно за вас. 21 А този род[a] се прогонва само с молитва и с пост[b].“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.