Book of Common Prayer
Упование в Бога за избавление
56 (A)За първия певец. По мелодията на „Гълъбицата, занемяла надалече“. Поучение на Давид, когато филистимци го хванаха в Гет.
2 [a] Смили се над мене, Боже, защото човек ме напада,
всеки ден ме притеснява.
3 Моите врагове цял ден ме дебнат,
защото мнозина са онези, които надменно се бият против мене.
4 В деня, когато се страхувам,
аз се уповавам на Тебе.
5 С Божията помощ прославям словото Му,
на Бога се уповавам. Няма да се уплаша –
какво може да ми стори човек[b]?
6 Всеки ден изопачават думите ми,
всичките им помисли са за зло против мене.
7 Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми,
дебнат за моя живот.
8 Ще се избавят ли въпреки своята вина?
Боже, повали с гняв тези хора!
9 (B)Ти преброи скитанията ми.
Събери сълзите ми в Своя съд.
Не са ли отбелязани те в Твоята книга?
10 Когато извися глас към Тебе, тогава враговете ми отстъпват назад.
Това узнах, че Бог е с мене.
11 С Божията помощ ще прославя словото Му,
в името на Господа ще прославя обещанието Му.
12 (C)На Бога аз се уповавам. Няма да се уплаша –
какво може да ми стори човек?
13 Боже, длъжен съм да изпълня обетите си,
ще Ти въздам благодарствени приноси.
14 (D)Защото Ти избави живота ми от смърт,
краката ми – от препъване,
за да ходя пред Божието лице в светлината на живите.
Молитва към Бога за помощ
57 (E)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам[c], на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул.
2 [d] Боже, смили се над мене, помилвай ме,
защото към Тебе прибягва душата ми.
Ще се скрия в сянката на Твоите криле,
докато преминат бедите.
3 Ще призовавам Бога, Всевишния Бог,
Който прави всичко за мене.
4 Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси;
ще посрами онзи, който иска да ме погълне.
Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност.
5 (F)Душата ми живее сред лъвове;
лежа при пламнали от алчност хора.
Зъбите им са стрели и копия,
езикът им е остър меч.
6 (G)Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
7 (H)Сложиха пред мене примка за краката ми.
Моята душа е пречупена.
Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея.
8 (I)Непоколебимо е сърцето ми,
непоклатимо.
Ще пея и ще свиря.
9 Събуди се от сън, моя душо!
Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.
10 (J)Ще Те прославям, Господи,
ще Те възпявам между народите,
11 (K)защото Твоята милост е до небесата
и Твоята вярност достига до облаците.
12 Боже, прояви величието Си над небесата,
Твоята слава да се разпростре над цялата земя!
Бог е справедливият Съдия
58 (L)За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид.
2 [e] Наистина ли, съдии, изричате правда?
Справедливо ли съдите хората?
3 Не! В сърцето си замисляте неправда по земята,
с ръцете си отмервате насилие.
4 Нечестивите станаха отстъпници от майчина утроба;
заблуждават, говорейки лъжи от майчина утроба.
5 (M)Тяхната отрова е като отровата на змия,
подобни са на глуха кобра, затворила ухото си,
6 която не се вслушва в гласа на заклинателя,
на заклинателя, изкусен в заклинания.
7 (N)Боже, строши зъбите в устата им!
Господи, счупи челюстите на младите лъвове!
8 (O)Нека изчезнат те като вода, която се оттича!
Когато съдията опъне стрелите си, те да бъдат като притъпени.
9 (P)Да си отидат като охлюви, излезли от къщичките си,
да не видят слънце като пометнато дете.
10 (Q)Преди вашите котли да усетят пламналите тръни,
както сурови, така и горящи, вихър да ги отнесе.
11 Невинният ще се зарадва, когато види отмъщение;
ще потопи крака си в кръвта на нечестивия.
12 И човек ще каже: „Наистина има награда за невинния.
И така, има Бог, Който съди по земята!“
Молитва за защита
64 За първия певец. Псалом на Давид.
2 [a] Боже, вслушай се в гласа ми, когато се оплаквам пред Тебе!
Запази живота ми от враг, който ме застрашава.
3 Скрий ме от заговора на нечестивите,
от сбирщината на злодеите,
4 (A)които изостриха езика си като меч;
опънаха горчивите си думи като стрели,
5 за да стрелят тайно върху невинния,
да го прострелят внезапно, без да се боят.
6 (B)Те се окуражават за зли дела.
Замислят да поставят примки
и си казват: „Кой ще ни види?“
7 Измислят беззакония,
като си казват: „Готови сме с добре обмислен план.“
А и непроницаемо е това, което е вътре у човека и дълбоко в сърцето му.
8 (C)Но Бог ще ги улучи със стрела,
ще бъдат внезапно наранени.
9 Езикът им ще ги провали.
Всички, които ги видят, ще поклащат глава.
10 (D)И всички хора ще се уплашат,
ще възвестят делото на Бога
и ще разберат това, което е сторил.
11 (E)А праведникът ще се развесели заради делата на Господа и ще се уповава на Него.
И ще бъдат похвалени всички благочестиви хора.
Благодарствена песен за Божиите дарове
65 За първия певец. Псалом на Давид. Песен.
2 [b] Боже, ще Те възхваля в тишина на Сион
и пред Тебе ще изпълня обещанието си.
3 Ти изслушваш молитвата,
към Тебе прибягва всяка плът.
4 Грешни дела ме надвиха,
но Ти ще ги простиш.
5 Блажен е онзи, когото си избрал
и си приближил да живее в Твоите дворове.
Ще се наситим с благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.
6 Ти си величествен в правосъдието, чуй ни,
Боже, Спасителю наш,
упование по всички земни краища
и на онези, които са далече по море,
7 (F)Ти укрепи планините със Своята сила
и си препасан с мощ,
8 (G)Ти укротяваш бушуването на моретата,
грохота на вълните им и бунтовете на народите!
9 И живеещите по всички краища на земята ще се уплашат от Твоите знамения.
Ти правиш да се радват от изтока до запада.
10 (H)Ти посещаваш земята и я напояваш,
даваш ѝ изобилно плодородие:
Божият поток винаги е пълен с вода;
Ти подготвяш посевите.
11 Ти напояваш богато браздите ѝ,
уравняваш буците ѝ,
правиш я мека с напоителен дъжд,
благославяш растителността.
12 (I)Увенчаваш годината на Своята доброта
и Твоите пътеки изобилстват с богатство.
13 (J)Капки се стичат по пасищата на пусти места
и хълмовете се опасват с радост;
14 (K)пасищата се обличат с овце
и долините се покриват с жита.
Всичко това възклицава и пее.
Съвети за благоразумие
7 (A)По-добре е добро име, отколкото многоценно миро; по-добре е денят на смъртта, отколкото денят на раждането. 2 По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек – който още живее, ще приеме това в сърцето си. 3 Скръб е по-добре от смях, защото, когато лицето е печално, сърцето става по-добро. 4 Сърцето на мъдрите е в дома на плача, а сърцето на неразумните – в дома на веселието. 5 По-добре е човек да слуша изобличения от мъдрец, отколкото – песни на глупец, 6 защото смехът на глупавия е като пращенето на тръни под котел. И това е суета. 7 (B)Насилието отнема ума на мъдрия, подарък също развращава. 8 Краят на нещо извършено е по-добър, отколкото началото му; търпелив човек е по-добър, отколкото горделив. 9 (C)Не бързай с духа си към гняв, защото гневът се таи в гърдите на глупците. 10 Да не речеш: „Как стана така, че предишните ми дни бяха по-добри от сегашните?“ Неразумно питаш за това. 11 Мъдростта е благо, както и наследството, придобивка за онези, които виждат слънцето. 12 (D)Защото сянката на мъдростта е сянката на среброто; но предимството на знанието е това, че мъдростта оживява онзи, който я притежава.
13 Вгледай се в Божиите дела: кой може да изправи онова, което Той е създал криво? 14 В щастливи дни бъди блажен, в злочестни дни се отдай на размисъл: и двете са дело на Бога, за да не може човек да отгатне какво ще дойде след него.
12 (A)Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не ме обидихте. 13 Знаете, че когато ви благовестих за първи път, бях останал поради телесна болест. 14 (B)И въпреки това мое[a] телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос. 15 Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете. 16 Нима сега ви станах враг, като ви говоря истината? 17 (C)Онези се стремят към вас не за добро; те искат да ви отлъчат от мене, за да се стремите вие към тях. 18 Добре е да се стремите към доброто винаги, а не само когато съм сред вас. 19 (D)Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос. 20 Бих искал сега да бъда помежду ви и да ви говоря с друг глас, защото не зная какво да направя за вас.
Вярата на една езичница
21 (A)И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон. 22 И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“ 23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“ 24 (B)А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“ 25 Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“ 26 (C)Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ 27 А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“ 28 Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.